Потокът вече почти изцяло е покрит с твърд лед. Тате казва, че това е най-суровата зима, която е виждал досега. Когато станахме тази сутрин, на вътрешната страна на прозорците и стените имаше скреж, макар че мама цяла нощ беше поддържала
печката да гори. Аз се събудих посред нощ, разтреперан от студ. Вятърът отвън виеше зловещо. Минаха няколко часа, преди да заспя отново, и през цялото това време си мислех, че вятърът е вълк, който обикаля колибата и търси начин да влезе в нея.
Преспите стигат до стрехите и всяка сутрин тате и аз разриваме снега, за да стигнем до обора и да нахраним конете и кравата.
Тази сутрин видях, че от стрехата на колибата там, където слънцето беше разтопило снега и той беше почнал да се топи и да капе, а през нощта отново беше замръзнал, висят огромни ледени висулки. Припомниха ми за Грейс.
Миналата година тате ми позволи да откъртя две висулки с чука и с Грейс ги използвахме като мечове. Бихме се с тях в голямата стая, докато моята се счупи на три парчета и тате каза, че Грейс е зимата. Сега съжалявам, че се нацупих. Грейс беше толкова щастлива, че е победила...
Илюстрации Artful Doodles
Издателство Фют
Зимното вълче в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар