На места може да забележим намесата на романизирането, поезията и сънищата в истинската история.
По-голямата част от цитатите в тази книга са из мислени. Други може да са били истински, но бяха преработени за нуждите на разказа. Любопитният читател може да открие в текста няколко арабски поговорки и думи, приписвани на Волтер, Хорхе Луис Борхес, Граучо Маркс, Станислав Йежи Лец, Иво Андрич, Райнер Мария Рилке, Ернст Юнгер, Имре Кертес, Уикипедия, Йохан Волфганг фон Гьоте, Мишел Одиар, Емил-Мишел Чоран...
Това е само измислица. Исках да я наложа като истинска история, защото по природата си всеки роман е истински. „Романистът – казва Милан Кундера – не дължи отчет никому, освен на Сер вантес.
Първият мост, съграден на това място и отбелязан в инвентарната книга на босненския санджак от 1541 г. под наименованието Мост на козите, бил дървен. Бил построен от някой си Хюсеин Карадагли, син на Сирмерд, художник и занаятчия, по професия седлар. В Сараево го наричали Хюсеин сарача или Хюсеин вдовеца, или пък просто чичо Хюсо. Обработвайки кожата като да е коприна, бил известен с майсторлъка си. В магазина му се намирали ботуши и седла, женски жилетки, военни камшици, а също така няколко книги, подвързани с облагородена кожа: издание на арабски на Свещената книга, преработен ръкопис на Ибн Сина, наречен Авицена, персийски философ, мистик и лекар, както и двадесет и четири учебника по математика. В задната част на дюкяна майстор Хюсеин криел също няколко книги на латински: животът на свети Франциск от Асизи, пълните произведения на Августин от Хипон, наречен Августин Пустинника, и сборник с еротични поеми, в който се възхвалявали виното, момчетата и кръвта на девиците. Понякога късно следобед между две молитви Хюсеин изваждал учебник по геометрия, с чиято помощ и с перо в ръка определял земните следи на Божественото присъствие. Като голям пътешественик, мъдрец и песимист Хюсеин прекарвал цели нощи в писане на дълги писма до самия себе си. После ги късал и изгарял, като при ритуал, върху пламъците на вощеницата.
„Което е отминало, изчезва – казваше си Хюсеин, натъжен от пепелта, – а на което се надяваш – го няма; настоящето обаче ти принадлежи. Светът е такъв, какъвто е. Черна мравка върху черен камък – в черната нощ. Господ я вижда. Ето отговорът: човек трябва да работи с дървото и камъка, а не с кожата или коприната, а още по-малко с хартията и мастилото.“
Хюсеин Карадагли говореше свободно четири езика: турски, арменски, гръцки и босански. Веднъж годишно тръгваше за Истанбул, градът на царете, за да пие вода от Босфора и да наблюдава раждането и смъртта на звездите по небосвода. Преди да построи своя мост поради неясни причини, свързани с проиграни на комар пари, Хюсеин сарачът тръгнал на пътешествие из три латински страни. От Франция си бе донесъл красива кутия за подправки от кедрово дърво, от Испания – сабя, а от Неапол – странна кожна болест. Беше рядък вид херпес, който рисуваше причудливи цветя на злото върху лицето му. Целувката на дявола, защото според мълвата благородният Хюсеин трябвало „да вземе нещо от ръката на невярна жена“.
Откак си бе отишла жена му, Хюсеин сарачът живееше в къщата си сам, заобиколен от котки. По време на последното си пътуване до т.нар. Западна Европа, посещавайки прочутата библиотека на Барселона, бе открил книгата „За странстването на душите, поглед на астронома върху пътя на звездите“. Авторът бе грък, но както видяхме, нашият Хюсеин знаеше да пише и чете по европейски – от ляво надясно. Връщайки се в Сараево бе разбрал, че можеш да прерисуваш целия Млечен път само взирайки се в очите на котка.
– И после: който не храни котката – казваше той, – храни плъха...
Преводач Илияна Очкова
Издателство Изток-Запад (2015)
„Което е отминало, изчезва – казваше си Хюсеин, натъжен от пепелта, – а на което се надяваш – го няма; настоящето обаче ти принадлежи. Светът е такъв, какъвто е. Черна мравка върху черен камък – в черната нощ. Господ я вижда. Ето отговорът: човек трябва да работи с дървото и камъка, а не с кожата или коприната, а още по-малко с хартията и мастилото.“
Хюсеин Карадагли говореше свободно четири езика: турски, арменски, гръцки и босански. Веднъж годишно тръгваше за Истанбул, градът на царете, за да пие вода от Босфора и да наблюдава раждането и смъртта на звездите по небосвода. Преди да построи своя мост поради неясни причини, свързани с проиграни на комар пари, Хюсеин сарачът тръгнал на пътешествие из три латински страни. От Франция си бе донесъл красива кутия за подправки от кедрово дърво, от Испания – сабя, а от Неапол – странна кожна болест. Беше рядък вид херпес, който рисуваше причудливи цветя на злото върху лицето му. Целувката на дявола, защото според мълвата благородният Хюсеин трябвало „да вземе нещо от ръката на невярна жена“.
Откак си бе отишла жена му, Хюсеин сарачът живееше в къщата си сам, заобиколен от котки. По време на последното си пътуване до т.нар. Западна Европа, посещавайки прочутата библиотека на Барселона, бе открил книгата „За странстването на душите, поглед на астронома върху пътя на звездите“. Авторът бе грък, но както видяхме, нашият Хюсеин знаеше да пише и чете по европейски – от ляво надясно. Връщайки се в Сараево бе разбрал, че можеш да прерисуваш целия Млечен път само взирайки се в очите на котка.
– И после: който не храни котката – казваше той, – храни плъха...
Преводач Илияна Очкова
Издателство Изток-Запад (2015)
