Илия Троянов >> Ледовете се топят

За човека, който започва борба за глетчерите; роман-изповед с много поезия и страст за величието на природата и за заплахите пред нашия свят

Мъж толкова много обичащ глетчерите, потъва в отчаяние поради тяхната смърт: като глациолог Цено е посветил живота си на един алпийски глетчер. Когато умирането на глетчера му вече не може да бъде спряно, той потегля на един круизер, за да обяснява на туристите чудесата на Антарктика. Но по време на своето пътуване той се отчайва и от пренебрежението на пасажерите, и от ограниченото им внимание към чуждия свят и от постоянното топене на ледовете...

Издателство Сиела

Ледовете се топят в Хеликон

Ледовете се топят в Books.bg

Пол Остър >> Човек на тъмно

Седемдесет и две годишният Огъст Брил се възстановява след автомобилна катастрофа в къщата на дъщеря си във Върмонт. Нощем, когато не може да заспи, лежи и си разказва истории, за да отпъди мислите си за неща, които предпочита да забрави...

Ято скорци прелитат отгоре, навлизат в зрителното му поле за пет-шест секунди, след което изчезват в здрача. Брик се изправя, за да огледа наоколо, и в този миг усеща предмет, който издува левия преден джоб на панталона му. Оказва се портфейл, неговият портфейл, и освен седемдесет и шест до­лара в американска валута, в него има шофьорска книжка, издадена от щата Ню Йорк на някой си Оуен Брик, роден на 12 юни, 1977. Така се потвърждава онова, което Брик винаги е знаел, а именно че е човек, наближаващ трийсетте, кой­то живее в Джаксън Хайтс, Куинс. Освен това е наясно, че има съпруга на име Флора и че в продължение на последните седем години е работил като професионален фокусник, като е давал представления предимно на детски рождени дни в целия град под сценичния си псевдоним Великия Дзавело. Тези факти обаче само още повече задълбочават мистерията. Щом е толкова сигурен кой е, тогава как така се е озовал на дъното на тази дупка, облечен – ни повече, ни по-малко – в ефрейторска униформа, без документи, без табелка с името му, без военна книжка, която да доказва ранга му?...

Издателство Колибри

Човек на тъмно в Хеликон

Човек на тъмно в Books.bg

Добри Немиров >> Бедният Лука

Изданието включва Бедният Лука, Братя, разкази, биография и критика за Добри Немиров

   Училищният разпус гълташе дните, които изчезваха, уморени от нашата жажда да награбим колкото се може повече радости и бегли удоволствия от лудориите. Така ние изгубвахме представа за времето и го пропущахме, без да усетим – сякаш минутите и часовете се изсипваха между пръстите на ръцете ни и изчезваха, невидими и нечути.
   Тъй отсъствието на Коста минаваше почти незабелязано за мене. Но ето че една вечер, когато всички сме се прибрали в къщи, до слуха ми долита сигналът. Аз в миг скоквам, сякаш подхвърлен от пружина.
   Майка ми изкърпва нещо до масата и ме поглежда с шеговит укор:
   – Можеш ли да не чуеш? Коста, свири – шега работа ли е то?
   А Коста нарежда:
   „Дочко, Дочко бе! Дочко бе!“ – и целият сигнал трепти от набрана радост, готова света да залее.
   Изхвръквам на улицата. Коста се доближава към мене и протяга ръка, треперещ от радост.
   – Добър вечер! – казва той, цял разнежен от велики приятелски чувства, стиска ми ръката и трепери. А очите му – малките жълти очички – излъчват чудна, необикновена преданост, сякаш през целия разпус само за мене е мислил и само мене е сънувал. Тоя час той беше готов да умре за мене. И като се ухили широко, още веднъж произнесе:
   – Добър вечер! – но сети се изведнъж за нещо и бързо измъкна от джоба си едно старо, дрипаво тефтерче. – Донесох ти армаган. Хубаво тефтерче… има много празни листове…
   Едва сега виждах, че без него игрите ми са били бедни, дотегливи, сухи… Друго е с него – смях, викове, къпания в Дунава, походи из лозята… какво не!
   Това наше приятелство, види се, не се харесваше на някои от уличните другари, та често се мъчеха да ни скарат, но не сполучиха... Приятели

Издателство Захарий Стоянов

Бедният Лука в Хеликон

Бедният Лука в Books.bg