Така... Вчера си стегнах багажа, изпратих ти последния си имейл и си помислих, че може би е дошъл моментът да направя нещо различно или да въведа някаква промяна. По природа съм еволюционист, не революционер и не обичам резките движения, но вчера рязко ми светна, че всъщност се чувствам виновна, задето бях толкова откровена и открита с теб този петък. Срамувам се, че се опитах да те въвлека в това, срам ме е и от много неща, които казах.
С напредването на нощта тези емоции преминаха в гняв, че съм си позволила да се държа по този начин (нали знаеш, това е нещо като вината/срама на следващата сутрин след запой или секс с непознат). Запитах се и защо, по дяволите, ти трябва въобще да участваш в това. Накрая, напълно нечестно, си го изкарах на Calle _the_Swede, който и да е той. Влязох в bе2 някъде към 2 часа, да проверя какво става из квартала и прочетох съобщение от Calle_the_Swede, някакъв нов: „Водя здравословен начин на живот, разкажи ми за теб, изглеждаш приятен човек“, ала-бала – класическите откриващи реплики. Прегледах профила му – надут и погълнат от себе си до безобразие. Отговорих му: „Приятна? Може би всеки петък от два до четири, иначе съм арогантна и груба за удоволствие“. А той ми отговаря: „Аз пък никога не съм арогантен или груб, аз съм спокойно и честно момче, което обича приятната компания. Е, може би ставам нервен, когато съм гладен, но само тогава“. Подхванах го, заяждах се с него и го подигравах до кръв, горкото дете! Но пък беше добър и успешен начин, за се върна към старото си аз и да се стегна. Ужасно съм се размекнала покрай теб...
Издателство Президент
Second Life: Reloaded в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар