Това е една смешна и едновременно тъжна книга, и толкова остроумна! Този български сценарист би могъл да се определи като нещо средно между Исаак Башевис Сингер и Ярослав Хашек… Една пророческа книга! („Le Nouvel Observateur“ – Париж)
Освен заглавието на тази, с извинение казано – творба, защото тя не е нищо повече от един добросъвестен запис на чужди спомени и съждения, аз не съм измислил нищо друго – защото всяка моя намеса в повествованието би била като литър оцет в бъчва хубаво вино, а всяко доукрасяване – като щипка квас и сол, които могат само да опорочат светостта на пасхалния хляб. Всичко, което ще прочетеш по-нататък, скъпи мой и непознати читателю, дори и най-невероятните извивки и каприоли в съдбата на Исаак Блуменфелд ми бяха разказани от самия него отначало в Руския клуб, известно и престижно заведение в София, а по-късно в дома му във Виена, на Маргаретенщрасе 15.
Господин Блуменфелд доставяше на едно българско предприятие шевни машини и друга техника за конфекция и сам ме потърси, защото бил гледал по телевизията някъде на Запад един филм за съдбата на евреите, заснет по мой сценарий. Благодаря на Случая за тази среща, защото тя ме обогати с още едно приятелство, а с какво друго може да се обогатява човек, ако не с приятелство, любов или мъдрост?
Анжел Вагенщайн
Издателство Колибри
Няма коментари:
Публикуване на коментар