събота, 15 август 2015 г.

Паула Хоукинс >> Момичето от влака

Една за скръб, две за радост, три за момиче...

   Сутрин

   До релсите има купчина с дрехи. Светлосиня риза, тук-там нашарена с мръсно бяло. Сигурно е захвърлена от някого и е станала част от незаконното сметище, натрупано в храсталаците около релсите. Може да е оставена от работниците, които поправят тази част от релсовия път, те често идват тук. Но може и да е нещо друго. Мама често ми повтаряше, че имам развинтено въображение; Том също го казваше. Няма как да го спра, понякога зървам нещо такова – мръсна тениска или самотна обувка – и започвам да мисля само за другата обувка и за краката, които са ги носили.
   Влакът се тресе, стърже по метала и пищи, малката купчина с дрехи изчезва от погледа ми и ние продължаваме към Лондон със скоростта на енергичен младеж, излязъл да потича малко. На седалката зад мен някой въздиша нервно; бавният влак от Ашбъри за Юстън в 8:04 може да постави на изпитание нервите и на най-обръгналия пътник. Пътуването трябва да трае четирийсет и пет минути, но това се случва рядко. Този участък от пътя е стар, често има проблеми с релсите и със сигналната система, ремонтите са постоянни. Продължаваме да пълзим, но все пак се движим напред, клатим се покрай складове и водни кули, мостове, бараки и скромни викториански къщи, решително обърнали гръб на релсите.

   Опирам глава в прозореца и се заглеждам в профучаващите като на филм къщи покрай мен. За разлика от другите пътници, аз ги виждам, наистина ги виждам. Дори и собствениците им не ги виждат от този ъгъл. Докато пътувам по тази линия два пъти на ден, имам възможност да надникна в живота на техните обитатели, макар и само за миг. Гледката към тези непознати за мен хора, скрити в уюта и сигурността на домовете си, ми действа успокояващо.
   Нечий телефон звънва и из купето се разнася нелепо весела и оптимистична мелодия. Собственикът не бърза да се обади и тя продължава да звъни в ушите ми. Спътниците ми се размърдват по местата, разтварят и затварят вестници, затракват по клавиатурите на лаптопите. Влакът се клатушка, влиза на тласъци в завоя и, приближавайки червения семафор, забавя. Опитвам се да не гледам, зачитам се в безплатния вестник, подаден ми от някого на входа на гарата, но думите се размазват пред очите ми, нищо не задържа интереса ми. В ума си все още виждам онази малка купчинка с дрехи до релсите.

   Вечер

   Мехурчетата на предварително смесения джин с тоник преливат над ръба на кенчето, когато го надигам към устните си и отпивам. Вкусът е остър и студен: вкусът на първатами почивка с Том през 2005 година в едно рибарско селце на брега в Страната на баските. Сутрин плувахме до малкия остров на около километър от брега и правехме любов из пустите му плажове; следобед ходехме в бара, поръчвахме си силен джин с тоник и гледахме футболистите по плажа, които играеха поне десет мача на ден.
   Отпивам отново, изпразвам кенчето почти до половината, но няма страшно, в найлоновата торбичка до краката ми има още три. Петък е, няма причина да се чувствам виновна, че пия във влака. Петък е, ура! Купонът започва от днес.
   Ще бъде прекрасен уикенд, така поне обещават синоптиците. Красиво безоблачно небе и слънце. В миналото сигурно щяхме да отидем до Корли Ууд с кошница за пикник и вестници и цял следобед щяхме да лежим на одеялото под шарената сянка на някое дърво и да пием вино. Понякога си спретвахме барбекю с приятели или отивахме в „Розата“, където сядахме в градината на бира и оставахме там, докато лицата ни станеха червени от слънцето и от изпития алкохол. После се дотътряхме до дома ръка за ръка и заспивахме на дивана в хола.
   Прекрасно слънце, безоблачно небе и никой, с когото да си кажеш нещо; нищо, което можеш да свършиш. Да живееш, както аз живея в момента, е адски трудно, особено през лятото, когато денят е толкова дълъг, а нощта – толкова къса, когато всеки се разхожда навън с някого, очебиещо обидно щастлив. Това изтощава и човек се чувства отчайващо зле, ако не е един от щастливците.
   Уикендът се е ширнал пред мен цели четирийсет и осем часа и чака да бъде запълнен с нещо. Надигам отново кутията към устните си, но в нея няма и капка...

Преводач Маргарита Терзиева
Художник Тони Ганчев
Издателство Enthusiast (2015)


петък, 14 август 2015 г.

Форд Мадокс Форд >> Добрият войник

Приказка за страстта

Две семейни двойки, чието дългогодишно приятелство се пропуква заради прелюбодейство.

Доуъл, главният герой на романа, разказва една любовна история, изпълнена със страст, злоупотреба, морал, блясък и смърт.
История за любовта, която я няма, за потисканата и забранена сексуалност, за живота, в който навлизаме и който чезне като силует...

Мнозина смятат Добрият войник за първия роман на модернизма, който експериментира с разказвача и неговата функция, с повествованието, разчитащо на потока на съзнанието.

Преводач Йордан Костурков
Художник Капка Кънева
Издателство Панорама (2015)

четвъртък, 13 август 2015 г.

Марлена де Бласи >> Клуб Умбрийска вечеря

Готви вкусно, хапвай добре и разговаряй с хората, които обичаш

   След като отидох да живея в Орвието и се сприятелих с жената, която оглавяваше клуба, мина доста време, преди тя да рискува и да ми направи място на масата. Бях единствената „чужденка“, но скоро станах една от тях – можех да готвя, да слушам, да наблюдавам, да уча и да показвам някои от своите собствени похвати на останалите.
   Това, което Миранда каза една вечер, може би дава най-добра представа за „Умбрийския кулинарен клуб“: „Не знам какво повече щях да науча за смисъла на живота, ако бях отишла по-надалеч от осемте километра, които делят мястото, където съм родена и прекарала целия си живот, и мястото, на което съм тук. Мисля, че където и да бях отишла, щях да открия вас. Души като вас. Ние сме великолепно еднакви. Не само ние петте, а всички жени.“ МдБ

Преводач Мария Михайлова
Издателство Слънце (2015)


сряда, 12 август 2015 г.

Мишел Уелбек >> Подчинение

Новият президент на Франция е сладкодумен, харизматичен и обещава ред. И ислям...

   Двубоят щеше да се състои в сряда, нещо, което никак не ме улесняваше, предишната вечер бях купил асортимент от индийски ястия, позволяващи микровълнова обработка, и три бутилки обикновено червено вино. Антициклоничните въздушни маси се бяха разположили трайно от Унгария до Полша, попречвайки на въздушната депресия с център Британските острови да се придвижи на юг; в цяла континентална Европа времето се задържа студено и сухо. Докторантите ми бяха скъсали нервите през деня със своите противни въпроси от рода на защо по-незначителните поети (Мореас, Корбиер и т.н.) са считани за по-неначителни, какво им е попречило да бъдат считани за значителни (Бодлер, Рембо, Маларме, за по-бързо; после скачаме, за да стигнем до Бретон). Въпросите им не бяха безкористни, ама никак, бяха двама слаби и зли докторанти, единият имаше желание да пише за Кро, другият – за Корбиер, но същевременно не искаха да се издънят, осъзнавах го напълно, предизвикваха ме да отговоря в качеството си на представител на институцията. Измъкнах се, препоръчвайки им Лафорг, чийто статут беше междинен.

   По време на дебата се осрах, и то доста, по-скоро микровълновата ми печка се осра, пусна в действие нова функция (въртеше се с максимална скорост, издавайки звук под нормалната скорост на звука, без при това да топли храната), вследствие на което трябваше да прибегна с индийските си пакетчета към тигана и така изпуснах една голяма част от разменените доводи. Но доколкото можах да ги проследя, нещата се развиваха с една едва ли не прекалена коректност, двамата кандидати за върховния пост множаха проявите на взаимно уважение, всеки на свой ред изразяваше огромната си любов към Франция и създаваше впечатлението, че е общо взето съгласен с всичко. А в същото време се разразиха сблъсъците в Монфермей между активистите на крайната десница и група млади африканци, които не си приписваха никаква политическа принадлежност – малко по-спорадични инциденти бяха наблюдавани от една седмица насам върху територията на общината вследствие на оскверняването на джамията. Един от интернет сайтовете, посветени на идентичността, потвърди на следващия ден, че сблъсъците са били много ожесточени и че няколко души са загинали – но Министерството на вътрешните работи отрече моментално тази информация. Както обикновено, председателката на Националния фронт и този на Мюсюлманското братство публикуваха, всеки от свое име, комюникета, в които се разграничаваха решително от подобни криминални действия. Медиите бяха направили преди две години няколко ударни репортажа, когато станаха първите въоръжени сблъсъци, но затова се говореше сега все по-малко и по-малко, сякаш всичко бе станало банално. В продължение на няколко години, дори и несъмнено няколко десетки години, „Монд“, както и общо взето всички вестници на център-левицата, което означава всъщност всички вестници, редовно изобличаваха касандрите, пророкуващи гражданска война между имигрантите мюсюлмани и местното население на Западна Европа. Както ми беше обяснил един колега, който преподаваше гръцка литература, това използване на мита за Касандра беше доста странно. В гръцката митология Касандра се явява първоначално като една много красива девойка, „подобие на Афродита златната“, пише Омир. Влюбен в нея, Аполон ѝ дава дарбата да пророкува в замяна на очаквани любовни игри. Касандра приема дара, но отхвърля любовта на бога, който, разярен, плюе в устата ѝ, за да ѝ попречи завинаги да бъде разбрана от когото и да било, както и да ѝ вярват. Касандра предсказва първо отвличането на Елена от Парис, после избухването на Троянската война и предупреждава съотечествениците си за гръцката измама („Троянският кон“), благодарение на която те превземат града. Накрая е убита от Клитемнестра, но не без да предскаже преди това убийството си, както и това на Агамемнон, който е отказал да ѝ повярва. С една дума, Касандра е пример за песимистични и непрекъснато сбъдващи се пророчества и изглежда, като вземем предвид фактите, журналистите не правеха нищо друго, освен да възпроизвеждат заслеплението на троянците. В това заслепление няма нищо исторически небивало – същото можеше да се открие у интелектуалците, писателите и журналистите от трийсетте години на миналия век, единодушно убедени, че Хитлер „накрая ще се вразуми“. Вероятно е невъзможно за хора, живели и преуспели в даден обществен строй, да си представят гледната точка на онези, които, неочакващи и никога неочаквали нищо от този строй, замислят без особен уплах унищожаването му.

   Всъщност от няколко месеца насам поведението на пресата на център-левицата се бе променило: изстъпленията в предградията, междуетническите сблъсъци – за тях вече изобщо не се говореше, проблемът беше потулен с мълчание, дори бяха престанали да изобличават касандрите, които от своя страна замлъкнаха. Общо взето хората бяха, изглежда, уморени от приказките по темата; в средата, в която се движех, тази умора бе настъпила по-рано, отколкото навсякъде другаде; щеше да стане, каквото „трябваше да стане“, ето как можеше да се обобщи общото настроение...

Преводач Александра Велева
Издателство Факел Експрес (2015)

понеделник, 10 август 2015 г.

Лоренцо Каркатера >> Вълка

Той е начело на ООН [на престъпността]

   Казвам се Винсънт Марели и твоят живот ми принадлежи.
   Знам, че никога не си ме виждал и че ако имаш късмет, никога няма да ме видиш. Твърде е вероятно и да не си чувал за мен, но аз владея част от теб. От всичко, което правиш. Не ме интересува къде живееш или с какво се занимаваш. Но винаги една част, процент от твоите пари, попада в джобовете на хората, които аз ръководя. Ние сме навсякъде, докосваме се до всичко и всички и винаги обръщаме всичко в печалба.
   И никога няма да разбереш как го правим.
   Това е нашата тайна.
   Ще си кажеш, че съм неуязвим, щом притежавам толкова голяма власт. Но ще сбъркаш. Допуснах непростима грешка, заради която най-скъпите ми същества загинаха, погубени от терористи.
   Беше моя грешка.
   Но и на терористите. Няма да заловя всички, обаче ще им отмъстя или ще загина.
   Те ще научат името ми.
   Ще усетят гнева ми.
   Ще се страхуват от ВЪЛКА...

Преводач Петър Нинов
Издателство Плеяда (2015)

Вълка в Pimodo

неделя, 9 август 2015 г.

Ханан ал-Шейх >> Хиляда и една нощ

Деветнайсет класически приказки в една хипнотизираща колекция за възрастни

   Реших да открия защо, след като за повечето араби историята за Шехерезада е просто едно клише, учените я смятат за гениално творение е крайъгълен камък на арабската литература. Колкото повече четях, толкова повече се възхищавах на простичкия стил, който бях критикувала преди. Простотата на езика ме докосна, защото това е езикът на човек, който не използва речник, а изразява истинските си сурови емоции. От тези гласове произлиза магическият реализъм и използването на сюрреалното за изразяване на обикновеното – неща, които мислих, че не съществуват в Хиляда и една нощ. Ханан ал-Шейх

Преводач Зорница Стоянова-Лечева
Художник Дамян Дамянов
Издателство Сиела (2015)