Антология >> Трима поети

Иван Пейчев, Александър Вутимски, Александър Геров

* * *

He си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите ръце.
Не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите единствени
ръце.
Не си отивай,
аз ще ти направя
най-страшното признание.

Под мостовете
не шумят реки,
когато ти не си със мен.
Пристанищата
са най-мръсно доказателство
за липса на море,
когато теб те няма.
Не си отивай.

       Иван Пейчев


Радостен монолог

Не съм затворен кръг.
Стоя пред цялата безкрайност на света.
И сутринта, и вечерта.
Аз слушам как земята диша,
усещам как се движи,
как се зараждат бавно и растат
децата, ручеите пъпките.

Над мен отхожда слънцето на път.

Минавам между много стъпки -
и сутринта, и вечерта.
За да се върна пред безкрая на света.

Не съм затворен кръг.

       Арександър Вутимски

Смисъл и безсмислие

Когато те налегне злото
и страшна мъка без предел –
все търсиш смисъл във живота,
опора и далечна цел.

Защо ти са? Какво печелиш?
Безкрайността е без предел.
Милиарди са във прах изтлели
със смисъл, вяра и със цел.

Живей със простота насъщна,
с парчето хляб, със пролетта,
със въздуха, що те обгръща,
и слънчевата топлота.

Тренирай се за проста твърдост
като скалата и пръстта.
Плюй на мисловната си дързост,
приемай като сън света.

       Александър Геров

Съставител Божидар Кунчев

Издателство Рива

Антология. Трима поети в Pimodo