Сара Адисън Алън >> Ябълково вълшебство

Отново в Градината на желанията

   В кухнята се носеше захарна пара. Бей завари мълчаливата си леля Клеър край една от печките, късата ѝ тъмна коса беше прибрана назад с различни шноли на деветгодишната ѝ дъщеря Марая. Раменете на Клеър бяха схванати от бъркането и сипването на захар, вода и царевичен сироп все в една и съща поза, в едни и същи големи медни тенджери, в едни и същи формички всеки ден от месеци насам.

   Леля ѝ беше ръководила успешна фирма за кетъринг. Носеха се легенди за онова, което е способна да приготви от ядливите цветя, дето растяха около чудатото ябълково дърво в задния двор. Всички знаеха, че ако Клеър организира тържеството за твоята годишнина, ще направи сос айоли с латинки и чашки от лалета, пълни с портокалова салата, и всички ще си тръгнат от тържеството превъзбудени и изпълнени със завист. А ако я повикаш да организира детски рожден ден, ще поднесе ягодови кексчета и бонбони от теменужки, а децата ще се държат послушно и хубаво ще си поспят следобед. Когато готвеше с цветя, Клеър правеше вълшебства. Всяка жена от семейство Уейвърли се отличаваше с нещо, но тя беше най-необикновената от семейството особняци. И Бей харесваше това в нея.
   Обаче всичко се промени преди година, когато Клеър се залови с „Бонбоните на Уейвърли“. Предната зима тя отчаяно търсеше нещо, което да успокои болките в гърлото на дъщеря ѝ Марая, заради които детето изгуби гласа си и дълго не ходи на училище. Когато Марая беше болна, стаите отесняваха, сякаш къщата кършеше ръце. Един ден, когато се тревожеше заради поредния ларингит на дъщеря си, Клеър чу нещо да пада в кухненската ѝ канцелария и когато отиде, видя едно от старите списания на баба си Мери на пода. Така откри рецептата за бонбони, скътана между съветите как да прочистиш градината от бръмбари и продуктите за тортата, която ще помогне да си намериш съпруг.

   Бонбоните успокоиха гърлото на дъщеря ѝ и след това се превърнаха в новост, която всички в града трябваше да опитат. В крайна сметка, щом идваха от Уейвърли, със сигурност в тях имаше нещо необикновено. Когато чуха за бонбоните, майките от училището започнаха да хлопат на вратата на Клеър в два през нощта с помътен поглед и отчаяна нужда от нещо, което да успокои болките в гърлото, които държаха децата им (а съответно и самите тях) будни по цяла нощ.
   След края на зимата започнаха да поръчват бонбоните – красиви сладкарски изделия като пъстроцветни скъпоценни камъни с големината на яйце на мушитрънче и покрити с пудра захар – за рождените дни, които обслужваше Клеър, после поръчваха големи количества за модерните сладки бюфети на тържества за дипломиране и сватби. На сватбата на Лукас Ланкастър в Харолд Манър във всички торбички с подаръци имаше бурканче с лавандуловите бонбони с мед на Клеър, които първа опита приятелката на братовчеда на Лукас, а тя работеше за списание „Садърн Ливинг“. Написа статия за вълшебните светлолилави бонбонки в самолета на път за Алабама, а думите се изляха от нея като вода. Почти не помнеше как е написала статията, беше в еуфория и леко замаяна. Материалът излезе в списанието, после бе споделен чрез социалните мрежи и заваляха поръчки. Хората извън Баскъм бяха любопитни какви са тези особени бонбони и каква е тази странна Клеър Уейвърли, която ги прави...

Преводач Надежда Розова

Художник Димитър Стоянов – Димó

Издателство Ера (2015)

Ябълково вълшебство в Pimodo

Роалд Дал >> В полет към теб

Тринайсет полета в пристрастяващия Далов свят

Роалд Дал за възрастни.

Сборникът В полет към теб съдържа не само десетте разказа от оригиналното издание, но и още три силни творби, които показват разностранния му талант.

В тези страници Дал описва войната като фон на човешкото щастие и нещастие, тя е катализатор на всичко добро и всичко лошо у човека – а героите му винаги имат една посока на спасение: нагоре, към небесата.

Но не може да се живее в небето – или може?

Преводач Деян Кючуков

Издателство Сиела (2015)

Стивън Кинг >> Възкресяване

Обсебен от електричеството...

   Призори на 3 октомври, малко след като панаирът в Тулса затвори врати до следващата година, изпитах още един вторичен ефект от електрическия ток, с който Джейкъбс беше разтърсил мозъка ми. С надницата, която ми плащаше (доста щедра за работата ми като негов асистент), си бях взел стая в един пансион на четири пресечки от панаира. Беше ясно, че Джейкъб предпочита да е сам в кемпера, каквито и симпатии да изпитваше към мен (ако изпитваше симпатии), пък и беше крайно време да му освободя леглото.
   Прибрах се в квартирата към полунощ, около час след края на последното представление за вечерта, и заспах веднага. Почти винаги заспивах бързо. Откакто се бях изчистил от хероина, нямах проблеми със съня. Но през тази нощ се събудих след два часа – намирах се в буренясалия заден двор на пансиона. В небето сияеше леденият лунен сърп. Под него стоеше Джейми Мортън – гол, само с един чорап, около бицепса му беше пристегнат гумен маркуч. Нямам представа откъде се беше взел, но вените ми се бяха издути като въжета – идеални за боцкане, а ръката ми под маркуча беше бледа, студена и безжизнена.
   – Нещо стана – промълвих.
   Стисках вилица (кой знае откъде я бях взел) и отново и отново я забивах в изпъкналите вени над турникета. От местата на убожданията – най-малко десетина – капеше кръв.
   – Нещо. Стана. Нещо стана. О, майко, нещо стана. Нещо, нещо.
   Заповядах си да престана, но не можах. Не бях извън контрол, а извън собствения си контрол. Сетих се за електрическия Исус, който се плъзгаше по Езерото на мира. Сега приличах на него
   – Нещо.
   Бодване с вилицата.
   – Нещо стана.
   Бодване, бодване.
   – Нещо.
   Изплезих език и го прехапах. Чух отново силното изщракване – този път не до ухото, а някъде в главата ми. Непреодолимото желание да повтарям едни и същи думи и да се бода внезапно изчезна. Вилицата се изплъзна от юмрука ми. Развързах импровизирания турникет и ръката ми изтръпна, когато кръвта потече по вените.
   Погледнах луната. Треперех и се питах кой или какво ме беше завладяло преди малко. Защото определено бях под нечия власт. Върнах се в стаята си (слава богу, никой не видя как се размотавам гол из двора) и открих, че съм настъпил стъкло и съм се порязал доста дълбоко. Би трябвало това да ме събуди, само че не беше. Защо? Защото не спях. Бях сигурен. Нещо ме извади от тялото ми и се всели в него, управлявайки го като кола.
   Почистих раната и си легнах. Не споменах на Джейкъбс за случилото се – нямаше смисъл да го разказвам. Той щеше да ми намекне, че порезна рана вследствие на малка среднощна разходка е нищо работа в сравнение с чудотворно излекуване от тежка наркомания. И щеше да е прав. И все пак...
   Нещо стана...

Преводачи Даня Доганова, Павел Боянов, Весела Прошкова
Художник Димитър Стоянов – Димó
Издателство Плеяда (2015)

Станислава Чуринскиене >> Second Life: Reloaded

<работа, общуване, любов, секс... <интернет имигранти/>

   Решила съм да бъда напълно честна – ей така, просто за да видя докъде води честността и дали ще ме удави в канала, или не. Както знаем, децата непрекъснато практикуват такива проверки на реалността, когато са на около 2-3 години – пробват различни поведения, за да проучат резултата от тях. А каквото не е направено, когато му е било времето, трябва да се направи на стари години. Сега наваксвам с теб.
   Така... Вчера си стегнах багажа, изпратих ти последния си имейл и си помислих, че може би е дошъл моментът да направя нещо различно или да въведа някаква промяна. По природа съм еволюционист, не революционер и не обичам резките движения, но вчера рязко ми светна, че всъщност се чувствам виновна, задето бях толкова откровена и открита с теб този петък. Срамувам се, че се опитах да те въвлека в това, срам ме е и от много неща, които казах.
   С напредването на нощта тези емоции преминаха в гняв, че съм си позволила да се държа по този начин (нали знаеш, това е нещо като вината/срама на следващата сутрин след запой или секс с непознат). Запитах се и защо, по дяволите, ти трябва въобще да участваш в това. Накрая, напълно нечестно, си го изкарах на Calle _the_Swede, който и да е той. Влязох в bе2 някъде към 2 часа, да проверя какво става из квартала и прочетох съобщение от Calle_the_Swede, някакъв нов: „Водя здравословен начин на живот, разкажи ми за теб, изглеждаш приятен човек“, ала-бала – класическите откриващи реплики. Прегледах профила му – надут и погълнат от себе си до безобразие. Отговорих му: „Приятна? Може би всеки петък от два до четири, иначе съм арогантна и груба за удоволствие“. А той ми отговаря: „Аз пък никога не съм арогантен или груб, аз съм спокойно и честно момче, което обича приятната компания. Е, може би ставам нервен, когато съм гладен, но само тогава“. Подхванах го, заяждах се с него и го подигравах до кръв, горкото дете! Но пък беше добър и успешен начин, за се върна към старото си аз и да се стегна. Ужасно съм се размекнала покрай теб...

Издателство Президент

Second Life: Reloaded в Pimodo