Показват се публикациите с етикет Джеймс Фенимор Купър. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Джеймс Фенимор Купър. Показване на всички публикации

неделя, 15 септември 2013 г.

Джеймс Фенимор Купър >> Червеният корсар

Страховити морски бури, лазурна синева и реещи се птици, огромни кораби с издути платна; доблестни мъже, верни приятели и красиви смели жени...

   Нито един човек, който познава суетнята и дейността на един американски търговски град, не би предположил, че старото търговско средище Роуд Айлънд, където сега цари покой, навремето се е нареждало между най-важните пристанища по цялата дължина на нашето обширно крайбрежие. На пръв поглед ще ви се стори, че природата нарочно е създала това място, за да задоволи нуждите и да изпълни желанията на моряка. Отговаряйки на четирите най-важни условия – безопасно и просторно пристанище, спокойни води, външен залив и удобен рейд с ясен изглед към открито море, Нюпорт се е струвал в очите на нашите европейски предци предназначен да служи за убежище на флоти и да откърми цяла раса от смели и опитни моряци. Макар че надеждите по отношение на второто не са изцяло измамени, колко малко действителността е отговорила на очакванията по отношение на първото! В непосредствена близост до този уж галеник на природата се е появил щастлив съперник, комуто е отредено да развали и най-тънките търговски сметки и да добави още едно към хилядите съществуващи доказателства, че „човешката мъдрост е безсмислица“.
   Рядко ще се намерят из нашите обширни територии що-годе значителни градове, които за половин век да са се изменили толкова малко, както Нюпорт. Преди да се разработят огромните богатства на вътрешността, красивият остров, на който е разположен този град, е бил любимо убежище на заможните плантатори от Юга, които са бягали от горещините и болестите на своя зноен климат. Тук те са се стичали на тълпи да подишат освежителните морски бризове. Поданици на едно и също правителство, жителите на двете Каролини и на остров Ямайка са се срещали дружески тук, сравнявали са съответните си нрави и обичаи и са укрепвали един у друг една обща заблуда, която потомците им от трето поколение започват да проумяват и да окайват...

Издателство Емас



вторник, 18 септември 2012 г.

Джеймс Фенимор Купър >> Последният мохикан

Ню Йорк по време на френско-индианската война. Отвлечени са двете дъщери на английски командир, които в последствие са спасени от Ястребово око - последният мохикан

– Когато хората се борят само за едничкия свой живот, даден им от Бога – каза скаутът строго, – не мислят дори за собствените си събратя, камо ли за животните! Вади стрелата, Ункас. Нямаме време за втори удар.
Гласът му все още кънтеше, когато раненото жребче подскочи и падна на коленете си. Бързо като светкавица, индианецът го потопи в реката и то скоро потъна.
Този акт на отявлена жестокост, но същевременно и на крайна необходимост, надвисна над духовете на пътниците и ги разстрои много, още повече, че долавяха в него едно ужасяващо предизвестие за опасността, която ги дебнеше. Докато сестрите, побити от тръпки, се притискаха плътно една в друга, индианците след кратко колебание вкараха конете в реката и ги поведоха по течението. Междувременно скаутът издърпа едно кану от брезова кора иззад близките храсти и мълком даде знак на дамите да влязат в него. После двамата с Хейуърд, без да обръщат внимание на буйната вода, застанаха от двете страни на крехкото корито и го понесоха нагоре срещу течението в сгъстяващия се мрак, следвани от унилия и опечален собственик на пожертваното жребче.
Скаутът избягваше скалите и по-дълбоките вирове на реката с лекота, която подсказваше колко добре познава пътя. От време на време спираше и напрегнато се ослушваше. Едва щом се убедеше, че всичко е тихо и спокойно, решаваше, че може да продължат. Хейуърд забеляза група от тъмни силуети, струпани на едно място, където високият, надвиснал бряг потъваше в дълбока сянка. Той посочи натам на спътника си.
– А, спокойно! – обясни му скаутът. – Индианците знаят как да скрият конете по техните си местни обичаи. Във водата не остават следи, а и бухал няма да види нищо в тази тъмница...

Издателство Труд