петък, 10 май 2013 г.

Христо Кърджилов >> По-тихо от мрак

Истории от палитрата на живота, които хем сякаш са се случили на съседната улица, хем носят заряда на необичайното, което толкова неустоимо ни привлича...

Времето, когато Нестор щеше да остане сам в кооперацията, беше още далеч. Годините на най-ранното му детство отдавна минаха на това място и сега, откакто се премести в апартамента, който приживе обитаваха родителите на майка му, все по-често се връщаше назад. Припомняше си отделни моменти и се оставяше на спомените да го хванат, да го издърпат към сцени, преживявания и разминаващи се образи, обгърнати и замрежени с тънък бял воал. „Виждаше“ дори ръцете, които опъваха прозиращия тюл и търсеха процепи, за да излязат и тръгнат към него. Толкова отдавна беше, а сякаш сега влизаше с мокри от снега обувки и баба му веднага го караше да ги събуе и да си вкара стъпалата в топлата фурна на горящата с дърва и въглища печка. И какво ли не още:
пристигащите по Коледа, Великден, на именни и рождени дни гости, всичките възрастни, идещи не отвън, от улицата, а сякаш излезли от някой музей, където показваха облекла и шапки, носени от хора, живели преди много години. Тогава му се струваше, че това никога няма да се промени – той беше дете и щеше да бъде вечно такъв, а те, живели така дълго с чудноватите си дрехи, завинаги щяха да си останат същите. Не си представяше, че можеха да изглеждат по-различно и най-важното – беше убеден, че никога нямаше да умрат... Шахта

Издателство Изток-Запад

По-тихо от мрак в Хеликон


Джеръми Паксман >> Англичаните. Портрет на един народ

Едновременно сериозна и забавна, остра, ангажираща и ангажирана, аргументирана и стилна – накратко, такава, каквато публицистиката трябва да бъде...

"Интелигентна, добре написана, информативна и смешна книга… в която се говори за история, за отношението към чужденците, за секса, храната и спорта; за английските стереотипи и състоянието на езика. Можем да я четем задълбочено, но и просто да надникваме в нея от време на време, да се връщаме към нея, да я цитираме и използваме в споровете си. Книгата прелива от препратки и тънки алюзии". Обзървър

Издателство Еднорог



Виктор Самуилов >> Ние, мушмороците

Дори само веднъж в твоя кратък или по-продължителен живот да са те нарекли било с гняв, било с възхита „Мушморок такъв!“, значи тази книга е и за тебе. Независимо дали си дете, родител или прародител...

Драма

Гледаме със мама драма.
При това за втори път.
А до мен подсмърча мама
и ми шепне строго: – шшш-ът!

Тая драма колко трае?
С часове седиш, мълчиш...
Но се сещам най-накрая:
– Мамче, мамче, имам чиш!



Илюстрации Яна Левиева

Издателство Жанет 45



четвъртък, 9 май 2013 г.

Людмил Тодоров >> Шлеп в пустинята

"Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт – всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх...

Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се движи зад блока, броя и с грешка от няколко секунди мога да кажа кога ще си подаде носа от другата страна на блока. Играя тази игра от години и понякога уцелвам до секундата.

Веднъж ми се случи следното: един шлеп се скри зад блока и не се появи въобще. С риск да стана за смях ще разкажа какви неща извърших след това мистериозно изчезване. Нямаше друг начин да разбера къде изчезна шлепът, освен да отида до реката, но без да я изпускам от очи, защото иначе шлепът би могъл да отплува и аз да не го видя. Помолих дъщеря си, която беше бременна в шестия месец, да наблюдава реката. Казах є да гледа за шлепове.

С дъщеря ми се разбираме добре. Тя се съгласи да застане на вахта, без да пита защо. Стигнах до реката по най-бързия начин. Първо не смеех да тичам, за да не ме видят комшиите, но щом влязох между дърветата в парка, хукнах с всички сили.

Излязох на брега, който в България е висок и стръмен, а в Румъния – нисък и равен. Шлепът го нямаше нито на румънския, нито на българския бряг. На това място реката прави широк завой и надолу по течението се вижда чак до моста. Нагоре по течението завоят е по-остър, а видимостта по-малка. Потъпках глупаво на място и тръгнах обратно към къщи, сигурен, че докато съм бягал към реката, шлепът се е изнесъл нагоре по течението.

Отдалеч видях дъщеря си, която дежуреше на балкона. Изпитах към нея благодарност и нежност. – По време на Вашето отсъствие не беше забелязан никакъв шлеп! – рапортува тя.

Аз не й повярвах докрай, защото една бременна млада жена е последният съгледвач, който човек трябва да наеме, когато има да върши важна работа. Бременните жени могат да гледат едно нещо с часове, без да го видят въобще...

Издателство Жанет 45



Булат Окуджава >> Превратностите на съдбата [ Повести. Разкази. Стихотворения ]

Аз, в най-общи линии, имам щастлива литературна съдба. Тя се получи от многочислени трудности, препятствия, конфликти – това ли не е щастие?... Булат Окуджава

В книгата “Превратностите на съдбата” са включени за първи път на български език отделни негови повести и разкази, които са в голяма степен автобиографични, изпълнени с критическа рефлексия и остроумна самоирония.
Тези произведения отразяват неговите първи учителски години в Калуга, последвалите редакторски години в Москва.
Включени са и последните приживе публикувани “Автобиографични анекдоти”...


Издателство Дамян Яков



Хосе Ортега-и-Гасет >> Безгръбначна Испания. Нахвърлени мисли за историята

Безгръбначна, Испания се влачи не само в политиката, но и - а това е много по-сериозно и съществено от политиката - в самия социален живот...

Още в увода Гасет предупреждава, че трудът му е предназначен за: „ ... всеки, който притежава необичайното свойство да агонизира в цветущо здраве и за това е винаги способен да възкръсне“.
Разглеждайки наболелия проблем за сапаратистките движения в Испания през 30-те, авторът открива и различни причини за тях - определя ги като „партикуларистични“, понятие въведено от самия него. Според Гасет „Същността на партикуларизма... се заключава в това, че всяка отделна група престава да се възприема като част от цялото, поради което вече не споделя чувствата на останалите.“, а социалната гъвкавост е изключително занижена... Зорница Замфирова

Издателство Рива



сряда, 8 май 2013 г.

Любомир Милетич >> Разорението на тракийските българи през 1913 г.

Документален разказ за насилственото прогонване на стотици хиляди българи от Тракия, за дадените от тях жертви, за тяхното страдание и тежката бежанска съдба...

На 28 юни 1913 г. турските войски и башибозук нахлуха в Тракия в нарушение на Лондонския мирен договор, който бе очертал границата Мидия - Енос, и осъществиха геноцид над българското население...

Книгата обхваща един от най-драматичните моменти в новата българска история – разорението и обезбългаряването на Тракия през 1913 г. В нея са намерили място разказите на десетки очевидци, принудени да напуснат родните си места, загубили близките си, оцелели по чудо след геноцида на турската армия и башибозук... Красен Пенев

Издателство Захарий Стоянов



Никос Казандзакис >> Алексис Зорбас

Зорбас ме научи да обичам живота и да не се боя от смъртта. Никос Казандзакис

   Когато помисля с каква храна са ме тъпкали толкова години книгите и учителите, за да наситя една изгладняла душа, и с какъв лъвски ум ме нахрани Зорбас за няколко месеца, с мъка успявам да сдържа гнева и огорчението си. По една случайност животът ми отиде на халос – много късно срещнах този „старец“ и онова, което все още можеше да се спаси в мен, беше вече незначително. Големият поврат, цялостната промяна на фронта, „възпламеняването“ и „обновлението“ не станаха. Беше вече много късно. И така, Зорбас, вместо да стане за мен един висок, повелителен образец на живот, изпадна дотам, че се превърна, уви, в литературна тема, та да надраскам още доста коли хартия.
   Тази жалка привилегия – да правиш от живота изкуство, се оказва гибелна за множество хищни души. Защото намирайки по този начин изход, силната страст се измъква от гърдите и душата бива облекчена, не се разпалва вече, не чувствува вече нужда да се бори тяло с тяло, като се намесва пряко в живота и деятелността – а се радва, когато вижда как силната й страст се разтапя във въздуха като колелце от дим...

Хартиено издание и е-книга

Издателство Enthusiast

Алексис Зорбас в Хеликон


Калин Илиев >> Пролетта на емигрантите

Книга за вечната битка между добрите и лошите, за „сянката на животното”, която наднича зад Човека...

Народът на Нулиа е доведен до мизерия и отчаяние в резултат на лошото и корумпирано политическо управление. В страната се шири полицейщина, масово подслушване, терор и страх.
Между отделните кланове във властта текат жестоки, изобретателни сблъсъци за надмощие. Главните герои сред управляващите, Вожда, Клюна, Глигана, Джокера, Плъха, са обсебени от бесовете на алчността, разрухата и сексуалния нагон, доминирани от „сянката на животното”, според определението на един от героите.
Месец преди изборите в Нулиа се завръщат десетки хиляди емигранти, ръководени от организацията „Освобождение”, чиито водачи под секретност работят за каузата от Париж и Лондон. Целта им е да катализират гражданския процес и заедно с останалите нули да спечелят изборите и променят политическото статукво в страната...

Издателство Сиела



вторник, 7 май 2013 г.

Саади >> Гюлестан & Хафез >> Газели

Двама велики персийски поети...

Какво е туй език, кажи, мъдрецо? –
Ключ, който на съкровища вратата пази.

Затворена ли е, как можем да узнаем,
чакъл ли има там, или елмази?

* * *

Макар мълчанието да е злато, както казват,
старай се тази мъдрост сам да нарушиш,

че две неща са неразумни: да мълчиш,
щом трябва да говориш,
и да говориш във мига, когато трябва да мълчиш... Гюлестан

Издателство Захарий Стоянов



понеделник, 6 май 2013 г.

Феликс Каниц >> Студии и статии

В изданието са събрани няколко от студиите и статиите на Феликс Каниц за България и българските земи, издадени между 1860 и 1880 година...

Някои текстове като "Търновските старобългарски архитектурни паметници", "Цинцарите", "Синоними на номенклатурата на населените места в Западна България" и други се публикуват у нас за първи път.

За първи път се отпечатва в приложение към книгата и уникалната за нашата история карта на Феликс Каниц, обхващаща първоначалната територия на Княжество България, но заедно с Пиротско и Нишко, които авторът изследва още от 1860 година. Текстът е съпроводен с въвеждащ коментар от проф. Николай Тулешков и многобройни бележки към отделни места от студиите и статиите.

Издателство Арх & Арт

Студии и статии в Хеликон


Епископ Филип Станиславов >> Абагар

„Абагар” е първата печатна книга с новобългарски езикови елементи. Отпечатана е в Рим на 6 май 1651 година от българския католически епископ Филип Станиславов...

Книгата е молитвеник, който се препоръчва да се носи увит около кръста или лявата ръка на вярващия, за да го предпазва от болести, зли хора, сили и магии. Названието на книгата е свързано с библейския разказ за цар Абгар V Укама Аршагуни (Авгар), болен от проказа, който написал писмо на Иисус Христос с молба да го изцери, предлагайки му и да отседне в малоазийския град Едеса. На това писмо Христос отговорил, че ще го излекува вярата му и изпратил на царя кърпа, с която попил потта от лицето си и своя ученик апостол Тадей. В писмото си написал и че не може да се отклони и трябва да извърви своя, определен от Бога, път. Тази кърпа, според историци от изтока, е спасила Едеса и Константинопол от нашественици и сега изключителната реликва се намира в Италия...

Издателство Абагар

Абагар в Хеликон

Абагар в Books.bg

неделя, 5 май 2013 г.

Тончо Жечев >> Българският Великден или страстите български

Тончо Жечев бе стълб в родната култура. Истински пазител на наследените от векове и хилядолетия ценности. Блестящ познавач на българската душевност и традиционната българска култура.... Владимир Атанасов

   ... Г. Бурмов – пише Славейков – се бори за православието и въоръжава се за него срещу католици и протестанти, като че са те, що са сторили и струват, туй толкози голямо зло на нас
и на черквата ни. Без да отричам сичко от неговото едностранчиво възрение, ний ще му кажем, че коренът на злото не е там, дето го той показва; той лежи по-дълбоко. Ний са не боим, че българите ще станат католици или протестанти. Не. Ний са боим от следствия други, толкоз по-тъжовни и по-жялостни, колкото по-гибелни. Злото не е сега на ставание, и не заплашва занапред да стане, но станало вече; нас са на надвесили на ярът на пагубата ни. Не го ли е проумял г-н Б-ов от по-първите наши статии? (т.е. от статиите, където той характеризира дейците, които излизат в няколко поредни броя на „България“, б.м.). Исками да му го кажем по-явно. Нека чува. Повтаряме. Българите католици и протестанти няма да станат, но православни няма да останат. Или инак. Българите ще си останат православни на име, а всъщност – безверни“ (курсивът навсякъде е на Славейков).“ И по-на-татък: „Вяра тъй унизена пред очите на мислещите; вяра от злоупотребленията на свещеннослужителите докарана тъй в презрение пред набожните; вяра, в която от няманието на проповед масата народна не е оглашена еще в нея; таквази вяра по нарицало не са менява, но се напуска.“ И накрая: „А както (народът) своята не разбира, тъй и от чуждата не проумява... равнодушен към своята остава, такъв е и към всяка друга... И тъй, бъдете спокойни от българите колкото за променение на вяра и бойте са повече от ужасните следствия на безверието, което е доближило да ни погълне, и на което горестните предзнаменования са се уже проявили!
   Силата и оригиналността на мисълта в тези статии на младия Славейков са правели впечатление още навремето, мнозина са ги отдавали на внушенията, дори на перото на Никола Михайловски. По-важно е обаче другото: скритата зад грижата уж за вярата тайна радост от обезверяването, от напускането на вярата, и то тъкмо в резултат на църковната борба. Цялото ренесансово движение на българите в началната си фаза, разкрепостяването на личността от нейните средновековни обвързаности стават в борба за извоюването на самостоятелна българска църква! Мислите на Славейков за „пагубните“, „горестните“, „ужасните“ последици от играта с вярата нямат нищо общо с неговите действия – в действията си той е свободен като Цанков, чиято линия следва в този момент като политически изгодна. Сам той става инициатор за разбиването на Цанковите редици, без да се стеснява в избора на средствата и последиците за вярата. Тук някъде се корени неизбежното санкюлотство и радикализъм на целия блестящ екип цариградски дейци на нашето Възраждане, някои от които тежки търговци и духовници с висок сан. Това, което в този момент обединява толкова различни дейци като Иларион Макариополски, Драган Цанков, д-р Стамболски, Христо и Никола Тъпчилещови, Стоян Чомаков, Александър Екзарх, Тодор Бурмов, Петко Славейков, Гаврил Кръстевич, Тодор Икономов, Георги Раковски и др., е пълната и абсолютна политизация, свободната политическа игра с вярата и църковните институции, без никакви традиционни или религиозни задръжки...