Зимата, лепнала е настинка. По настояване на баба ми решавам да ѝ направя разтривка с ракия. Но се оказва, че нямам нито капка. И отивам до магазина, влачейки вкиснатата и болна Ива за ръка. Тя самата не е никак щастлива от предстоящата манипулация и в момента, в който взех бутилка от рафта, заплака:
– Мамо, моля те, не купувай ракия, МОЛЯ ТЕ МАМО! Не ти трябва! Недей да купуваш ракияяяяяяяаааааааа недей мамооооо остави ракиятаааааааа.
Мда. Гледаха ме с презрение, съжаление, отвращение, укор, възмущение – мен, пияницата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар