Показват се публикациите с етикет Александър Вутимски. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Александър Вутимски. Показване на всички публикации

петък, 6 февруари 2015 г.

Антология >> Трима поети

Иван Пейчев, Александър Вутимски, Александър Геров

* * *

He си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите ръце.
Не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите единствени
ръце.
Не си отивай,
аз ще ти направя
най-страшното признание.
Под мостовете
не шумят реки,
когато ти не си със мен.
Пристанищата
са най-мръсно доказателство
за липса на море,
когато теб те няма.
Не си отивай.

       Иван Пейчев


Радостен монолог

Не съм затворен кръг.
Стоя пред цялата безкрайност на света.
И сутринта, и вечерта.
Аз слушам как земята диша,
усещам как се движи,
как се зараждат бавно и растат
децата, ручеите пъпките.

Над мен отхожда слънцето на път.

Минавам между много стъпки -
и сутринта, и вечерта.
За да се върна пред безкрая на света.

Не съм затворен кръг.

       Арександър Вутимски


Смисъл и безсмислие

Когато те налегне злото
и страшна мъка без предел –
все търсиш смисъл във живота,
опора и далечна цел.

Защо ти са? Какво печелиш?
Безкрайността е без предел.
Милиарди са във прах изтлели
със смисъл, вяра и със цел.

Живей със простота насъщна,
с парчето хляб, със пролетта,
със въздуха, що те обгръща,
и слънчевата топлота.

Тренирай се за проста твърдост
като скалата и пръстта.
Плюй на мисловната си дързост,
приемай като сън света.

       Александър Геров

Съставител Божидар Кунчев
Издателство Рива


сряда, 30 юли 2014 г.

Александър Вутимски >> Скитникът и враните

Поетът с ангелско очарование и демонски нрав

Разпиляни
листа.
Есента.
Врани –
понесени
с крясъци
черни ята.

Над къщя,
над градини
и улици,
над дървета,
обрулени –
с вятъра
те летят
и летят,
и летят.
Над дървета
обрулени –
врани.

Аз ги гледам
от пустата улица.
Над тях
небето
е бледо
и ледено.
И те мръзнат –
бездомни,
настръхнали,
сиви...

Врани,
неспокойни
прегракнали птици,
разпиляни
по жици
и клони.
Като вас
в тоя час
без подслон
аз се лутам в студа
из града
с вледенени ръце.
Като вас
с леден глас
и с тревожно сърце
– прегракнали –
врани –
чакам
леда
и зловещото,
тежко
мълчание
на суровата зима.

... Вятърът брули
жестоко,
до болка
очите ми.
До сълзи ми тежи есента.

Измръзнали улици.
Разпиляни
листа.
На черни ята
врани
в осланената есен
със крясъци
все летят
и летят, и летят.

Издателство Захарий Стоянов