събота, 9 март 2013 г.

Франсоа Мориак >> Фарисейката

„Фарисейката“ е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста... Франсоа Мориак

... Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление…



Издателство Фондация Комунитас

Фарисейката в Хеликон


Чарлс Буковски >> Жени

Успехът връхлита Хенри - а с него и жените, върволица от жени, защото е всеизвестно, че славата е мощен афродизиак...

Тази книга ще подразни.
Сигурно ще подразни и вас.
Но вие се нуждаете от дразнител.
Нуждаете се от сътресение, от разрив с приличието.
Нуждаете се да бъдете халосани по главата от суровата и непристойна красота в живота и прозата на Буковски.
Трябва да ви се влее от неговото пиянско и разгулно ежедневие.
Трябва да прочетете тази книга.
Саксън Кейн



Издателство Фама

Жени в Хеликон

Жени в Books.bg

петък, 8 март 2013 г.

Морис Льоблан >> Госпожицата със зелените очи

Господин директорът се приближи с цигара към подчинения си и му каза: “Огънче, моля!”. По тона, с който беше изречена тази фраза, Марескал позна Арсен Люпен...

   Тя пресече площада пред Гранд Опера, без да се тревожи от задръстването на колите. Една от тях искаше да є попречи да мине, но тя хвана юздите на коня и го спря. Разгневен, кочияшът скочи от седалката и я наруга. В отговор получи юмрук по носа, от който рукна кръв. Притичалият полицай є поиска обяснение, но тя му обърна гръб и се отдалечи спокойно.
   На булевард “Осман” влезе в една сладкарница и седна на първата маса. Раул я последва, като се стремеше да остане незабелязан. Господинът с помадата остана да чака отвън.
   Тя си поръча чай и четири малки пасти, които изяде с апетит. Околните я гледаха с възхищение. Дамата седеше невъзмутима и си поръча още четири пасти...

Издателство Труд



четвъртък, 7 март 2013 г.

Джеймс Боуен >> Уличният котарак Боб

Как един човек и неговият котарак срещнаха надеждата на улицата...

Джеймс Боуен е уличен музикант в Лондон. Когато през пролетта на 2007 година намира ранен рижав котарак, той все още не подозира как ще се преобрази животът му. Джеймс живее ден за ден в борба със себе си за преодоляване на зависимостта от наркотиците. Въпреки това, не може да остави без грижа този поразително интелигентен котарак, на когото дава името Боб. Котаракът бавно се възстановява и Джеймс го пуска отново на улицата с мисълта, че никога повече няма да го види. Само че Боб е на друго мнение...

"В Лондон винаги е имало много улични котки, които кръстосват града, прехранват се с отпадъци и разчитат на милостта на случайни минувачи. Тези бездомни животни водят всекидневна битка за оцеляване. Много от тях приличат на Боб: обрулени от живота, прекършени създания. Затова не е чудно, че той разпозна в мен сродна душа." Джеймс Боуен

Издателство Книгопис




>> Веда Словена: Български народни песни от предисторическо и предхристиянско време открити в Тракия и Македония. Книга 1

През 1865 г. Стефан Веркович се захваща със събирането на народни песни, от групата на така наречените мъжки, трапезни и юнашки песни. Събирането на тези песни не е случайно, в тях той търси антични предания и сведения от славянската езическа история

Излизането на тази книга взривява европейската научна общност. Етнографите и фолклористите се разделят на два лагера, "за" и "против", а почти веднага в спора се включват писатели, общественици и, както винаги, политици.

В края на 19 и началото на 20 век дискусиите около "Веда Словена" излизат извън научната среда и намират широка публичност. В споровете около автентичността и съдържанието на сборника, освен учените, се намесват безспорни авторитети в литературата като Иван Вазов, Пенчо и Петко Славейкови, Любен Каравелов...


Издателство Мария Арабаджиева



Ицко Финци >> Четива

Кипящ словесен коктейл с безпогрешно дозирани порции смях, самоирония, чисти пориви към детството, интригуващи анализи, празници на духа, шутовски каламбури, тъга, отчаяние, сарказъм в най-волни построения, изпълнени с изненадите на парадокса и абсурда...

Всички знаят онази смела, но стриктно прецизирана преувеличеност на характерите ала Гоя в артистичната му кариера, която той бе превърнал уж в алегорична, а всъщност целенасочена критика към тоталитарните порядки в обществото. Като деен и честен наблюдател на живота, отзивчив към всяко страдание и несправедливост. И ето го сега в една наистина любопитна метаморфоза: писател, при това талантлив писа­тел, с познатата му находчивост и остроумие, с онази уравновесяваща линия на почерка му, която отново доказва неговата художническа честност. Това е първата му книга (дано не е последна)... Иван Теофилов

Издателство Рива

Четива в Хеликон

Четива в Books.bg

вторник, 5 март 2013 г.

У Цин >> Един ден

Разказите на У Цин - китайски писател, поет, режисьор и интернет активист, възприемащ себе си и като безделник и неудачник...

Разказите от сборника "Един ден" представляват както лична картина на съвременен Китай, в която са смесени блясъкът и мизерията, модерното и традиционното, настоящето и спомените, интересното и скучното, така и запис на живота на непоправимия неудачник, бездомника, вечния бедняк, който въплъщава едно от най-важните качества на литературата - себеотрицанието.

Издателство Сиела

Един ден в Хеликон

Един ден в Books.bg

Светлана Дичева >> Роял в мазето

Абсурдна и смешна история за нрави, мечти и... роял в мазето

Гарови призраци превземат Тресавище.
Кой дръзва да безпокои началник-гарата и директора на полицията като непрекъснато чупи стъклата на вратите на железопътната гара? Залавянето на злосторниците е въпрос на чест, защото гарата е символ на връзката на Тресавище със света. Маститите градски управници са се омотали като пилета в кълчища.
Тогава на помощ идва животинската дружина, съставена демократично от домашните любимци на местните големци и от бездомни кучета...
... животните успяват да помогнат на хората да се преборят за мечтите си.


Издателство Унискорп

Роял в мазето в Хеликон


Лев Николаевич Толстой >> Ана Каренина

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.

   В къщата на Облонски всичко се обърка. Жената бе научила, че мъжът й има връзки с гувернантката французойка, която беше по-рано при тях, и заяви на мъжа си, че не може да живее в една къща с него. Това положение продължаваше вече три дни и измъчваше както самите съпрузи, така и всички членове на семейството, и слугите. Всички членове на семейството и слугите чувстваха, че няма смисъл от тяхното съжителство и че във всеки хан случайно срещналите се хора са повече свързани помежду си, отколкото те, членовете на семейството и слугите на Облонски. Жената не излизаше от стаите си, мъжа трети ден го нямаше вкъщи. Децата тичаха из цялата къща като подплашени; англичанката се скара с икономката и писа до една своя приятелка, молейки я да й намери ново място; готвачът си отиде още вчера, по време на обяда; готвачката на слугите и кочияшът поискаха да им уредят сметката.
   На третия ден след скарването княз Степан Аркадич Облонски – Стива, както го наричаха в обществото – в обикновения час, сиреч в осем часа сутринта, се събуди не в спалнята на жена си, а на сахтиянения диван в своя кабинет. Той обърна пълното си, охранено тяло върху пружините на дивана, сякаш искаше да заспи пак за дълго, силно прегърна възглавницата от другата страна и притисна бузата си върху нея, но изведнъж скочи, седна на дивана и отвори очи.
   „Да, да, как беше това? – мислеше той, като си припомняше съня. – Да, как беше? Да! Алабин даваше обед в Дармщад; не, не в Дармщад, а нещо американско. Да, но там Дармщад беше в Америка. Да, Алабин даваше обед върху стъклени маси, да – и масите пееха: Il mio tesoro, и не Il mio tesoro, – нещо по-хубаво, и имаше някакви малки шишенца, а те пък бяха жени“ – припомняше си той.
   Очите на Степан Аркадич весело заблестяха и той се замисли усмихнат. „Да, хубаво беше, много хубаво. Там имаше още много прекрасни неща, но не можеш да ги изкажеш с думи и дори не можеш да си ги представиш.“

Издателство Кръгозор

Ана Каренина в Хеликон


понеделник, 4 март 2013 г.

Кенет Греъм >> Шумът на върбите

В чудния свят на Жабока, Къртичко, Плъхчо и Язовеца, любими герои на милиони деца и възрастни по света, има много светлина и радост, а животът им на брега на реката е пълен с приключения, изненади и веселие...

   Къртичко цяла сутрин шета из къщичката си – голямо пролетно чистене му хвърли. Катери се той по стълби, маси и столове с четка и кофа вар в ръка, докато накрая очите и гърлото му се напълниха с прах, черната му козина се изплеска с вар, гърбът го заболя и просто ръце не му бяха останали. Всичко дъхаше на пролет, горе из въздуха, долу на земята, около него, тя проникваше дори в неговата тъмна и скромна къщичка, където цареше дух на свещено недоволство и копнеж. И затова никак не бе чудно, че той изведнъж захвърли четката на пода и рече: “Уф, стига!” и “Тюх да му се не види и това пусто пролетно почистване” – и излетя от къщи, без да губи време дори да си метне палтото. Нещо отгоре го зовеше настойчиво и той се отправи към стръмничкото тунелче, което при него отговаряше на парадните чакълени алеи пред жилищата тези животни, които са по-близо до слънцето и въздуха…

Издателство Enthusiast



Робърт Райт >> Еволюцията на Бог

В еволюцията на юдаизма, християнството и исляма има модел, а в техните свещени писания се разкрива „скрит код“...

   От една страна, аз смятам, че боговете са възникнали като илюзии и че последвалата история на представата за Бог е в известен смисъл еволюцията на една илюзия. От друга страна: 1) самата история на тази еволюция указва за съществуването на нещо, което можем смислено да наречем божественост; и 2) в хода на своето развитие „илюзията“ се е осъвременила по такъв начин, че е станала по-приемлива. В тези два смисъла илюзията е ставала все по-малко и по-малко илюзорна.
   Смислено ли е горното твърдение? Вероятно не. Надявам се да стане такова в края на книгата ми. Засега би трябвало само да призная, че Бог такъв, какъвто остава приемлив след цялото това осъвременяване, не е какъвто си го представят повечето вярващи...

Издателство Изток-Запад



Георги Господинов >> Невидимите кризи

Четящият човек извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус, по-трудно става подлец, най-малкото, защото е некрасиво. Четящият човек е красив. Георги Господинов

Всяка криза има видима и невидима страна. Ние не сме направени от икономика и политика. Направени сме също от тъга и колебание, от такива крехки и необясними неща... Няма как да излекуваш тъга с антибиотик. Нито частната си депресия с финансова инжекция.

Все ми се струва, че ако финансистите четяха книги, кризите ни щяха да са различни.

Живеем в една нова криза, аналогична на тази с изчерпването на нефтените залежи и енергийните източници. Ще я нарека Изчерпване на залежите от смисъл. Затова предвиждам страхотно бъдеще за литературата като произвеждаща смисъл. Литературата като алтернативен енергиен източник.

Литературата е бавна медия, но бавното трае дълго. Харесвам историята за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат. Скоростта на душата е друга. Твърдя, че литературата знае повече за тази скорост...

Издателство Жанет 45



неделя, 3 март 2013 г.

Веселина Антонова >> Баба Тонка Обретенова. Портрет в сепия

Баба Тонка, майка, която притежава безпогрешен женски усет за първостепенните общественозначими нужди, определящи развоя на цялото българско общество, и решимостта да върви с ритъма на историческите реалности на XIX век

Майката, станала още приживе прототип на художествени произведения, е извървяла твърде нетипичен житейски път, издигнал я на пиедестала на национална героиня и превръща името й в легенда.
"Ако френската революция има своята госпожа Ролан, смелата апостолка на свободата, българската революция от 60-те и 70-те години на миналия век отбелязва с гордост като майка закрилница и вдъхновителка на героите Баба Тонка Обретенова." проф. Михаил Арнаудов

Името на Баба Тонка се нарежда сред 100-те най-влиятелни българи в нашата история.

Издателство Авангард принт



>> Да живее България! Български патриотични стихотворения

Бъдете българи, синове на своя народ, чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. Иван Вазов

Не гине

„Нека гине, милост няма!“ –
идат викове безжални; –
ний изрихме й гробна яма:
блъскай, звоно погребални!“

Не, не гине сила млада,
пет столетья в мъки расла,
не гасней в тоз мрак лампада,
в нощ вековна неугасла!

Не гасней живот спечелен
с жертви страшни, с кръв порои,
не мре край свещен, населен
от гробове на герои!

Не се мре, когато мъртви
из гробовете си стават...
Чувам, небеса, гласът ви:
„Дни на правда приближават.“

Издателство Скорпио



Енциклопедия >> Бележити българи: Том 7, 8, 9, 10

За народа, българските царе и светци и за всички български деяния и събития... Отец Паисий


Том 7: От Освобождението до Независимостта
Стамболов, Петко Каравелов, Стоилов, Греков, Начович, Димитър Петков, Малинов, Симеон Радев, Захарий Стоянов...
Депутатите от Учредителното събрание, дейците на Съединението и героите от Сливница са решени да отстояват човешките си права и на­цио­нал­ни­те интереси. Представителите на раждащия се политически елит, изпълнени с решимост да обединят разпокъсаното Отечество, да постигнат неговия пъл­ен суверенитет, стопански и културен възход.
И разбира се, могъщите таланти Иван Вазов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Алеко Константинов, Антон Митов, Иван Мърквичка...

Том 8: За обединение на разпокъсаното отечество
Възможно ли е да няма единство на целите и идеалите между родените в Македония Гоце Делчев, Даме Груев и Борис Сарафов и техните съратници от Княжество България и съществувалата доскоро Източна Румелия?
Различен цвят ли има кръвта на генералите Цончев, Протогеров, Иван Колев, Климент Бояджиев, на техните войници и офицери, независимо къде са родени – в Мизия, Тракия, Македония, Добруджа, Бесарабия...
Саможертвата на войводите и четниците от ВМОРО или Върховния комитет закономерно се прелива във всеотдайното „На нож!“ на стотиците хиляди, участвали във войните за национално обединение.

Том 9: Между двете световни войни
Колко несправедлива е националната „амнезия“ за държавници като Андрей Ляпчев, Георги Кьосеиванов или Константин Муравиев, драмата на иначе способни дейци, какъвто е Багрянов, на легендарни фигури като Буров или финансиста Рясков.
Ще видим по нов начин цар Борис ІІІ, „героя от Лайпциг“ Георги Димитров, „осъдения на живот“ Иван (Ванчо) Михайлов, тайнствения Петър Дънов и ред други личности, които си струва да знаем и помним. Сред тях са светлите имена на такива забравени днес борци за единението на нацията като Емануил Попдимитров, Асен Николов, Мишо Хаджийски, водача на българите мюсюлмани Камен Боляров.
Както и на Димитър Пешев, митрополит Стефан и подкрепилата ги общественост, благодарение на които България единствена спаси своите сънародници евреи от смъртоносната хватка на Хитлер.

Том 10: От Втората световна война до днес
Борци за демокрация като Никола Петков, феномени като Ванга, творци като Димитър Димов, Елисавета Багряна, Златю Бояджиев, Панчо Владигеров... Както и пионерите на киното у нас – Апостол Карамитев, Невена Коканова, Методи Андонов, музикалните таланти и спортисти, прославили името на България по света – Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Станчев, Гунди, Христо Проданов...
И разбира се, хората на науката, без чиито постижения модерният свят не би бил същият – Джон Атанасов, Иван Ночев...

Издателство Световна библиотека София