Турбьорн Егнер >> Мишока Катерач и другите животни в Гората на склона

Колко полезно е безполезното на пръв поглед безгрижие...

   Муртен Горския мишок беше най-малкото същество от всичките си малки приятели в Гората на склона. Просто един мъничък горски мишок и толкоз. Но Муртен бе работливо мишле, което се занимаваше със своите си неща и не пречеше на другите.
   Ах, да, да бяха всички като мен, мислеше си Муртен. Само че те не бяха. Лисан беше най-лошият. Само се промъкваше в гората и в главата му се въртеше единствено мисълта да изяде всеки по-малък от него. Ах!
   ЧУК, ЧУК! На вратата се почука.
   – Кой е? – попита Муртен.
   – Самият аз – отвърна Мишока Катерач и надникна вътре.
   – О, ти ли си?
   – Да – рече Мишока Катерач. – Бях си вкъщи и си казах, че сигурно сега добрият ми приятел Муртен си седи сам-самичък у дома, така си мислех де, и тъгува, задето е толкова сам. Затова ще отида до Муртен, ще го разведря малко и ще му изпея най-новата си песен, ей такива мисли ми се въртяха в главата.
   – Много мило – каза Муртен.
   – Нали? – съгласи се Мишока Катерач. – Но защо въздъхна така с едно дълбоко „ах“?
   – Не съм казвал „ах“ – възрази Муртен.
   – Напротив – настоя Мишока Катерач. – Точно в мига, в който почуках, ти каза „ах“.
   – А, онова “ах” ли имаш предвид?
   Да, така е, защото точно тогава си мислех за Лисан Микел.
   – Е, тогава разбирам защо въздишаш.
   – Радвам се, че разбираш – рече Муртен.
   – И...? – попита Мишока Катерач.
   – Какво „и“? – попита на свой ред Муртен.
   – Чакам да ме попиташ нещо.
   – Какво например?
   – Помислих, че ще искаш да чуеш новата ми песен, която току-що съчиних.
   – Точно това имах намерение да те помоля – отвърна вежливо Муртен.
   – Много е хубава – заяви Мишока Катерач – и е посветена на мен самия.
   И Мишока Катерач взе китарата, провесена на шнур около врата му, и започна да свири и да пее:

                ПЕСЕН

   ЗА МИШОКА КАТЕРАЧ

   Живял някога мишок
   и тоз мишок съм аз,
   и няма друга мишка на света
   с толкова щастлива съдба.
   Цял ден си бродя
   с накривена шапка.
   Усетя ли корема празен,
   запявам с пълен глас –
   тралала – и получавам хапка.

   Другите орехи събират

   и в хралупи трупат,
   но мен повече влече ме
   наготово да си хрупам.
   Имам си приятели безчет
   из гори, поля, навред
   и на всички съм приоритет.
   Залъка си с мен споделят –
   тралала – какъв късмет!

   Щом на гости ме поканят,
   викам радостно ура!
   Защото искам да си хапвам
   и да си пея щастлив тралала.
   Животът е толкова хубав,
   щом със забава е пълен.
   Нека другите се трудят,
   за мен с труд купонът е непълен –
   тралала – животът е хубав.

   – Какво ще кажеш, а? – попита гордо Мишока Катерач.
   – Ами не знам – призна Муртен.
   – Песента е много забавна – заяви Мишока Катерач.
   – Наистина е забавна – съгласи се Муртен, – но това не е от песните, които ще накарат човек да си каже: Ние сме добри и сръчни момчета и днес ще съберем купища орехи.
   – Е, не е – съгласи се Мишока Катерач. – Но тя не е и замислена такава. Моята песен е празнична песен, която ще те накара да си кажеш: Днес искаме да сме момчета веселяци, които ще пеят и играят и ще ядат орехи на корем. Такива ми ти работи. Но да береш орехи, е нещо съвсем различно!
   – Мисля, че би трябвало да напишеш една хубава Орехосъбираческа песен, тя ще е доста по-полезна – заяви Муртен.
   – Полезно тук, полезно там, някои неща са полезни, други – не – обясни Мишока Катерач, каквото и да значеше това. – Пък и – каза той – понеже си ми много добър приятел, ще ти съчиня една Орехосъбираческа песен.
   – Много мило – отвърна Муртен.
   – Да – съгласи се Мишока Катерач. – И ще стане една истинска песен за труд безспир и без отдих, но ще бъде песен единствено за теб, не и за мен.
   – Хубаво – каза Муртен.
   И Мишока Катерач се отдаде на песнотворчество...

Издателство Enthusiast

Мишока Катерач и другите животни в Гората на склона в Хеликон

Мишока Катерач и другите животни в Гората на склона в Books.bg