Ричард Русо >> Емпайър Фолс

„В историята на американската литература може да се окаже, че Ричард Русо е написал последния голям роман на ХХ век.“ Крисчън Сайънс Монитър

Двайсет години Майлс Роби приготвя хамбургери в грил-бар „Емпайър”. Тази работа го е лишила от колежанско образование и самоуважение. Защо не се откаже от нея, кой и какво го задържа? Може би прекрасната му, чувствителна дъщеря Кристина, която се нуждае от помощта му, за да оцелее в местната гимназия. Или Джанин, която скоро ще стане бивша съпруга на Майлс, захванала се с неприлично суетния собственик на фитнес клуб. Или може би го задържа Франсин Уайтинг, на която принадлежи всичко в градчето, като „всичко“ включва и самия Майлс.

Издателство Сиела

Емпайър Фолс в Хеликон

Емпайър Фолс в Books.bg

Робърт Лъдлъм >> Планът „Икар“

Митичната задкулисна група Инвър Брас се възражда, за да наложи своята воля на американската и световната политика...

   Разбунените води на Оманския залив бяха предвестник на урагана, който бушуваше при Ормузкия проток в началото на Арабско море. Беше залез слънце и се носеха молитвите, които брадатите муезини нашепваха носово и монотонно от минаретата на джамиите в пристанищния град. Небето притъмняваше под ярките светкавици, които в настъпващия вечерен мрак проблясваха страховито като разбеснели се бегемоти. Мрежи от огнени мечове възпламеняваха от време на време източния хоризонт над планината Макран при Турбат в Пакистан, на двеста мили през морето. На север, зад границата на Афганистан, продължаваше една безсмислена и жестока война. На запад се водеше още по-безсмислена война – в нея се сражаваха деца, тласкани към смъртта от оня безумец в Иран, решил да наложи пагубната си воля. А на юг беше Ливан, където хората убиваха без задръжки; всяка фракция с религиозен фанатизъм наричаше другите терористи, а всъщност всички без изключение се занимаваха с дивашки терор.
   Близкият изток и най-вече Югозападна Азия гореше и вече бе невъзможно пожарът да бъде потушен – дори там, където преди успяваха да го обуздаят. Тази ранна вечер водите на Оманския залив гневно се пенеха, небето вещаеше опустошение, а улиците на Маскат – столицата на султанство Оман – бяха мрачни като надвисналата буря. Молитвата беше свършила и истеричните тълпи отново заприиждаха със запалени факли от страничните улици и пресечки към ярко осветената желязна врата на американското посолство. Сградата с розова фасада бе охранявана от размъкнати дългокоси момчетии, които непохватно стискаха автоматите. Спусъкът бе равнозначен на смъртта, но тези юноши с блеснали от ентусиазъм широко отворени очи не можеха да го осъзнаят, защото им бе казано, че смърт не съществува, въпреки че ставаха свидетели на обратното. За тях най-важна бе отплатата, мъченичеството и колкото по-болезнени бяха жертвите, толкова по-честити бяха мъчениците! За тях мъките на врага не значеха нищо. Или по-скоро означаваха заслепение, означаваха лудост!...

Издателство Прозорец

Планът „Икар“ в Хеликон

Планът „Икар“ в Books.bg

Розалия Бикс, Анелия Янева, Румяна Каракостова >> Български музикален театър 1890-2005

Опера, балет, оперета, мюзикъл. Постановчици: Диригенти, режисьори, хореографи, сценографи, хормайстори

В книгата са включени персоналии за 1371 личности – 271 диригенти, 311 режисьори, 332 хореографи, 353 сценографи, 104 хормайстори, работили през периода 1890.2005 в София, Стара Загора, Варна, Русе, Пловдив, Бургас, Плевен, Благоевград, Велико Търново, Габрово, Казанлък, Видин, Ямбол, Лом, Добрич, Пазарджик, Кюстендил, Кърджали, Ловеч, Сливен, Шумен.

Авторите представят всеки творец с оценка за дейността и приноса му към българския музикален театър, с хронограф на постановките му и миографични данни, както и с написано от него и с допълнителна литература и други източници за него.

Издателство Институт за изкуствознание, БАН

Български музикален театър 1890-2005 в Хеликон

Български музикален театър 1890-2005 в Books.bg

Проф. Никола Мавродинов >> Старобългарското изкуство [ Изкуството на Първото българско царство ]

... Трябваше да се продължи борбата с националния нихилизъм, да се докаже колко неоправдано е чувството за малоценност у народ, чиято култура помогна за развитието на други народи... В. Иванова-Мавродинова

Помъчим ли се да характеризираме изкуството на прабългарите при идването им на Балканския полуостров, ние ще трябва да вземем предвид паметниците от тъй наречената салтово-маяцка култура. Приликите на тази култура с културата на първата българска столица Плиска са толкова големи, че оставят без съмнение твърдението на М. Артамонов за принадлежността ѝ на българите и хазарите. Към тази култура спадат и много гробни находки в Кубанската област. Ние трябва да си уясним най-напред, че изкуството на прабългарите в този период ще бъде изкуство на преходния им период между родовообщинния и феодалния строй и че силните преживелици от родовообщинния строй в класовия ще му предават, общо взето, народен характер. Създаването на класата на аристократическите родове обаче, силното класово разслоение в прабългарското общество ще създадат в класата, която управлява, навика за лукс и това ще се отрази в изкуството. Тюрките са били известни в тази епоха не само като железари, но и като златари. Богатите гробни находки от сребърни и златни предмети, които принадлежат към салтово-маяцката култура, потвърждават това...

Издателство Изток-Запад

Старобългарското изкуство в Хеликон

Старобългарското изкуство в Books.bg

Халед Хосейни >> А планините ехтяха

Мъдра книга за възможността и надеждата да намерим в някой друг изгубена частица от себе си...

И тъй, искате приказка. Ще ви разкажа една. Но само една. Да не сте посмели да ме молите за повече. Късно е, а утре с теб, Пари, ни чака дълъг път. Трябва хубаво да се наспиш тази нощ. И ти, Абдуллах. На теб разчитам, момче, докато ни няма със сестра ти. И майка ти на теб разчита. Добре, разбрахме се, една приказка. Отваряйте си ушите и двамата и не ме прекъсвайте.
Някога, когато по земята бродели демони, джинове и великани, имало един земеделец на име Аюб баба. Заедно със семейството си той живеел в селцето Майдан Сабз. Много гърла изхранвал Аюб баба, затуй превивал гръб от зори до мрак, орял нивата си, прекопавал я и се грижел за хилавите си дръвчета. Все на полето можело да го видиш, прегънат надве, извил гръб като косата, която размахвал по цял ден. Дланите му били мазолести и се разранявали често, а вечер заспивал още щом помиришел възглавницата.
Е, не бил само той. Всички в Майдан Сабз живеели трудно. На север, в долините, където растели овошки и цветя и въздухът бил свеж и уханен, а водата в потоците – студена и бистра, имало по-богати села. Майдан Сабз обаче било тъжно място и името му – Тучно поле – никак не му подхождало. Селото се намирало насред прашна котловина, заобиколена от високи чукари. Вечно духал горещ вятър и пълнел очите с прахоляк. Борбата за вода била постоянна, защото и най-дълбоките селски кладенци нерядко пресъхвали. Да, имало река, но пътят до там отнемал половин ден, пък и водата ѝ била мътна целогодишно. А след десетгодишната суша реката станала доста плитка. Да кажем просто, че хората от Майдан Сабз работели два пъти по-усилно за два пъти по-оскъдната си прехрана.
При все това Аюб баба се чувствал късметлия, защото имал семейство, което му било по-скъпо от всичко. Обичал съпругата си и никога не я ругаел, камо ли да ѝ посегне. Ценял съветите ѝ и разговарял с нея с истинско удоволствие. А децата… благословен бил с толкова, колкото пръста има ръката: с трима синове и две дъщери, които обичал от все сърце. Дъщерите му били кротки и вежливи, добродушни и хрисими. Синовете си бил научил да ценят честността, смелостта и приятелството и да се трудят усърдно, без да се оплакват. Те му се подчинявали, както подобава на добри синове, и помагали на баща си на нивата. Аюб баба обичал всичките си деца, но голямата му слабост бил най-малкият му син, тригодишният Кайс...

Издателство Обсидиан

А планините ехтяха в Хеликон

А планините ехтяха в Books.bg

Кресида Коуел >> Как да говорим драконски

Да се качиш по погрешка на римски кораб, откраднат от дракони, и то на първия си изпит по „Прехвърляне на борда на вражески кораб“, и бездруго си е кофти pабота...

Представи си времето, когато е имало ДРАКОНИ – някои от тях, по-големи от планински масив, дълбоко похърквали в океанските глъбини; други, по-дребни и от нокътчето на кутрето ти, подскачали из тревите.
Представи си времето на ВИКИНГСКИТЕ ГЕРОИ, когато мъжете били истински мъже, а жените също били доста мъжествени и дори някои бебета се раждали с окосмени гърдички.
А сега си представи, че си момче на име Хълцук Кръвожадни Херингски Трети, което още няма дванайсет години и е много далеч от героя, когото баща му би искал да има за свой син. Това момче, разбира се, бях АЗ, ала то остана толкова далеч в миналото, че сега ще ти разкажа за него, сякаш ми е напълно непознато.
И така представи си, че това непознато момче, този бъдещ герой, не съм бил аз, а ТИ.
Ти си дребосък. Имаш червена коса. Още не го осъзнаваш, ала си на път да изживееш най-голямата опасност в живота си... Когато остарееш като мен сега, ще наречеш този епизод „Моята първа схватка с Римската империя“ и дори от дистанцията на времето той ще те кара да настръхваш целия, а косъмчетата по сбръчканата ти увиснала кожа ще се изправят като космите на четка, колчем си спомниш за рисковете и опасностите, с които си се сблъсквал по време на страховитото приключение...

Издателство Колибри

Как да говорим драконски в Хеликон

Как да говорим драконски в Books.bg

Яна Язова >> Соления залив

Романът проследява събитията в Третото българско царство в първите десетилетия на XX век и завършва с деветосептемврийските кланета през 1944 г.

... Милиционери и цивилни агенти сновяха по пътеките между мирно застаналия народ, за да наблюдават всяко лице дали слуша и разбира какво се говори.
– Добре им дойде! – с радост помисли Катерина. – За трийсет години Беро-Беро нито веднъж не ги доведе пред Общинското управление, за да чуят думите му, а те го наричаха тиранин и го мразеха. Нека новите господари всеки ден да ги влачат, натъпкани в редици на площада, за да слушат техните речи и да ги обичат.
Катерина цял живот щеше да се радва на тази гледка!
От балкона на аптеката се носеше женски глас. Навярно днес държеше реч една от онези въоръжени жени в сини шаячни панталони, които бяха слезли заедно с мъжете от планината. Нейните въоръжени другари сновяха по пътеките между тихите редици и наблюдаваха, щото всеки да я слуша.
– Фашизъмът, другари, е смъртно ранен и сега пъшка в своята бърлога! - провикна се пискливият глас откъм балкона на аптеката. Катерина вдигна глава да види слабата жена, която пищеше. В нейното сухо и черно лице тя позна Анастасия.
Катерина дълго време я гледа, без да вярва на очите си, после тихо се обърна към един младеж, който беше дошъл от незнайно място в Соления залив.
– Аз съм чужденка – му каза тя. – И не познавам ораторката. От чие име говори тя?
– Това е другарката Анастасия! – кратко заяви момъкът.
Туй показваше, че другарката Анастасия е светило, което грее на всички страни, затуй всеки трябва да я е виждал и познава. Но понеже Катерина го гледаше учудено, той добави:

– Най-добрата антифашистка! Тя говори от името на своята организация!
Катерина не помисли повече да го разпитва, а предпазливо се оттегли към дъното на площада.
– Реакцията е смазана! – пищеше Анастасия.
– Ураааа! – викаха из едно гърло всички редици.
„Добре са научили да викат „ура“ – помисли Катерина. – Право казва Анастасия, че реакцията е смазана, ако подразбира под тази дума народа, когото вижда под себе си.
Беро-Беро не можа да ги накара да извикат „ура“, но тези успяха. Те са успели толкова много, че могат да изтръгнат от тяхното гърло всеки миг, когато пожелаят, по едно „ура“! А Беро-Беро, старият господар, върви сега като парцалив великан по далечни пътища...“.

– Смърт на фашизъма! – писна Анастасия.
– БКП! – викнаха из едно гърло всички редици.
– Свобода на народа! – се чу заключителен писък от балкона на аптеката.
– БКП!... БКП! – приключи събранието народът, който бе получил тази свобода...

Издателство Изток-Запад

Соления залив в Хеликон

Соления залив в Books.bg

Сборник >> Да поставиш дявола на колене [ Писането на проза като занаят и живот ]

Група писатели си задават въпроси, свързани със занаята, със знанието и с практиката, която позволява на автора на художествена проза да надскочи обикновената умелост...

Текстовете са разделени в три групи. Първата е посветена на онези проблеми, които най-често включваме в широката категория на техническите похвати. Това са два текста, посветени на темата за гласа, като единият от гласовете е този на Чък Уоктъл, а другият – на Стивън Шуорц; есето на Ричард Русо, което се занимава с гледната точка, като отделя специално внимание на всезнаещия разказвач; разсъжденията на Джоун Силбър върху „тежестта“ – усещането за важността на определена тема в кратките прозаични форми. Чарлз Бакстър, от своя страна, предлага някои бележки върху модулацията; Сюзън Невил разглежда съзнателното злодейство като необходима опора на сюжета, а Джим Шепърд ни предупреждава,че епифанията крие опасности.

Съставители Чарлз Бакстър и Питър Търчи

Издателство Сиела

Да поставиш дявола на колене в Хеликон

Да поставиш дявола на колене в Books.bg

Евгения Гинзбург >> Тежък маршрут

Стараех се всичко да запомня с надеждата да разкажа за това... на добрите хора... Евгения Гинзбург

Една книга, която разтърсва със своята безпощадна правдивост, това е драматично повествование за безжалостната епоха на сталинизма, която не трябва да се повтаря в историята на човечеството.

Когато семейството, приятелите, любимата работа и книгите остават зад стените на затвора, зад дрънчащите ключалки, тя възприема своя арест като трагична грешка и чака бързото си освобождаване. Но нейният "тежък маршрут" по лагерите на ГУЛАГ продължава 18 години и довежда до загубата не само на илюзиите ѝ.

Издателство Фондация Комунитас

Тежък маршрут в Хеликон

Тежък маршрут в Books.bg

Артър Конан Дойл >> Шерлок Холмс [ Пълно издание ]

Всички произведения на Артър Конан Дойл за Шерлок Холмс в един том...

За Шерлок Холмс тя винаги ще си остане Жената. Рядко съм го чувал да я назовава другояче. В неговите очи тя засенчва всички останали представителки на своя пол и ги превъзхожда. Но това не означава, че изпитваше нещо напомнящо любов към Айрини Адлър. Всякакви чувства и особено това бяха чужди за хладния му, точен и възхитително уравновесен ум. За мен  Холмс бе най-съвършената позната досега машина на разума и наблюдението, като любовник обаче би изпаднал в неловко положение. За нежните страсти говореше единствено с насмешка и сарказъм. За наблюдателя Холмс страстите бяха възхитителна находка – отлична възможност за разкриване на подбудите. Ала за тренирания човек на разума възможността подобни смущения да нарушат собствената му чувствителна и фина настройка означаваше някакъв застрашителен фактор да постави под съмнение всички постижения на ума му. Нито песъчинката, попаднала в прецизен инструмент, нито пукнатинката, появила се върху някоя от мощните му лупи, бяха в състояние така да нарушат спокойствието му, както едно силно чувство би го засегнало. При все това за него  съществуваше една-единствена жена и тази жена беше покойна та сега Айрини Адлър,  оставила смътни спомени за себе си...

Издателство Труд

Шерлок Холмс [ Пълно издание ] в Хеликон

Шерлок Холмс [ Пълно издание ] в Books.bg

Филип Рот >> Възмущение

50-те години на ХХ в. САЩ. Възмущение е разказ за неопитността, глупостта, интелектуалната съпротива, посвещаването в интимността, смелостта и грешката...

Близо два месеца и половина, след като добре обучените войскови части на Северна Корея, въоръжени от съветските и китайските комунисти, прекосиха трийсет и осмия паралел и на 25 юни 1950 г. нахълтаха в Южна Корея, с което започна мъчителната Корейска война, бях приет в „Робърт Трийт“ – малък колеж в центъра на Нюарк, кръстен на човека, основал града през ХVІІ век. Бях първият член на семейството, пожелал да продължи образованието си. Никой от братовчедите ми не бе стигнал по-далече от гимназия, а нито баща ми, нито тримата му братя бяха завършили шести клас. „От десетгодишен работех, за да изкарвам пари“, казваше баща ми. Беше касапин в квартала и докато учех в гимназията, разнасях поръчки на клиентите му с колелото, с прекъсвания само по време на бейзболния сезон и следобедите, когато имаше състезания на междуучилищно ниво на отборите по дебати. Едва ли не в същия ден, в който напуснах магазина – между завършването на гимназията през януари и началото на колежа през септември работех там по шейсет часа на седмица, – едва ли не в същия ден, в който започнах да уча в „Робърт Трийт“, баща ми започна да се страхува, че ще умра. Навярно този страх по някакъв начин беше свързан с войната, в която Въоръжените сили на САЩ, под покровителството на Обединените нации, влязоха незабавно с цел да подкрепят усилията на лошо обучените и недобре въоръжени южнокорейски войници; или пък беше свързано със свидните жертви, които нашата армия даваше на комунистическата огнева мощ, и страховете на баща ми, че ако конфликтът се проточи, както се бе проточила Втората световна война, ще бъда мобилизиран, за да се сражавам и да загина във военните действия, както братовчедите ми Аби и Дейв бяха загинали през Втората световна война. А може би страхът му беше свързан с финансовите му затруднения: предната година, само на няколко преки от семейната кашерна месарница, отвори врати първият супермаркет в квартала и продажбите при баща ми рязко спаднаха, донякъде защото щандовете за месо и пилета подбиваха нашите цени, а отчасти и поради общия следвоенен спад в броя на семействата, които си правеха труда да поддържат кашерни домакинства и да купуват кашерно месо и птици от удостоен с равинско свидетелство магазин, чийто собственик е член на Федерацията на кашерните месари в Ню Джърси. Или страхът му за мен се коренеше в страха за самия него, защото петдесетгодишен, след като цял живот се бе радвал на добро здраве, енергичният нисичък мъж бе започнал да развива упорита, дращеща кашлица, която, макар за майка ми да бе притеснителна, не му пречеше да държи димяща цигара в крайчеца на устата си по цял ден. Каквато и да бе причината – или съвкупността от причини, – подклаждаща тази рязка промяна в иначе благото му родителско поведение, този страх се проявяваше в желанието на баща ми да ме преследва денонощно и да знае точното ми местонахождение във всеки един момент. Къде ходиш? Защо не си беше у дома? Откъде да знам къде отиваш, като излезеш? Ти си младеж с великолепно бъдеще пред себе си – откъде да знам, че не ходиш някъде, където може да те убият?
Въпросите бяха нелепи, понеже, докато учех в горния курс, се бях доказал като благоразумен, отговорен, старателен, трудолюбив отличник, който излизаше с най-красивите момичета, участваше активно в съревнованията по дебати и беше ефикасен инфилдър в училищния бейзболен отбор, като при това съжителстваше в относително разбирателство с правилата за поведение в квартала и гимназията. Въпросите бяха и влудяващи – един вид бащата, с когото бях толкова близък през всичките тези години, бащата, до когото буквално израснах в магазина, вече не знаеше кой е синът му и какво представлява. Клиентите в месарницата разтапяха родителите ми, като им обясняваха какво удоволствие било да гледат как момченцето, на което някога носели курабийки – по времето, когато баща му го оставял да си играе с парчета сланина и да я реже като „истински месар“, макар и с тъп нож, – израства буквално пред очите им и се превръща във възпитан младеж с добри обноски и изискан език, който слага телешкото им в мелачката, за да го смели на кайма, разпръсква и смита талаша по пода, и щателно оскубва до последното перце шиите на мъртвите пилета, висящи от ченгелите на стената, когато баща му извика: „Би ли почистил две пилета, Марки, ако обичаш, за госпожа Еди-коя си?“. За седемте месеца преди колежа баща ми не само ми даваше да меля кайма и да скубя пилета. Научи ме как да отделям агнешките ребра и да ги режа на котлетчета, как да направя прорез с ножа, а опра ли в костта, да взема месарската брадвичка и да клъцна остатъка. И беше възможно най-благият учител. „Само гледай да не се порежеш с месарската брадвичка и всичко ще е наред“, така казваше...

Издателство Колибри

Възмущение в Хеликон

Възмущение в Books.bg

Красимир Крумов >> Поетика на българското кино

Двадесет и две блестящи есета за любими български филми...

Изданието предствлява опит да се създаде теория на българското киномислене, на неговите генетични кодове, архетипи, нагласи, монопоетически канон и манталитет в класическия му половинвековен период на съществуване от края на 40-те до края на 90-те години на миналия век.

В контекста на една преди всичко дескриптивна и оперативна кинокритическа традиция книгата си поставя нелеката задача да изработи надеждни познавателни методи и категории на мисленето за феномена на българската кинокултура и да я открои в нейната специфика и типологии сред другите феномени на родната култура, както и в общоевропейския киноконтекст.

Издателство Агата-А

Поетика на българското кино в Хеликон

Поетика на българското кино в Books.bg

Кирил Топалов >> Възрожденци

Базиран върху богат документален и теоретичен материал, този труд има основополагаща роля за дисииплината история на българската възрожденска литература

Възрожденци съдържа портретни и проблемни студии върху творчеството на видни възрожденски писатели (Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петко Славейков, Любен Каравелов, Христо Ботев, Стефан Стамболов и др.), както и статии, посветени на Българските учени Михаил Арнаудов и Петър Динеков.

Издателство УИ "Св. Климент Охридски"

Възрожденци в Хеликон

Възрожденци в Books.bg

Тригве Гюлбрансен >> Бьорндал

Изданието влючва всички романи от трилогията на скандинавския класик: Отвъд пеят горите, Вятърът от планините и Път заобиколен няма

В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства.

Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора.

Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността...

Издателство Персей

Бьорндал в Хеликон

Бьорндал в Books.bg

Хектор Мало >> Изпитанията на малката Пиерета

Ще се изгуби ли Пиерета сред опасностите, които дебнат отвсякъде?
Ще съумее ли да преодолее всички изпитания и да намери щастието си?

Как ще се почувствате, ако сте само на дванадесет години и останете без пари и близки в огромния и непознат Париж

Можете да разчитате само на себе си и на магаренцето Поликарп. Но с какво може да ви помогне то, освен да ви погали с меката си муцунка?

Единственият ви шанс е да намерите богатия си дядо. Ала той живее далече от Париж и дори не е чувал за вас.

Издателство Пан

Изпитанията на малката Пиерета в Хеликон

Изпитанията на малката Пиерета в Books.bg

Оноре дьо Балзак >> Братовчедката Бета

В Париж младите хора правят кариера с помощта на жените, а жените – с помощта на старци. Оноре дьо Балзак

Балзак сам определя обхвата на своята „Човешка комедия“ – „цялата социална действителност, без да пропусна нито една ситуация, нито един тип, нито един характер, нито една професия, нито една житейска форма, нито една обществена група, нито една френска област, ни детството, ни старостта, ни зрялата възраст, ни политиката, ни правото, ни военния бит. Основата е историята на човешкото сърце, историята на обществените отношения…“

Хартиено издание и е-книга


Издателство Захарий Стоянов

Братовчедката Бета в Хеликон

Братовчедката Бета в Books.bg

Иът Уайтлоу и Джули Уитакър >> Създатели на историята: 100-те най-влиятелни личности на ХХ век

Най-великите учени, най-смелите политици и най-дръзновените дейци на изкуството и културата...

– Политика и лидерство
– Наука и технологии
– Масова култура и изкуство
– Предприемачество и търговия
– Литература и философия

В книгата ще намерите подробна характеристика на всяка от стоте личности и описание на техните постижения в контекста на времето, в което са живели. Така ще можете да се докоснете до най-съкровените черти на техния гений. Освен това фундаменталните им идеи в области, толкова различни като изкуство, наука и предприемачество, са представени по възможно най-достъпния начин. Текстът е онагледен с помощта на повече от двеста снимки, уловили онези мигове от биографията на великите личности, в които те са творили историята на XX век.

Издателство Книгомания

Създатели на историята: 100-те най-влиятелни личности на ХХ век в Хеликон

Създатели на историята: 100-те най-влиятелни личности на ХХ век в Books.bg

Емил Димитров >> Кан Тервел – кошмарът на Халифата

Роман за титаничния подвиг на кан Тервел, който му отрежда достойно място в европейската история и прозвището Спасител на Европа...

През 717 г. халиф Умар ибн Абдул-Азис (717-720) мобилизирал огромни ресурси и започнал невиждана по своите мащаби военна акция. Константинопол бил подложен на пълна блокада по море и суша. Тежката зима, гладът, болестите взели своя дан от обсадени и обсадители. Въпреки това изходът от титаничния сблъсък не бил ясен. Тогава на бойното поле се появила армията на кан Тервел и обърнала хода на историята. Благодарение на българите обсадата на Цариград е свалена, а арабите никога повече не предприемат опит за инвазия в Европа през Балканския полуостров.

Почти цяло столетие учени от България и Източна Европа доказват, че именно победата на Тервел спира нашествието на исляма към сърцето на стария континент. Въпреки това, на Запад малцина знаят и приемат българите и техния владетел Тервел за спасител на Европа...

Издателство Фабер

Кан Тервел – кошмарът на Халифата в Хеликон

Кан Тервел – кошмарът на Халифата в Books.bg

Братислав Иванов >> Японската цивилизация

Географската отдалеченост на Япония е предпазила българите от предразсъдъци и историческа обремененост; тази книга има за цел да представи вярна картина на японската цивилизация от нейното зараждане до наши дни...

Япония (日本 Нихон, Ниппон) е островна държава, разположена източно от Корейския полуостров върху архипелаг от четири големи и няколко хиляди малки острова с обща площ около 378 хил. квадратни километра. Броят на островите варира в широки граници, като разликата при
отделните автори е от порядъка на хиляди. Много острови са с твърде малки размери, поради което някои автори не ги вземат предвид при изчисляването на общия брой на японските острови.
Японският архипелаг е изтеглен от североизток на югозапад под формата на дъга с координати от 45 до 24 градуса северна ширина. Тази островна дъга е обърната с изпъкналата си част към Тихи океан, а с вдлъбнатата – към Японско море...

Основна характеристика на японските острови е тяхната геологична нестабилност. С изключение на Шикоку те са част от системата на Тихоокеанския огнен пръстен, поради което земетресения с магнитуд между четвърта и шеста степен по скалата на Рихтер се смятат за нещо обичайно. Само в района на Токио броят на земетресенията, които могат да бъдат усетени от човека, варира между 40 и 50 за една година.
Нерядко земетресенията се придружават от цунами, предизвикани от същите тектонични причини. Самият термин цунами е създаден в Япония и означава приливна вълна.
Броят на действащите вулкани надхвърля сто, като някои от тях са се активизирали след голямото земетресение през 2011 г. С вулканичната активност е свързано наличието на около 10 000 минерални извора, много от които са курорти...

Издателство Изток-Запад

Японската цивилизация в Хеликон

Японската цивилизация в Books.bg