Каква беше репутацията му? Лекарите не избираха да ги лекува кой да е. Имаше славата на терапевт, способен да те изведе от всяко състояние, на вещ магьосник, готов да направи всичко по силите си, за да помогне на своите пациенти. Именно затова преди десет години Боб Кинг беше потърсил Джулиъс, за да го избави от дълготрайната му пристрастеност към викодин (болкоуспокояващ медикамент, към който лекарите често се пристрастяваха поради неговата достъпност). По това време Кинг наистина беше в сериозна беда: потребността му от викодин беше драстично нараснала, бракът му вървеше към разпад, практиката му западаше и всяка вечер трябваше да гълта цяла шепа сънотворни, за да заспи.
Боб беше опитал да започне терапия, но бе ударил на камък: всички терапевти, към които се бе обърнал, му бяха поставили условието да се включи в рехабилитационна програма за лекари със зависимости. Той не желаеше да обсъжда в терапевтични групи личните си проблеми, но терапевтите не бяха склонни на компромис - лечението на практикуващ наркозависим лекар извън рамките на рехабилитационна програма ги излагаше на риска да понесат санкции от страна на медицинския съвет или (в случай че пациентът им допуснеше грешка в клиничната работа) дори да бъдат подведени под съдебна отговорност.
Накрая, почти решен да прекъсне практиката си и да започне анонимно лечение в друг град, Боб се обърна към Джулиъс, който пое риска да го лекува, доверявайки се на способността му да се пребори с викодиновата зависимост без подкрепата на терапевтична група. И макар терапията да беше тежка, каквато впрочем е винаги при зависимостите, в продължение на три години Джулиъс лекува Боб, без да разчита на рехабилитационна програма. Крайният успех, разбира се, остана професионална тайна, която Джулиъс бе немислимо да споделя и обсъжда с колеги или пък да опише в специализираните издания. Но подобни тайни пазеше всеки психиатър...
Издателство Хермес
Изцелението [на] Шопенхауер в Хеликон
Изцелението [на] Шопенхауер в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар