неделя, 7 октомври 2012 г.

Фадила Нура Хавер >> Да се смея, като умра

Мистерията Босна и босненци - близки, но далечни, познати, а непознати, загадъчни и тайнствени; смесица, допълнена от последната катастрофа на тази земя и тези хора...

Умни са тези хора. Приемат безделието от Изтока, удобния живот на Запада; за никъде не бързат, защото бърза самият живот; не се интересуват какво им носи утрешният ден, ще дойде каквото им е отредено, защото почти нищо не зависи от тях; заедно са само в нещастията, затова не обичат да бъдат често заедно; на малцина вярват и все пак най-лесно е да ги излъжеш с добра дума; не приличат на храбреци, но най-трудно е да ги уплаши с някаква закана... Странен свят - одумва те, а те обича; целува те по бузата, а те мрази; подиграва се с благородните постъпки, а ги помни поколения наред... Лоши, добри, кротки, груби, инертни, буйни, открити, потайни - те са всичко това и всичко между това. Меша Селимович

Издателство Панорама



Няма коментари:

Публикуване на коментар