Айрис Мърдок >> Зеленият рицар

За вината и изкуплението...

   Какво бе имала предвид, когато го нарече Зеления рицар?

   Може би интуитивно е надникнала в бъдещето, видяла го е като инструмент на справедливостта, нещо като неопределено блуждаеща морална сила, като неофициален скитащ се ангел.

   Той би могъл да потърси справедливо възмездие като убие Лукас, или още по-добре, като го осакати. Това бе първоначалният му образ. По-късно обаче той му прости и го наказа само с това символично пускане на малко кръв.

   Щеше ли Лукас да цени този белег, чудеше се Клемънт, щеше ли да каже на някого, щеше ли да каже на Алеф?

   Разбира се, Зеления рицар от поемата подлага на изпитание своя опонент от самото начало, провокирайки насилие, на което по-късно доблестният воин в името на честта си да подложи себе си...

Издателство Рива

Зеленият рицар в Pimodo

Айрис Мърдок >> Отделената глава

Едно уж обикновено повествование за живота на една дребнобуржоазна двойка, което обаче умело разчепква големите теми на брака, окачествен от авторката като "дълго плаване в тясна каюта"...

Прелюбодеянието, кръвосмешението...

Главният герой трябва да преживее последователно предателството на съпругата си, приятеля си, на любимата и това на брат си, за да осъзнае факта, че изживявайки се като жертва, той самият наранява всички наоколо.

Макар да третира сериозни проблеми, романът е извънредно четивен и много забавен поради описаните абсурдни, но напълно възможни ситуации в живота на героите...

Издателство Алтера

Отделената глава в Хеликон

Отделената глава в Books.bg

Айрис Мърдок >> Поверително удоволствие

Айрис Мърдок - една от Сърдитите млади хора в британската литература

Прие я каквато бе и се остави нейното ухание на леко безскрупулна, дори леко вулгарна виталност да го подлуди. Даже фактът, че тя очевидно, макар и не много демонстративно, си търсеше добра партия за женитба, му доставяше удоволствие. Някои по-проницателни хора биха я нарекли пресметлива лисица, но с него тя беше честна, не си правеше труда да се преструва и това превръщаше малките и хитрини в нещо още по-очарователно. С него тя беше почтена, открита, а най-хубавото у нея, с изключение, разбира се, на приликата и с Диан дьо Поатие, беше нейното божествено безразличие към еснафския морал. Усещаше, че е напълно разкрепостена. Тя беше неговият нечестив ангел на падението...

Издателство Рива

Поверително удоволствие в Хеликон

Поверително удоволствие в Books.bg

Айрис Мърдок >> Падение, но с чест

Най-дълго ще оцелеят паяците. Както и пластмасата, тя не гние. Това е. Що за планета!

Освен това няма смисъл да ми говорят за прогрес. Постигат едно, губят друго. Става автоматично. Няма как да спечелят. Сега плещят за щастие. Но какво е това? Те дори не знаят. Ако го притежаваха, щяха да си го кътат. А има и нещо друго. Копнеят за промяна на всяка цена и винаги ще копнеят, и винаги на всяка цена, и затова винаги ще водят войни, война след война, и отново война, докато на това земно кълбо не остане нищо друго освен бели кости, пластмасови торбички и необятно гъмжило от паяци.

Айрис Мърдок

Издателство Рива

Падение, но с чест в Хеликон

Падение, но с чест в Books.bg