Пенчо Славейков >> Поезия

Достойно есть

На гроба ми изникна щат цветя –

това са мойте песни недопети.

А между тях изникна ще и тя –

от хубави най-хубавото цвете...

Най-хубавото цвете не възпях!
С вълшебен дъх душа ми възхитена

то упои... и в нея с трепет плах
увяхна мойта песен неродена!

Издателство Абагар

Пенчо Славейков. Поезия в Pimodo