Христо Карастоянов >> Аутопия: другият път към ада

“Аутопия: другият път към ада” е роман, който продължава някогашните опити на Христо Карастоянов да се вглежда в конформизма и в нетърпението – вечните две страни на ужаса, наречен терор...

Хермес се прави на Филип Марлоу, Аполон открадва картината “Мона Лиза”, а после свири на китара и пее “Бандера роса”, амазонките се бият на арената с джинове и антиподи, и въобще книга, в която всичко започва с един автомат “Калашников”, както прочее започва и завършва всичко в този наш прокълнат и погубен свят. Според тази аутопия цялото минало на човечеството подготвя настъпването на 11 септември 2001 година - дата, на която уж било писано да се случи нещо прекрасно и възвишено... Само че пътят към ада е постлан с добри намерения, тъй че ако има и друг път натам, то и той ще е постлан със същото...

Издателство Жанет-45

Аутопия: другият път към ада в Хеликон

Аутопия: другият път към ада в Books.bg

Колъм Маккан >> Нека големият свят се върти

Алегория на шока и последиците от 11 септември 2001 г., метафора на пропадащия и едновременно с това запазващ равновесие град. Observer

Човекът стоеше на самия ръб на сградата – черен силует на фона на сивото утро. Може би мияч на прозорци. Или строителен работник. Или самоубиец.
Там горе, на височина сто и десет етажа, абсолютно неподвижен, тъмна запетайка върху облачното небе. Виждаше се само под определен ъгъл, така че зяпачите трябваше да спрат в края на някоя улица, за да намерят пролука между сградите, или да се измъкнат от сенките в търсене на незапречена от корнизи, водоливници, перила и покривни ръбове гледка. Все още никой не обръщаше внимание на тъмната линия под краката му, опъната от кула до кула. Това, което ги задържаше с протегнати вратове, разкъсвани между гибелното обещание и разочарованието от обикновеното, беше човешката фигура.
Мъжът се изпъна и ново затишие се настани сред полицаите горе и навалицата долу, поток от емоции премина през тях, защото човекът се беше изправил с тънък прът в ръце, поклащаше го, пробваше тежестта му, леко го мърдаше нагоре-надолу, дълъг черен прът, толкова гъвкав, че краищата се люлееха, а човекът стоеше вторачен в отсрещната кула, все още обвита в строителни скелета, като ранен звяр, който чака да бъде спасен.
Зяпачите долу си поеха едновременно дъх. Въздухът внезапно стана споделен. Мъжът горе беше дума, която изглежда знаеха, макар да не я бяха чували преди.
Той пристъпи.

Издателство Жанет-45

Нека големият свят се върти в Хеликон

Нека големият свят се върти в Books.bg

Пратеник на мъжки времена. Спомени за Григор Вачков

Близо пред нас, като през прорасла родопска пътека, разсича тръните човекът, който твърдеше: "При мен всичко беше просто!"

Писма, дневници, неизвестни събития, премълчани или недовършени признания за големия български актьор събират надежда, че "последното лято" на това мъжко време не се е изнизало.

В книгата няма пълзене по биографична последователност и рецензентски редове за прекрасните му роли.

Тя е опит, чрез осветени спомени и кадри, да настигнем мъжкото време, което той донесе с присъствието си.

Автори Силвия Вачкова; Мартина Вачкова; Юрий Дачев

Издателство Жанет-45

Пратеник на мъжки времена. Спомени за Григор Вачков в Хеликон

Пратеник на мъжки времена. Спомени за Григор Вачков в Books.bg