Щом джуджето Шишарко казва „апсолютно““, „гинастика“ и „пирятел“, значи така трябва. Апсолютно! Записвача на истории
Аз съм джуджето Шишарко... Ахъм. И такова... Аз много обичам да имам рожден ден. Понеже тогава нали задължително всички ти дават подаръци и вкусни работи, и изобщо. Вчера имах рожден ден, но не помня на колко си бях избрал да съм.
Май на 100. Обаче беше много хубаво. Ще взема да си направя още един рожден ден другата седмица, ама се чудя на колко да стана. Може на 500... Не, на 500 май бях миналия месец. Абе ще видя... Може на 5, понеже на 5 май не съм бил. Да, 5 като че ли го пропуснах. Ама то к’во? Нали е важно да ти донесат подаръци, пък дали ще повториш рождения ден, изобщо няма значение. Апсолютно!
Обаче си имам една пирятелка, понеже аз нали съм ú пирятел също – Ламята Спаска. Тя да вземе да кихне веднъж срещу огледалото, както си била ядосана, и си опърлила брадавицата. Дааа. Щото ламите, като са ядосани, бълват огън. Ама само тогава, иначе си бълват... кихавици си бълват.
И такова... После ú намазах брадавицата с 3 капки роса от листо на глухарче да ú мине, защото глухарчетата не чуват и като дойдеш да им събереш капките роса, не вдигат врява. Ама те, другите, знаете ли какви са скръндзи? Щом те видят, и почват веднага да си стискат росата и да пищят най-гаднярско ужаснически. Ахъм. Обаче те, глухарчетата, си нямат листа, но тъй като съм доброто джудже Шишарко, им давам да си имат и те се фукат с тях.
Защо толкова време никой не каза „Абе Шишарко няма ли да дойде да изяде сладкиша с боровинки, който сме направили само за него?“, а? И също така „Ела, Шишарко, идвай да помогнеш и за останалите лакомства“. И аз, такова... да помогна, понеже нали съм най-доброто единствено добро джудже. Апсолютно! Щото сега точно нещо много ми се помага...
Аз съм джуджето Шишарко... Ахъм. И такова... Аз много обичам да имам рожден ден. Понеже тогава нали задължително всички ти дават подаръци и вкусни работи, и изобщо. Вчера имах рожден ден, но не помня на колко си бях избрал да съм.
Май на 100. Обаче беше много хубаво. Ще взема да си направя още един рожден ден другата седмица, ама се чудя на колко да стана. Може на 500... Не, на 500 май бях миналия месец. Абе ще видя... Може на 5, понеже на 5 май не съм бил. Да, 5 като че ли го пропуснах. Ама то к’во? Нали е важно да ти донесат подаръци, пък дали ще повториш рождения ден, изобщо няма значение. Апсолютно!
Обаче си имам една пирятелка, понеже аз нали съм ú пирятел също – Ламята Спаска. Тя да вземе да кихне веднъж срещу огледалото, както си била ядосана, и си опърлила брадавицата. Дааа. Щото ламите, като са ядосани, бълват огън. Ама само тогава, иначе си бълват... кихавици си бълват.
И такова... После ú намазах брадавицата с 3 капки роса от листо на глухарче да ú мине, защото глухарчетата не чуват и като дойдеш да им събереш капките роса, не вдигат врява. Ама те, другите, знаете ли какви са скръндзи? Щом те видят, и почват веднага да си стискат росата и да пищят най-гаднярско ужаснически. Ахъм. Обаче те, глухарчетата, си нямат листа, но тъй като съм доброто джудже Шишарко, им давам да си имат и те се фукат с тях.
Защо толкова време никой не каза „Абе Шишарко няма ли да дойде да изяде сладкиша с боровинки, който сме направили само за него?“, а? И също така „Ела, Шишарко, идвай да помогнеш и за останалите лакомства“. И аз, такова... да помогна, понеже нали съм най-доброто единствено добро джудже. Апсолютно! Щото сега точно нещо много ми се помага...
Няма коментари:
Публикуване на коментар