петък, 29 март 2013 г.

Анжела Димчева >> И критиката е любов

И критиката е любов е калейдоскопично око към съвременната българска литература...

Книгата включва статии за Радой Ралин, Николай Кънчев и Любомир Левчев; рецензии за Блага Димитрова, Добромир Тонев, Йордан Янков, Елка Няголова, Валентина Радинска, Виктор Самуилов, Николай Милчев, Павлина Павлова, Неда Антонова, Донка Петрунова, Александър Томов, Николай Табаков и още десетина известни имена на съвременната литература. Третият раздел е събрал интервюта с известни фигури от културния ни живот - Леда Милева, Валери Петров, Любомир Левчев...



Издателство Персей



Драгомир Симеонов >> 100 парчета история

Парчета история не само регистрира събития и дати, но се опитва да ги разкаже разбираемо, увлекателно и без клишетата...

Една от най-любимите ми истории е тази за привидението, чиито показания били взети под внимание от съдебните заседатели в един много особен съдебен процес за убийство. Това е не само правен парадокс, но и едновременно сериозна, забавна и любопитна ситуация. От нея би станал страхотен филм в няколко жанра (ужаси, комедия, драма). На второ място е историята за младия романтичен художник Едуин Ландсиър, който обичал да рисува кучета с мисия. Заради една негова приумица днес съществува мита, че санбернарите носят буренца с бренди. Всъщност доста исторически факти дължим на писатели, поети и художници с развинтено въображение. На трето място бих класирал историята с яхтата Миньонет, на която се разиграва кървава трагедия. По-странното обаче е, че тези събития се описани с удивителна точност от Едгар Алън По в книга почти пет десетилетия по-рано и това е един от най-поразителните примери за историческо съвпадение... Драгомир Симеонов

Издателство Enthusiast



четвъртък, 28 март 2013 г.

Ивайло Дичев >> Пространство на желанията, желания за пространство

Пътешествениците винаги предпочитат големите градове, които са един вид обща родина за всички чужденци. Шарл дьо Мо

Всеки има своя начин на среща с градовете: моят е да се загубя. Няма ново място, където да не съм се лутал с часове, да не съм пращан в обратната посока от шегобийци, да не съм се озовавал в застрашителни квартали. До едно време се ядосвах, после разбрах, че това е мой психически проблем, т. е. че си е така.

Да се загубиш означава да преживяваш пространството: не само вървиш много повече, но се сблъскваш с все нови неща ­ задънена уличка, мъчително познат афиш, фасада, която мислиш, че току-що си видял. Въпросът не е дали нещата наистина са нови, а че се появяват не там, където очакваш, че се изплъзват от контрол.

Издателство Изток-Запад


Марио Варгас Льоса >> Леля Хулия и писачът

Леля Хулия и писачът е разказ за „възпитанието на чувствата“, което се превръща в чирачество в школата на живота...

Първостепенната сюжетна линия, тази на повествователя Марио, който когато не общува с Педро Камачо и не размишлява върху това дали той е идеалът за истински писател или просто свръхпродуктивен бездарен драскач, всъщност е ангажиран с първата си истинска любов – с около 14 години по-възрастната му леля Хулия, тяхната невъзможна връзка („Забранена любов”, както е модерно да се казва със саркастична усмивка), опитите да се скрият и единственият начин да реализират прерастващите от платонична обвързаност към страстен контакт техни отношения... Преслав Ганев

Издателство Хермес




Вера Мутафчиева >> Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силата

Никоя частна истина не е огледало на действителността, тя е относителна...

Не са малко творбите и децата, за които майка им би рекла през плач: „Да не бях го раждала – по-добре!“ Не са рядко творби и деца, тъй съвършени, че баща им не вярва на очите си: „Аз ли сътворих това!“ А има и престъпление особено тежко – отцеубийството. Една автобиография може да измести своя творец в хорското съзнание, да заличи непоправимо истината за него. Поп Стойко от „Житие и страдания“ е изместил Софрония Врачански. Но докато живите деца на свой ред стават родители, творбите на духа са бездетни и безсмъртни. Изключено е да затрием героя от „Житие и страдания“, за да възкръсне неговият създател. Това, което можем да пожелаем, е дано Софроний, превърнат на свой ред в герой на нечия творба, си спечели същото безсмъртие, с каквото е сподобил поп Стойка от „Житие и страдания“. Дано поне донякъде и някак те заживеят редом. Вера Мутафчиева

Издателство Жанет 45



Димчо Дебелянов >> Молитва

Великият бог на изкуството почти никога не е удостоявал смъртните с велики откровения в размирни времена, когато мечът е сменял арфата и кистата и спокойното проникване в предвечните тайни чрез осветяване всички лица на живота е ставало невъзможно пред гръма на битвите. Димчо Дебелянов

Молитва

Сложи ръка на мойте устни,
когато, морна да блуждае,
крила душата ми отпусне
и безутешна възроптае;
сложи ръка и запази ме!
Да не надвие скръб безмерна,
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерна!

Издателство Захарий Стоянов

Молитва в Хеликон

Молитва в Books.bg

сряда, 27 март 2013 г.

Беър Грилс >> Оцеляване в дивата природа

Съветите на Беър Грилс - уроците, научени по трудния начин...

Скрити опасности - клопките, които опитният професионалист трябва да познава, за да избягва.
Сухи тренировки - начините за усъвършенстване на уменията за оцеляване, преди да бъдат използвани в практиката.
Импровизации сред дивата природа - какво да правим, когато не разполагаме с нужните инструменти.
Истински истории край лагерния огън - случки от живота на войници от Британските специални части, на изследователи от миналото и от настоящето.
Всичко необходимо за живота на открито - от запалването на перфектния лагерен огън и организирането на най-добрия бивак до надеждното и успешно ориентиране във всякакви терени и при всякакви метеорологични условия - със или без карта...

Издателство Вакон



Орхан Памук >> Името ми е Червен

Истината се крие в притчите за изкуството и вечно търсещия човешки дух – по вечния път към познанието и прозрението...

Кучето, Дяволът, Дървото, Пеперудата и самият Червен цвят са разказвачите на тази пленяваща история, криеща не само загадка и любов, но и отвеждаща  ни в света на идеите – разказите на мъртвеца и на неговия убиец, на влюбените, кучето, парата и дървото ни въвеждат в "Хиляда и една нощ" на живописта. Докато двама влюбени се търсят и намират, докато мъртвите чакат възмездие, а убиецът търси оправдание за злодеянието си, в спорове за истината и вярата се разразява битката между живописните школи на Изтока и Запада...


Издателство Еднорог



Владимир Свинтила >> Написан камък

Причината е винаги вътре в нас не отвън. Тя иска отвън само повод, за да се установи. Владимир Свинтила

   През онова лято дълго се скитах из града. Скитах и наблюдавах залеза винаги от различни квартали: от Малашевци, от Иваняне, от Княжево, от Люлин, от гара Искър, от Младост II. Тогава разбрах, че градът е голям – което естествено знаех и преди, но сега го видях. Слънцето залязва по различен начин в различните квартали. В Княжево просто угасва преди за залезе. а от гара Искър неговият път е най-дълъг; като мине зад ръба на планината, остава едно сияние.
   Беше най-горещото лято от десет години насам. Вестниците пишеха за много неща – любопитни и безразлични. Седнал привечер в някоя квартална градинка, четях един топ вестници, които бях купил от Репа, преглеждах ги по-скоро, зачитах се в отделни статии или репортажи, или очерци, или есета, не зная вече в какво, виждах как слънцето се спуска, знаех, че ще залезе, и в душата ми започваше един писък.
   Точно този вътрешен писък бе причина за всичко...

Издателство Изток-Запад

Написан камък в Хеликон


вторник, 26 март 2013 г.

Джордж Карлин >> Кога Исус ще донесе свинските пържоли

Когато става дума за съществуването на Бог, аз не съм атеист нито агностик. Аз съм акростих. Всичко това ме обърква. Джордж Карлин

Обхващайки широк диапазон от теми от скечове на абсурда (Писмо от хлебарка, Телевизионни новини, Смъртта на Хъмпти Дъмпти, Съвети за серийни убийци) през безпогрешния му усет към американската реч (Политически приказки, Социални клишета, 13 раздела Евфемизми) до безпощадните му възгледи за Америка и нейните ценности (Война, Господ тия две неща; Нулева толерантност, Уморен от инвалидни глупости) легендарните непочтителност и иконоборство на Карлин съпътствуват неговото безрезултатно претърсване на американския пейзаж в търсене на признаци на интелигентност...


Издателство Арго Пъблишинг


Патрик Зюскинд >> Контрабасът

Партитура за солист и контрабас, човек и инструмент - истински взрив от комични откровения и лирични отклонения...

„Контрабасът“ написах през лятото на 1980 г. Става дума, наред с разни други неща, за съществуването на човека в стаичката му. При писането се ръководех от собствения си опит, защото и аз прекарвам значителна част от живота си в стаички, които напускам с голямо усилие. Надявам се някой ден да открия толкова тясна стаичка, че да се уморя от самотата. Тогава ще напиша пиеса за двама в повечко стаи. Патрик Зюскинд
„Контрабасът“ представлява едноактен монолог на един контрабасист, размишляващ върху жалкото си съществуване. Обречен до края на живота си да свири в държавния оркестър, той се оплаква от инструмента си, защото без него оркестърът не би могъл да съществува, но в същото време абсолютно никой не го забелязва и не отчита ролята му. Кристина Казакова

Издателство Унискорп

Контрабасът в Хеликон


Георги Авгарски >> Лече-Буболече

Детски приказки незабравими в рими...

Пролет

Сепва се, притихва
зимната вихрушка
В храста се усмихва
първа теменужка.

Стръкчета надига
новата тревица…
Хей, ура, пристига
пролет хубавица!

Издателство Златното пате

Лече-Буболече в Хеликон


понеделник, 25 март 2013 г.

Панко Анчев >> Друг начин на мислене

Книга за историята, литературата и обществото, в която се прокарват нови пътища...

Лесно е да повтаряш казаното от другите, да го представяш за свое и така да трупаш страница след страница и книга след книга. Но това е път без изход, заблуда, суета и провинциализъм. А задачата на писателя изследовател е да разгадава Божия промисъл, да търси постоянно истината и да дава ново знание.

„Друг начин на мислене" дава ново знание за известни факти и явления, без да преследва сензация; естествено продължение на предишните книги на автора „Философия на литературната история" (2004), „Разумът в българската история" (2005) и „Малкият народ" (2007).

Издателство Гео Милев



Христо Фотев >> Пейзаж от думи

Изданието включва “Баладично пътуване”, “Лирика”, “Сантиментални посвещения”, “Обещание за поезия”, “Литургия за делфините”, “Книга за свободата”, редове от биографията на Христо Фотев...

Измислица ли е морето?...

Измислица ли е морето?
И щастието ли? Не вярвайте!
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Не вярвайте и на проститутките
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!

Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките –
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето...
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!

Не е измислица морето
и щастието съществува!

Издателство Захарий Стоянов

Пейзаж от думи в Хеликон


Чудомир >> Консул на Голо Бърдо

Жизнерадостният народен хумор в творчеството на Чудомир продължава фолклорната традиция на Хитър Петър, линията на Вазовите "Чичовци", хумореските на Михалаки Георгиев и Елин Пелин...

   След бабата пристига депутация начело с кметския наместник, запасен фелдфебел.
   – Нашенец – прогърмя той – откак присъединиха селото ни към Каменяшката община, централният кмет почна да ни третира като опекунтин и не ни дава парични средства за мероприятия. Накъсо казано, страдаме ний, страдаш ти и твоите близки и роднини. Решили сме да искаме разцепление и да си станем самостоятелна община. Подадохме докладна записка до областния директор и същевременно мобилизирахме една депутация, която да се яви на рапорт при околийския управител. Ти, като по-отракан, ще ни водиш и ще му изложиш обстоятелствата. Ще му кажеш, че положението е форсмажор и връщане назад няма. Искаме самостоятелна община и толкоз! Искаме кмет, който да се занимава с наши промишления, а не да гледа юридически на въпросите в полза на село Каменяк.
   Между другото един от депутацията ми поднася пакет от племенницата ми да й сменя някаква прежда, а друг ми поръчва да ида в архиерейското наместничество, за да видя какво е станало с вулата на сина му.
   Следобед имам да ходя в гимназията да видя дали са приели чичовото момче за ученик, ще предам и торбата с хляб на един казанджийски чирак и ще питам ветеринарния лекар защо не са изпратили майсторското свидетелство на касапина в село, който още преди два месеца си е издържал изпита.
   А сега не ме закачайте, че бързам. Ще закъснея. Депутацията ще почака малко пред околийското управление, дорде прескоча до Пембе ханъм да лепне гърлото на лелиното Гинино дете, че се задушава вече, горкинкото. Ще минем през плета на задния двор, защото докторите й забраниха да лекува явно, а пък умее пустата му кадъна. Като му сложи малко бурен, сякаш с ръка отнема болката. Хайде, не ме бавете! Довиждане! Бързам! Бързам!…

Издателство Захарий Стоянов



неделя, 24 март 2013 г.

Даниел Смит >> 100 места, които никога няма да посетите

Книгата разкрива множество противоречиви места от нашата планета, чийто достъп е невъзможен и които ще останат вечна загадка за повечето от нас...

Нашата планета е пълна с тайни места, за които или не сме чували, или не можем да посетим, защото достъпът до тях е строго ограничен. Някои се намират на километри под земята, а други в сгради, чиито врати се отварят само от шепа хора, знаещи секретната парола.

Пътешествието ни започва от Тихия океан и продължава през целия свят, обгърнато в мистерия и тайнственост, то ни разкрива окултни общества, призрачни градове, тайни ядрени съоръжения, секретни квартири на тайните служби и дори "ферма за трупове"...

Издателство A&T Publishing



Алек Попов >> Сестри Палавееви в бурята на историята

История за битки, предателства, смърт и оцеляване, изпълнена с абсурдни и трагикомични ситуации. Първият партизански роман, написан след края на комунизма

България се раздира от остри граждански конфликти.
Две момичета от заможна софийска фамилия, близначките Кара и Яра, избягват от дома си, за да се присъединят към партизанското движение.
Те попадат в отряда на Медвед, суров и властен командир, преминал през школата на съветското военно разузнаване.
Още с пристигането си красивите близначки внасят смут в сърцата на народните бойци.
Само няколко часа по-късно отрядът попада в засада. Оцелелите намират убежище в тайнствения Дадански лес...


Издателство Сиела



Детелина Барутчиева >> Клетката

Тя се носи по течението, което няколко пъти сменя посоката си. Накрая, разбира се, я изхвърля на неприветлив бряг...

Бенката върху лявото ми бедро има форма на сърце. Майка ми твърди, че съм зачената във фаза на най-силна съпружеска емоция. Тя бродела из къщата в търсене на целувки.
Баща ми обаче бил се изгубил в сумрачното си детство, не знаел какво е нежност и бил съвършено бос на тема ухажване. Магията на любовта му изглеждала като опиум. Директно искал да има деца. Ако била забременяла по-късно, казваше мама, нишанът щял да изглежда като оплезен език или изпружен среден пръст. Бих предпочела да съм белязана от тази далеч
по-еротична маркировка. Моите родители обаче не са имали понятие от пренатално общуване. Също така не са ми чели Мечо Пух. Изобщо не подозирали, че съществува. По онова време книжката липсвала от географската ни ширина. Но и да я имало, сериозните и целесъобразни хора никога не съчувстват на заклещил се от преяждане индивид, който вместо да вземе мерки, тананика. Родителите ми нe биха изпаднали в умиление към тази „безмозъчна форма на живот“, както би се изразила мама. Гласът й гъделичка ухото ми и се усмихвам. Все още стискам клепачи. Ще ги отворя, когато се убедя, че се намирам в стаята си, лежа в собственото си легло и накрая, че съм аз, а не някой друг. Случвало се e когато се търся, да опипам нечие чуждо тяло. Разбирам го едва, когато по епидермиса не откривам вроденото лирично образувание. Сега показалецът ми бавно пълзи по ръбчетата, грапавата повърхност, връхчето... Припознавам самоличността си и се осмелявам да oтлепя мигли...

Издателство Изток-Запад

Клетката в Хеликон

Клетката в Books.bg