Кризите са като барабаните на Каланда, за които пише Бунюел в Моят последен дъх. Те започват да бият без прекъсване от обяд на разпети петък до същото време на другия ден, съботата на страстната седмица
Кризисният PR изисква особена чувствителност и отвореност към всичко
ирационално.
Едновременно с това е необходима и висока доза
хладнокръвие, за да бъде върната системата към нормалността, да бъде
успокоена и излекувана.
Въпреки че има своите правила, своя “азбука”, кризисната комуникация стои далеч от шаблона, посредствеността, ограничеността.
В заплашително връхлитащият ни кризисен свят кризисната комуникация не признава бариери.
Тя е
творчество, провокирано понякога от случайността, друг път от
екстремния индивидуализъм и поддаващо се по-скоро на подсъзнателните
пориви на мисълта, отколкото на теорията.
Издателство Сиела
