Амели Нотомб >> Да убиеш бащата

Кой е „съвършения блъф“?

   Една нощ Джо се упражнява сам в бара, без да забележи, че някакъв мъж го наблюдава. Опрян на плота на три метра от него, непознатият следи ръцете му.
   Изведнъж момчето вижда, че го гледат. Въпреки че е свикнал с това, този път е различно. Той се насилва да прикрие смущението си и привършва своя номер с картите. После вдига глава и се усмихва на мъжа. Защо е така сигу­рен, че той няма да му даде бакшиш? И защо това не го смущава?
   – На колко години си, малкият?
   – На петнайсет.
   – Къде са родителите ти?
   – Няма такива – казва Джо, без да изпитва чувството, че лъже.
Мъжът е на около четирийсет и пет години. Вдъхва респект. Раменете му са широки. Джо си мисли, че погледът му идва някак си отдалече, като че ли очите му са хлътнали.
   – Хлапе, през живота си не съм виждал тол­кова надарени ръце като твоите. А разбирам от тези неща.
   Джо усеща, че това е истина. Впечатлен е.
   – Имаш ли учител?
   – Не, гледам видеофилми.
   – Това не е достатъчно. Когато човек има та­кава дарба, му трябва учител.
   – Искате ли да станете мой учител?
   Мъжът се смее.
   – По-полека, малкият. Аз не съм фокусник! Но ти живееш в Рино – града на най-големия.
   – На най-големия какво?
   – На най-големия магьосник...

Хартиено издание и е-книга

Издателство Колибри

Да убиеш бащата в Хеликон

Да убиеш бащата в Books.bg