Константин Илиев >> Великденско вино и Франкенщайн

Пиесата и нейният живот...

   Защо смятам за нужно излизането на тази книжка? Ако не за друго, то за да бъдат избегнати някои недоразумения. „Великденско вино“, така или иначе, продължава да привлича вниманието на българските театрали.
   Темата на тази пиеса обаче не е предателството само по себе си. Когато я писах, за пореден път ме занимаваха два вида човешко поведение в крайни, изискващи решение ситуации.
   За добро, или може би за зло, съобщението за край на идеологиите се оказа точно толкова преждевременно, колкото и съобщението за край на историята. В действие сега е идеята за така наречения рационален егоизъм. Според това, имащо своите безспорни основания мислене, човекът не е жертвен агнец. Той е в правото си да съществува заради самия себе си. Да не се пренася в жертва на другите, нито да иска подобна жертва от тях. Как обаче според такъв един нравствен канон следва да се отнасяме към думите на Васил Левски „Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му.“?
   Труден въпрос. Той всъщност не е нов. Двадесет века една голяма част от човечеството живее под знака на Христовата саможертва. Христос обаче, поне според наложилото се в древността тълкувание на учението му, не е човек, като другите човеци, а нещо друго. Бог. Бого- човек.
   От друга страна с идеята за саможертва са вършени какви ли не злоупотреби. Думата е в словесния арсенал и на тоталитарните демагози, в чиито практически действия влизат масовите разстрели, газовите камери и камикадзетата. Драмата е литературният жанр на трудните въпроси. Поне в този ѝ вид, в който са я определили мислителите, разсъждаващи преди всичко за измеренията на трагичното.
   Когато в хода на репетициите Леон Даниел градеше мотивацията за отношението на поп Кръстьо към Васил Левски, той помагаше на изпълнителя на ролята на свещеника с такива напътствени думи: „Не може жив светец да ходи по земята“. Случаят с поп Кръстьо Никифоров е материал за едиn предназначен за сцената текст. В него литературният образ не е портрет на историческата фигура. Около гибелта на Васил Левски съществуват неизяснени неща. В течение на няколко десетилетия се наложи и аз да кажа мнението си за някои от тях. И все пак, литературата е едно, историческата наука – друго. Текстовете, събрани в тази малка книга, са като субстанции с различна клетъчна структура. Именно за да бъдат разграничени един от друг, сметнах за необходимо да ги затворя между кориците ѝ. Предисловие

Издателство Жанет 45

Великденско вино и Франкенщайн в Pimodo

Константин Илиев >> Поражението

Спомените, случките и фактите от живота на писателя, без бързеи и водопади, по лъкатушната линия на живота на неговите близки места и хора

Макар книгата ми да има до голяма степен автобиографичен характер, препоръчвам на евентуалните си критици да запазят част от енергията си за продължението ѝ, което вероятно ще се появи през идните години. Там ще предложа на вниманието им страници от личното си битие, които в по-голяма степен изискват непървосигнална оценка. Струва ми се, че съдържащото се в Поражението отговаря на понятието хроника. Опит за свидетелстване. И опит за размисъл, надявам се обективен, върху случилото се в един малък свят, който по нищо не се отличава от големия, освен по по-добрата си обозримост. Константин Илиев

Издателство Жанет 45

Поражението в Хеликон

Поражението в Books.bg

Константин Илиев >> Френско магаре

В началото на 60-те години на брега на морето един влюбен български студент обещава на млада чужденка да й изпрати по самолет живо магаре

И прави всичко възможно, за да удържи на мъжката си дума.

Следват трагикомични перипетии, изключване от университета, доброволно отшелничество.

И една нова любов с твърде драматичен край.

Студентът по филология смята, че истинското му призвание е да бъде художник.

Това е смятал за себе си и авторът на този роман, преди да напише първите си пиеси.

Затова книгата е илюстрирана с негови рисунки от онова време.

Издателство Жанет 45

Френско магаре в Хеликон

Френско магаре в Books.bg