Следователно анализът на лирическата творба съчетава две основни и само теоретически разграничими действия: анализирането ѝ сама за себе си, иманентно, и съпоставката ѝ с други художествени и нехудожествени явления. Ясно е колко неясноти и трудности крие това съчетание, знае се колко остри са днес научните ѝ идейни сблъсъци около тази дилема. От цялата сложност на въпроса ще извлечем само няколко изходни бележки за посоките на съпоставянето.
Творбата съпоставяме с други – лирически творби и теоретическия модел на лириката. Съпоставката върви по линията на приликата, разликата и противопоставянето. По принцип трите линии се развиват успоредно и всяка с оглед на другите – занемаряването на една от тях води до сериозни познавателни и оценъчни грешки. Пряката и предимно контрастна съпоставка (или дилема) „Лилиев – Михайловски“ е неправомерна. Успоредно с нея трябва да върви съпоставката, предимно по прилика, между Дебелянов, Яворов, Ясенов, Лилиев, от една страна, и между Михайловски, част от творчеството на Вазов и Ботев, на Ал. Поуп, Боало, Ювенал, от друга. Така постигаме представа и разбиране за двата отделни типа лирическо творчество и чрез тях определяме мястото на творбата като индивидуалност, като представител на типа си и на лирическия род като цяло...
Издателство Скорпио
Анализ на лирическата творба в Хеликон
Анализ на лирическата творба в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар