Две родословия – една история на предци и потомци
Сега си давам сметка колко примирени, без капка злоба спрямо своето тежко битие са били тогавашните стари хора. Което означава – мъдри. А понеже животът не им предлага никакви гратис хубавини, умеели да си ги измислят сами. Ето, прабаба си изнамерила като наслада движението – неприсъщо за онези женици...
Всичките ми близки, които отбягваха да говорят за прабаба, отдавна са при нея. Дали би им се харесало, ако забравехме имената им...
***
Чак сега се досещам защо толкова рядко сме се виждали с баща си: трябвало е да избира между тютюна и нас, предпочитал е тютюна. А що ли е изтърпявал по време на двучасовите си лекции? Иначе из улицата пушеше без да спре.
***
Прочее, реших да бъда силна. И храбра. Допусках, че трудности ще срещна, но навярно ще им свикна. През месеца, когато България най-после откровено оплакваше хиляди избити из подземия и по синори, десетки хиляди изтезавани, овдовели, осиротели в дълголетната и негласна гражданска война, някакви там трудности ми се чинеха дребна работа.
Издателство Жанет 45
Няма коментари:
Публикуване на коментар