– Разкажи ми история! – нарежда брадатият мъж, който седи на дивана в хола ми. Да си призная, ситуацията е доста неприятна. Аз съм човек, който историите ги пише, не ги разказва. А дори и писането не е нещо, което правя по поръчка. Последният път, когато някой си пожела история, беше синът ми, преди година. Разправих му нещо за зайчета и за светулки – и аз вече не помня какво, – с което го приспах за точно две минути. Но сегашната ситуация е коренно различна. Понеже синът ми няма брада, нито пистолет. Понеже синът ми помоли за историята любезно, а този мъж просто се опитва да ми я открадне.
Пробвам да обясня на брадатия, че ще е само от полза, и негова, и обща, ако си прибере пистолета. Трудно е да се съчинява, когато някой е насочил дулото на заредено оръжие в главата ти. Но мъжът настоява.
– В тази държава – казва, – ако искаш нещо, трябва да използваш сила.
Току-що е пристигнал от Швеция, а в Швеция нещата стоят съвсем иначе. Там, ако нещо ти трябва, си го поискваш учтиво, и обикновено го получаваш. За разлика от задушния, потен Близък изток. Тук ти трябва не повече от седмица, за да схванеш как стават работите – или по-скоро как не стават. Палестинците учтиво си поискаха своя държава. Е, получиха ли я? Друг път. Когато обаче се преориентираха към взривяване на деца в автобуси, хората започнаха да ги чуват. Заселницитепризоваха към диалог. Някой обърна ли им внимание? Много ясно, че не. Тогава те взеха да влизат във физическа разправа, да изливат вряло олио върху граничните патрули и изведнъж се сдобиха с публика. В тази държава важат законите на джунглата и няма значение дали става въпрос за политика, икономика или място за паркиране. Грубата сила е единственият език, който разбираме.
Швеция, откъдето брадатият мъж е направил алия, е прогресивна държава, доста по-напред в много отношения. Швеция не е само АББА, ИКЕА и Нобеловите награди. Швеция е различен свят и каквото си имат там, са го постигнали с мирни средства. В Швеция, ако брадатият отиде при вокалистката на Ace of Base, почука на вратата ѝ и я накара да му изпее нещо, тя ще го покани вътре и ще му направи чаша чай. После ще извади кухарката си изпод леглото и ще му посвири. И всичко това – с усмивка! А тук? Ако не размахваше заплашително пистолет, щях моментално да го изхвърля от къщи.
– Виж – опитвам се да го вразумя.
– Ти виж! – изръмжава брадатият и зарежда. – История или куршум между очите!
Май нямам особен избор. Този тип не се шегува.
– Двама седят в една стая – започвам аз. – Изведнъж на вратата се чука.
Брадатият се вцепенява и за миг ми се струва, че може би разказът ми го е грабнал, но не е това. Заслушал се е в нещо друго. На вратата се чука...
Пробвам да обясня на брадатия, че ще е само от полза, и негова, и обща, ако си прибере пистолета. Трудно е да се съчинява, когато някой е насочил дулото на заредено оръжие в главата ти. Но мъжът настоява.
– В тази държава – казва, – ако искаш нещо, трябва да използваш сила.
Току-що е пристигнал от Швеция, а в Швеция нещата стоят съвсем иначе. Там, ако нещо ти трябва, си го поискваш учтиво, и обикновено го получаваш. За разлика от задушния, потен Близък изток. Тук ти трябва не повече от седмица, за да схванеш как стават работите – или по-скоро как не стават. Палестинците учтиво си поискаха своя държава. Е, получиха ли я? Друг път. Когато обаче се преориентираха към взривяване на деца в автобуси, хората започнаха да ги чуват. Заселницитепризоваха към диалог. Някой обърна ли им внимание? Много ясно, че не. Тогава те взеха да влизат във физическа разправа, да изливат вряло олио върху граничните патрули и изведнъж се сдобиха с публика. В тази държава важат законите на джунглата и няма значение дали става въпрос за политика, икономика или място за паркиране. Грубата сила е единственият език, който разбираме.
Швеция, откъдето брадатият мъж е направил алия, е прогресивна държава, доста по-напред в много отношения. Швеция не е само АББА, ИКЕА и Нобеловите награди. Швеция е различен свят и каквото си имат там, са го постигнали с мирни средства. В Швеция, ако брадатият отиде при вокалистката на Ace of Base, почука на вратата ѝ и я накара да му изпее нещо, тя ще го покани вътре и ще му направи чаша чай. После ще извади кухарката си изпод леглото и ще му посвири. И всичко това – с усмивка! А тук? Ако не размахваше заплашително пистолет, щях моментално да го изхвърля от къщи.
– Виж – опитвам се да го вразумя.
– Ти виж! – изръмжава брадатият и зарежда. – История или куршум между очите!
Май нямам особен избор. Този тип не се шегува.
– Двама седят в една стая – започвам аз. – Изведнъж на вратата се чука.
Брадатият се вцепенява и за миг ми се струва, че може би разказът ми го е грабнал, но не е това. Заслушал се е в нещо друго. На вратата се чука...
Няма коментари:
Публикуване на коментар