понеделник, 25 ноември 2013 г.

Лопе де Вега >> Отсъстващият си е вкъщи

За да се украсят свежите утринни рози, достатъчна е само росата. Лопе де Вега

ЕЛИСА На Вашите услугите, Ваша милост;
съм, че заслужихте си дружба.
ЛАУРЕНСИЯ Не, аз съм длъжна да Ви служа.
и вече се привързах силно.
ЕЛИСА Мисля да бъда по-прилежна
към тази църква отсега.
ЛАУРЕНСИЯ Бог да ви пази;
да идвам да се виждам с Вас и
самата аз си го нареждах.
ЕЛИСА Такива хубави ръце, ей богу!
И как успявате да съхраните
тяхната мекота, да ме простите,
ще съм Ви благодарна, ако мога
да се сдобия с Вашите мазила?
ЛАУРЕНСИЯ Та Вие ме ласкаете направо.
Че моите ръце ви занимават,
защото Вашите похвалих, мила;
аз имам по-голямо основание
да питам Вие как ги мажете.
ЕЛИСА Навярно искате да ми откажете
на моята молба?
ЛАУРЕНСИЯ Без колебание
ще Ви ги кажа, не е справедливо
в моята дружба да се усъмните.
По навик нищо не опитвам;
но някой път им втривам,
ако поискам... Ще Ви кажа,
(Снишават глас.)
щом като това Ви занимава.
ПАУЛА (На Сабина.)
Казвам ти, това ме забавлява;
ще мина утре да се изприкажем.
САБИНА Повод ще се намери лесно.
щом господарките ни стават
приятелки, а нас сближава
с теб разбирателство чудесно.
И при това, на всеки празник
за месата тук идвам също.
Отдавна ли си в тази къща?
ПАУЛА Да.
САБИНА Паула, и що за дом е казваш?
ПАУЛА Много почтен и благороден.
САБИНА Майката жива ли е?
ПАУЛА Ако беше
на месата да дойде щеше.
САБИНА Какъв е господарят?
ПАУЛА Превъзходен.
САБИНА Едната дъщеря ли е?
ПАУЛА И син е
в дома им, все едно Елиса гледаш,
моята господарката.
САБИНА Той ли я доведе?
ПАУЛА Не е; синът на месата не мина
със своята сестра. Няма си навик.
Има тук манастир наблизо,
в който той по-начесто влиза,
потайност някоя го занимава.
САБИНА А толкова ли скромна е Елиса,
както изглежда?
ПАУЛА Бога ми, така е.
САБИНА Няма ли някой по-така, а?
ПАУЛА Самата ти си отговори, мисля.
Има си някой, който я отвлича,
понякога смущава ѝ покоя;
но всичко е съвсем достойно,
съвсем почтено, не отричам.
САБИНА И любовта им сигурно отива
накъм годеж и сватба скоро?
ПАУЛА В уединението си, не споря,
тя повече и от заточеница бива.
САБИНА Ти,съдейки по всичко, няма
да си останала без някой.
ПАУЛА Да, имам си.
САБИНА И както се очаква,
на господаря пажът?
ПАУЛА Не се мамиш.
САБИНА Обичаш ли го много?
ПАУЛА Гина.
САБИНА Отвръща ли ти?
ПАУЛА Прекалено.
Щом види друга – и без мене.
Така живея в общи линии.
Но ми кажи ти как я караш,
твоята господарка вкъщи
дали обича някой също?
САБИНА Обича силно някакъв идалго.
ПАУЛА Слуга той има ли?
САБИНА Слугата да се сватосва се натиска.
ПАУЛА Кажи ми ти дали го искаш?
САБИНА Не ми излиза от главата.
ПАУЛА Аз никому не бивам вярна,
(Снишават глас.)
как да лукавствам от тях зная.
МАЕСЕ ХУАН (На Маркина.)
Едва се свързват двата края.
МАРКИНА Казват, че е неблагодарно
на старини да си прислуга.
МАЕСЕ ХУАН Беда е. А какво Ви плащат?
МАРКИНА Какво. Да кажа срам ме хваща;
Дори в Мароко бива друго.
МАЕСЕ ХУАН Дават ти хляб и два реала?
МАРКИНА Принц щях да съм.
МАЕСЕ ХУАН Наполовина?
МАРКИНА Дори това щеше да стигне
За къщата ми.
МАЕСЕ ХУАН Храниш цяла
къща ли? Спомням си, че има
Вас кой баща да Ви нарича.
МАРКИНА Сред нищета животът им протича,
откакто майка им си се спомина.
МАЕСЕ ХУАН На никого не липсват скърби;
не ме ли биваше за друго,
щях да съм винаги отруден
с хиляда мъки и усърдия
да припечелвам някоя паричка.
А то загинал бих, повярвайте.
МАРКИНА Но как отгоре си докарвате?
МАЕСЕ ХУАН Изпада нещо кърпеничко.
МАРКИНА И аз, кълна се в свети Пайо,
ако не ставаше за нещо
странично да ме бива вещо,
да съм загинал най-накрая.
МАЕСЕ ХУАН И Вие нещичко умеете?
МАРКИНА Назнайвам.
МАЕСЕ ХУАН И какво е то самото?
МАРКИНА Да кажем, малко е срамотно;
но ми помага да живея.
МАЕСЕ ХУАН Болести някакви да не церите?
МАРКИНА По-лошо.
МАЕСЕ ХУАН Да не носите бележки?
МАРКИНА Не е това престъпна грешка.
МАЕСЕ ХУАН А струва ли си то парите?
МАРКИНА И в благородна къща влиза,
когато те гладът ухапе.
МАЕСЕ ХУАН Постойте, не плетете ли чорапи?
МАРКИНА Не, чакайте, какво излиза.
Ще Ви го кажа, с извинение.
Узнайте, че поет съм аз...
МАЕСЕ ХУАН Поет?
МАРКИНА Какво се чудите на глас.
Достойно е за съжаление.
МАЕСЕ ХУАН Оплаквате ли се?
МАРКИНА Нима да
не съжалявам?
МАЕСЕ ХУАН Не, за бога;
подобни Вам познавам много,
и други знам, които ще се радват
от мене повече, да го узнаят.
Известен ли сте или непризнат?
МАРКИНА В това е работата, грешен занаят!
МАЕСЕ ХУАН Боите се, че ще Ви порицаят?...

Издателство Свободно поетическо общество



Няма коментари:

Публикуване на коментар