четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Сергей Есенин >> В нощите лунни

Грубите получават радостта. На нежните се дава тъгата. Сергей Есенин

Аз минавам по първия сняг…

Аз минавам по първия сняг
и отново съм силен и свеж.
И над пътя ми в синия мрак
се разпалва звезда като свещ.

Песента на петела ли чух?
Светлина ли над мен се проля?
Може би пада лебедов пух
вместо сняг в тия зимни поля.

Бяла зима без край и предел!
И кръвта ми е стоплил студът!
Как разнежено бих се привел
на брезите към голата гръд.

О, покой на горите смълчан!
О, залутана в сняг веселба!
Как бих спуснал разнежено длан
по бедрата на всяка върба.

Стиховете са на български и руски език

Издателство Дамян Яков

В нощите лунни в Хеликон


Няма коментари:

Публикуване на коментар