Милан Кундера >> Празникът на незначителността

Незначителното, приятелю, стои в основата на съществуването...

   Беше месец юни, сутрешното слънце излизаше от облаците и Ален бавно вървеше по една парижка улица. Наблюдаваше девойките, които показваха голия си пъп между много ниския колан на пан­талона и много късата тениска. Беше очарован; очарован и дори развълнуван, сякаш способност­та им да съблазняват вече не бе съсредоточена в бедрата им, нито в задните им части, нито в гърди­те им, а в тази малка кръгла дупчица, разположена в средата на тялото.
   Това го накара да се замисли: ако мъжът (или епохата) вижда центъра на женската съблазън в бедрата, как да се опише и определи спецификата на тази еротическа насоченост? Хрумна му следният отговор: дължината на бедрата е метафорич­ният образ на пътя, дълъг и мамещ (затова бедра­та трябва да са дълги), който води към еротичната развръзка; и наистина, каза си Ален, дори насред съвкуплението дължината на бедрата придава на жената романтичната магия на недостъпното.
   Ако мъжът (или епохата) вижда центъра на женската съблазън в задните части, как да се опи­ше и определи спецификата на тази еротическа насоченост? Хрумна му следният отговор: бру­талност; веселие; най-краткият път към целта; цел, двойно по-възбуждаща, поради това че е двойна.
   Ако мъжът (или епохата) вижда центъра на женската съблазън в гърдите, как да се опише и определи спецификата на тази еротическа насоче­ ност Хрумна му следният отговор: обожествяване на жената; Дева Мария кърми Исус; мъжкият пол коленичил пред благородната мисия на женския пол. Но как да се определи еротизмът на мъж (или епоха), който вижда женската съблазън съсредо­ точена насред тялото, в пъпа?...

Преводач Росица Ташева

Издателство Колибри (2015)