Жан Кокто >> Ужасните родители

Всеки със всеки, всеки срещу всеки

Пиесата на Жан Кокто, написана през 1938 г., още с появата си предизвиква скандал сред френското общество, независимо че е създадена в една наситена с модернистични изяви среда. Актьор в представлението тогава е Жан Маре (отгледан от майка си като „мъжествена девойка“), който играе и е прототип на главния персонаж в тази история. В нея се проследяват безумните и перверзни отношения в едно семейство, в което любовта на майката към сина преминава в страстна влюбеност, бащата е любовник на приятелката на нежния син, лелята е отхвърлената годеница на бащата, а на финала майката се самоубива като последен ексцентричен жест към несподелената ѝ любов към сина ѝ. Тези така любими на Фройд отношения интересно съвпадат и с биографията на Кокто... Гергана Пирозова

Исках да напиша комедия или драма, оплетена във водевил... ЖК

Преводач Мария Коева

Издателство Фама (2015)

Решат Нури >> Последното убежище

Съкровената, дълбоко стаявана в душите любов към театъра

   Колкото повече време минава, толкова по-отчетливо в съзнанието ми се оформя все по-ясното обяснение: за своя автор този роман е неговото лично последно убежище. Прощаването с живота, с творбите, с човечеството, което толкова силно е обичал и толкова умело е въплътявал в рисунъка на своето перо... Той е знаел за наближаващия си край и точно затова чрез съдбите на своите герои е искал да остави в наследство за поколенията всичко онова, което е видял, преживял, усетил, научил като съвременник на историческите събития, разтърсили родината му из основи: Младотурската революция от 1908 г., извършена от военни и политически дисиденти, възстановяването на Конституцията от 1876 година, краят на султанската власт с абдикирането на султан Абдул Хамид Втори, обявяването на Турция за република, обаянието на Ататюрк, участието на Турция в Първата световна война при сраженията за Суецкия канал в Египет, промяната в бита, културата, образованието, светогледа на обществото, сблъсъка с религиозните и фанатичните отживелици... Запазил е улиците на някогашния Истанбул, мизерните и същевременно могъщи завладяващи красоти на все още дивата и невежа Анадола, строежа на новите селища, превръщането на крайграничните градове във военни гарнизони, тайните ритуали в забранените по онова време, но закътани в горите и отново действащи текета, народните поверия, типичните танци и игри, появата на новите норми на поведение и общуване, разкрепостяването на жените на фона на сковаващите догми от миналото...

   Този роман изглежда недовършен, коварната болест не оставя на автора необходимото време. Това се усеща по някои недоразказани епизоди, по някои недоизказани мисли, по прекъсвания или големи промеждутъци от време и места... За пръв път излиза от печат шест години след смъртта му, предполага се, че е открит на ръкопис по-късно. Цялостната му обаятелност обаче не е накърнена ни най-малко. Дори нещо повече – живял, работил и творил като жрец на образованието и в сърцето на Турция – Истанбул, и в необхватната Анадола, представлявал своята страна и в световната организация ЮНЕСКО, в края на своя земен път Решат Нури – авторът на 16 романа, 6 повести, 32 пиеси и много преводи, е пожелал и – въпреки страданията – е намерил сили да приюти и запечата завинаги в тази книга – последно негово убежище – едно предсмъртно послание, един завет към всеки човек – да бъде истински и верен на стремежа си към Вселената на своите мечти. Докрай и въпреки всичко...

   Вече знам – това ме разтърси. Х. Ф.

Преводач Хубавинка Филипова

Художник Вихра Стоева

Издателство Слънце

Джоузеф О'Конър >> Призрачна светлина

Дъблин (1907) – град на прошепнати слухове

Актриса, ненавършила двайсет години, започва афера с по-възрастен мъж, водещият драматург в театъра, в който работи.

Остроумна и красива, Моли Олгуд има десетки почитатели. Но зад кулисите на живота ѝ има тайна...

Едмънд Джон Милингтън Синг (1871-1909) е най-влиятелният ирландски драматург на ХХ-ти век, съосновател с Йейтс и Огъста Грегъри на „Аби Тиътър“ в Дъблин. Творбите му включват „Кладенецът на светците“, „Ездачи към морето“ и „Плейбоят на западния свят“, предизвикала размирици на премиерата си (Дъблин, 1907) и по време на последвалото американско турне.

Преди смъртта си бил сгоден за Моли Олгуд, актриса, със сценично име Мейр О’Нийл.

Колегите им и двете семейства не одобрявали.

Многото ѝ писма до него не са се запазили.

Преводач Вихра Манова
Издателство Весела Люцканова

Призрачна светлина в Pimodo

Жан-Батист Молиер >> Пиеси в три тома

Аз познавам и обичам Молиер... Гьоте

Първи том: Занесеният или всичко наопаки, Любовна досада, Смешните аристократки, Сганарел или мнимият рогоносец и Дон Гарсия Наварски.

Втори том: Тартюф, Училище за мъже, Училище за жени, Критика на „Училище за жени“ и Версайски експромпт.

Трети том: Мизантроп, Дон Жуан или каменният гост, Досадниците, Брак по принуда, Мнимият болен.

Преводач Кирил Кадийски
Издателство Нов Златорог

Молиер. Пиеси в три тома в Pimodo

Кирил Варийски >> Уморих се...

Спомени, стихове, интервюта...

Сълзи

В дъжд да плачеш не боли.
Дъждът измива и ръми.
Дъждът е дъжд, не е сълзи.
Дъждат е времето, ще превали.
Дъждът е капчици-мечти,
поле с ръж в слънце. Забрави.
Дъжд в софийска нощ...
сълзи, целувка, дъжд, разкош...

* * *

Някои бягат в Канада,
други в Съединените щати.
Аз къде да избягам?
Ебати.
Къде да избягам от себе си,
къде да избягам от мен,
седя си, треперя си,
нали и утре е ден

Издателство Захарий Стоянов

Кирил Варийски. Уморих се... в Pimodo

Елфриде Йелинек >> Драми

За абсурда на клишетата и тяхната поробваща сила

Странно е най-меката дума, която може да се каже нейното писане, но пък мислех си, че да четеш Йелинек е като да слушаш атонална музика... В началото нищо не разбираш, след което те увлича и колкото повече навлизаш в нейния синтаксис, толкова по-трудно е да оставиш книгата. Така че Йелинек е предизвикателна – ако започнете тази книга ще видите, че текстът от един момент нататък вече ви държи и си ви води по своите пътища.

Георги Господинов

Преводач Владко Мурдаров

Издателство Рива

Елфриде Йелинек, Драми в Pimodo

Константин Илиев >> Великденско вино и Франкенщайн

Пиесата и нейният живот...

   Защо смятам за нужно излизането на тази книжка? Ако не за друго, то за да бъдат избегнати някои недоразумения. „Великденско вино“, така или иначе, продължава да привлича вниманието на българските театрали.
   Темата на тази пиеса обаче не е предателството само по себе си. Когато я писах, за пореден път ме занимаваха два вида човешко поведение в крайни, изискващи решение ситуации.
   За добро, или може би за зло, съобщението за край на идеологиите се оказа точно толкова преждевременно, колкото и съобщението за край на историята. В действие сега е идеята за така наречения рационален егоизъм. Според това, имащо своите безспорни основания мислене, човекът не е жертвен агнец. Той е в правото си да съществува заради самия себе си. Да не се пренася в жертва на другите, нито да иска подобна жертва от тях. Как обаче според такъв един нравствен канон следва да се отнасяме към думите на Васил Левски „Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му.“?
   Труден въпрос. Той всъщност не е нов. Двадесет века една голяма част от човечеството живее под знака на Христовата саможертва. Христос обаче, поне според наложилото се в древността тълкувание на учението му, не е човек, като другите човеци, а нещо друго. Бог. Бого- човек.
   От друга страна с идеята за саможертва са вършени какви ли не злоупотреби. Думата е в словесния арсенал и на тоталитарните демагози, в чиито практически действия влизат масовите разстрели, газовите камери и камикадзетата. Драмата е литературният жанр на трудните въпроси. Поне в този ѝ вид, в който са я определили мислителите, разсъждаващи преди всичко за измеренията на трагичното.
   Когато в хода на репетициите Леон Даниел градеше мотивацията за отношението на поп Кръстьо към Васил Левски, той помагаше на изпълнителя на ролята на свещеника с такива напътствени думи: „Не може жив светец да ходи по земята“. Случаят с поп Кръстьо Никифоров е материал за едиn предназначен за сцената текст. В него литературният образ не е портрет на историческата фигура. Около гибелта на Васил Левски съществуват неизяснени неща. В течение на няколко десетилетия се наложи и аз да кажа мнението си за някои от тях. И все пак, литературата е едно, историческата наука – друго. Текстовете, събрани в тази малка книга, са като субстанции с различна клетъчна структура. Именно за да бъдат разграничени един от друг, сметнах за необходимо да ги затворя между кориците ѝ. Предисловие

Издателство Жанет 45

Великденско вино и Франкенщайн в Pimodo

Клаус Ман >> Аня и Естер. Ревю за четирима

Пиеси

Пиесите Аня и Естер и Ревю за четирима Клаус Ман пише на 18-19 годишна възраст, заради което е обявен за enfant terrible на немската литература. Те отразяват начина на мислене на едно „загубено поколение“, което търси между двете войни нов, различен начин на мислене и на съвместен живот отвъд политическите и еротичните табута на бащите.

Густав Грюнтгенс пише по това време за Клаус Ман: С непреклонна любов той показва своите връстници в цялото им начетено невежество, в потиснатата им липса на задръжки, в чистата им порочност... Той не само описва правдиво новата младеж, а е вероятно призван и да ѝ посочи верния път.

Издателство Black Flamingo

Аня и Естер. Ревю за четирима в Pimodo

Ален ван Крюхтен >> Четете Фройд, мама му стара!

Снадена пиеса. Неевклидов трагифарс

Като добър познавач на полската литература с преводите си Ален ван Крюхтен въвежда във френскоезичния свят един екстравагантен полски автор от първата половина на ХХ в., Станислав Игнаци Виткевич – Виткаци (едно от най-непослушните деца на полската литература), който се самоубива при нахлуването на немските войски в Полша през 1939 г., убеден, че настъпва краят на света.

Освен с налудничавите си есета и екстравагантни пиеси, израз на изпреварил времето си абсурдизъм, Виткаци е известен и със сложните си взаимоотношения със своите родители.

Четете Фройд, мама му стара! е пиеса за връзката между творчеството и личния живот на този неистово гениален автор.

Преводач Красимир Кавалджиев

Издателство Библиоскоп

Четете Фройд, мама му стара! в Pimodo

Даниил Хармс >> Избрани произведения

Даниил Хармс – предтеча на западноевропейския абсурдизъм

   Един графолог, който изключително много обичаше водка, седеше на пейка в парка и си мислеше колко хубаво би било сега да отиде в голямо просторно жилище, в което да живее голямо мило семейство с младички дъщери, които да свирят на пиано. И там да посрещнат графолога много сърдечно, да го поканят в трапезарията, да го настанят в кресло до камината и да сложат пред него малка масичка. А на масичката да има гарафа с водка и чиния с горещи пирожки с месо. И графологът да си седи и да си пие водката, като си замезва с горещите пирожки, а миловидните дъщери на домакините да свирят в съседната стая на пианото и да пеят красиви арии от италиански опери. (1940 година) (анекдотът е в превод на Ася Григорова)

Издателство Факел експрес

Жан Ануи >> Пътник без багаж

Гастон е загубил паметта си през войната и обитава приют за душевноболни...

След 18 години към неговата личност внезапно се развихря бурен интерес. През времето, откакто е загубил паметта си, военната му пенсия се е натрупала и той разполага със значително състояние. За негови близки се представят множество претенденти. Най-големи са шансовете на семейство Рено, у които той гостува в опит да възвърне спомените си. Рено са заможни и не ламтят за богатстото му – но колкото повече научава Гастон за предполагаемия си аз и вероятните си родственици, толкова повече те не му харесват...

Преводач Мария Коева

Издателство Фама

Жан-Пол Сартр >> Пиеси

Мухите, Мъртви без гроб, Достойна за уважение, Дяволът и Господ Бог и Затворниците от Алтона

Винаги съм мечтал да правя театър. Когато бях дете, на осем години, отивах в Люксембургската градина и играех там пред минувачите с марионетки, от онези, дето се движат с конци.

Когато бях ученик в Екол Нормал, написах едноактна пиеса за училищния живот. В нея изпълних ролята на директора. После съчиних драма, озаглавена Епиметей. Боговете влизат в едно гръцко село с намерението да накажат неговите непокорни жители. А те са: художници, поети, артисти, драматурзи (?!). Там е и Прометей, който прогонва боговете, след което трябва да бъде наказан... Но още тогава реших, че театърът всъщност е нисък жанр. Да, такава бе моята „концепция“ за него тогава

Издателство Фама

Артур Шницлер >> Кукловодът

Ранни пиеси

Писани в последните десетилетия на XIX и първите на ХХ век, пиесите на Артур Шницлер, един от най-ярките представители на виенския модернизъм, са актуални и днес.

В изданието е включена първата му пиеса „Авантюрата на живота му“, предхождаща цикъла от едноактни пиеси „Анатол“, който продължава да привлича интереса на публиката. Включена е и една от най-известните му творби – пиесата „Хоровод“, станала повод за голям обществен скандал, пиесата „Парацелз“, която често остава незабелязана, редица други пиеси, харесвани от театралната публика в немскоезичния свят или запазени само в архивите му.

Издателство Black Flamingo

Кукловодът в Хеликон

Кукловодът в Books.bg

Артур Шницлер >> Хоровод на любовта

Пиеси (1907-1928)

Артур Шницлер пренася метафизичните и екзистенциални проблеми в сферата на еротиката. Героите му са елегантни и капризни представители на висшите среди във виенското общество, хора, преситени и уморени, тласкани от внезапни и неотвратими пориви. Но те се предават на любовта, без да могат да й се отдадат напълно. Единствено женските образи на писателя – а това са преди всичко обикновените девойки от виенските предградия, прочутите „сладки виенски момичета” – единствено те обичат с непокварено, необременено от познание естествено чувство.
Шницлер се интересува от скритите душевни движения у тези хора и с медицинска прецизност описва нюансите на човешките емоции, тайните еротични желания, многопосочните проявления на волята. В пиесите си писателят изгражда изящни, духовити, пропити от ирония диалози, които се възприемат с особено напрежение, защото в контраст с тяхната изтънченост се разкрива дълбока и съдбовна проблематика. Цялото му творчество е пронизано от меланхолия, но и от социално съчувствие, от копнеж по красив и стилен живот, но и от ведър, освобождаващ хумор. Венцеслав Константинов

Издателство Рива

Хоровод на любовта в Хеликон

Хоровод на любовта в Books.bg

Дейвид Крофт и Джеръми Лойд >> Ало, Ало!

Пиесата...

   Джеръми Лойд (роден на 22 юли 1930 г. в Есекс, Англия) започва кариерата си като актьор, но скоро става много по-известен като автор на скечове и съавтор на някои от най-успешните британски ситкоми, в сътрудничество с Дейвид Крофт.

   Дейвид Крофт (роден на 7 септември 1922 г. в Пул, Дорсет, Англия – починал на 27 септември 2011 г.) ще остане в историята на британската комедия и фарс като един от най­-значимите автори на своето време.

   Кога точно се срещат Лойд и Крофт никой не може да каже, след като дълги години беглото им познанство се изразява само с леко кимване на главата при среща. Всеки пишел поотделно своите скечове, докато най-­сетне, в началото на 60­-те години, двамата започват да работят заедно, за да създадат един от най­успешните сценарии в историята на телевизионните сериали.

   Крофт за Лойд: Джеръми несъмнено е най-­големият чешит, когото някога съм срещал – брилянтен разказвач, чиито кратки остроумия нямат равни на себе си в диалозите. Благодарение на фантастичния му ентусиазъм и енергия често работехме с невероятно темпо и успявахме да свършим цял епизод само за два дни. Обожавах работата с него!

   Лойд за Крофт: Разпределянето на времето и дисциплината бяха запазена марка на Дейвид. Благодарение на тези негови качества, плюс талантът му да измисля смешни ситуации и диалози, всеки негов проект беше обречен на успех.

Издателство Black Flamingo

Ало, Ало! в Хеликон

Ало, Ало! в Books.bg

Ранният Брехт >> Четири пиеси

Ваал, Барабани в нощта, В джунглата на градовете и Мъжът си е мъж

Тези пиеси показват без съжаление какъв голям потоп грози буржоазния свят. В началото още има земя, но вече с локви, които се превръщат във вирове и потоци. А след това остава навред само черната вода с острови, които бързо се разпадат. Бертолт Брехт, 1954 година

Подбор и превод от немски Владко Мурдаров

Издателство Рива

Четири пиеси в Хеликон

Четири пиеси в Books.bg

Камелия Николова >> Британската драма 1945-1989

Основни периоди, идеи, тенденции, имена и заглавия в театъра на Острова

Първо изследване у нас на британската драматургия от втората половина на ХХ век.

Проф. д. и. н. Камелия Николова:

От 1992 г. е асистент, доцент (1999) и професор (2006) по История на европейския театър и по Теория на режисурата в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, като от 2000 г. е и ръководител на катедра „Театрознание“. Преподавателската ѝ дейност е съчетана с научно-изследователска работа в сектор „Театър“ на Института за изкуствознание към БАН, където от 1994 г. е научен сътрудник, старши научен сътрудник ІІ ст. (2001) и старши научен сътрудник І ст. (2006). Гост-лектор е в Нов български университет и НХА „Николай Павлович“.

Има множество участия в международни конференции, научни форуми, фестивали и театрални проекти.Член е на Сдружението на театроведите към САБ, Международната организация на театралните критици, Комисията по публикациите на OISTAT и на Международната организация за европейска драма WRITERNET.

Професор Камелия Николова получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Критически текст“ за монографията си.

Издателство Институт за изкуствознание, БАН

Британската драма 1945-1989 в Хеликон

Британската драма 1945-1989 в Books.bg

Молиер >> Тартюф

Едва се появила комедията ми, и върху ѝ падна гръмотевичен удар от една сила, която всъщност би трябвало да вдъхва уважение... Молиер

Къщата на Оргон е разкъсвана от конфликт, породен от присъствието на Тартюф. Клеант, Дорина, Дамис и Мариана са убедени, че Тартюф вреди на домакинството и чрез лицемерие и лъжи е станал близък на господаря на къщата. Оргон и майка му са убедени, че благочестивостта на госта е искрена. В същия момент Мариана вече е сгодена за Валер, но баща ѝ постоянно отлага датата на сватбата. Оргон обявява на Мариана, че е размислил и е решил да даде ръката ѝ на Тартюф. Мариана, Дорина и Валер решават да се преструват на съгласни с този годеж, за да могат по някакъв начин да го осуетят. В същото време Тартюф ухажва Елмира. Тя не склонява, но решава да не казва нищо на Оргон. Дамис подслушва излиянията на Тартюф и споделя всичко с баща си. Оргон продължава да вярва сляпо на Тартюф и гони сина си от дома въпреки фалшивите молби на Тартюф да не го прави. Клеант критикува Тартюф за това, че е позволил събитията да се развият по подобен начин. Елмира решава да разкрие безчестното поведение на Тартюф и увещава Оргон да се скрие под масата, докато тя привиква Тартюф и го кара да повтори думите си под предлог, че е склонна да отвърне на любовта му. Планът е изпълнен и Оргон разкрива същността на Тартюф – мошеник и лицемер. Оргон гони Тартюф от дома си като забравя, че преди това му е прехвърлил цялото си имущество, включително и едно ковчеже, поверено му от Аргас. Пристига господин Лоял със заповед за отнемане на имота на Оргон в полза на Тартюф. Приставът дава срок до следващия ден заповедта да бъде изпълнена и след това излиза. Пристига Тартюф, придружаван от полицай с цел да арестува Оргон, обвинен от краля. В крайна сметка полицаят арестува Тартюф, обяснявайки, че кралят е прозрял през клеветите на лицемера. Имуществото на Оргон е върнато и Мариана бива омъжена за Валер.

Издателство Скорпио

Тартюф в Хеликон

Тартюф в Books.bg

Пейо Яворов >> В полите на Витоша

В полите на Витоша, Когато гръм удари, как ехото заглъхва, Гоце Делчев

   ...
   Данаил. Един син при известни обстоятелства може да каже, че няма баща. Една майка никога не може да каже тъй за своя син. Тя е жертвувала всичко, за да го има, и ще жертвува себе си, за да го запази. Тя е длъжна да стори това заради него, инах защо му е дала живот!
   Олга. (идва при Поповича и му казва тихо). Вуйчо, леля си дойде.
   Данаил. (веднага отива към вратата и вика навън). Майко!
   Олга. (на Поповича). Аз я намерих в банката. Тя ми се скара, че съм отишла да я диря.
   Бистра. (влазя, изненадва се, като вижда полковника, и после говори с голяма умора в гласа, погледа и движенията). Г-н Витанов, подпоручика, когото видях с вас в коридора на хотела, дойде ад ме следи. Ислишно и неприятно беше... Освен това криво сте ме разбрали, като сте прибързали да се явите тук.
   Витанов. Изпратих подпоручика Друмев, защото ми се видяхте доста смутена... а всеки разбира, както може...
   Попович. Той намери у нас само деликатна обноска.
   Бистра. Нека бъде тъй. (Към Олга, която е тръгнала да излезе.) Олга, остани за малко... (На Данаила.) А тебе те моля да заминеш по възможност още днес. Но доколкото мога да се догаждам, и ти сам ще искаш същото... Остава да те моля да тръгнеш заедно с Олга. Настани я там в някой католишки пансион за една-две години, докато стане достатъчно зряла, за да ти бъде жена... (Към Олга.) олга, аз зная, че ти искаш... (На Данаила.) Това е волята на майка ти – ако би обичал, да я изпълниш... (Оставя книжа върку масата.) Тук е всичкото мое богатство, приведено на твое име в „Credit Lyonnais“.
   Данаил. Майко, аз заминавам след пладне с Олга – и с тебе!
   Олга. (е отишла при Бистра и шепне). Лельо, много просто...
   Попович. Аз моля...
   Бистра. Олга ми разказа някои неща. Аз зная какво би молил ти. Недей ми бърка!
   Данаил. Майко, какво ще правиш тук! Аз мислех, че трябва да замина сам... но ти уверена ли си в себе си?
   Бистра. Какво означава това питане?
   Данаил. Мога да ти кажа какво означава то!... (След колебание.) Майко, ако аз се махна, изчезвали греха между тебе и него... баща ми?
   Бистра. Не.
   Данаил. Да, да, понеже аз не съм измислица. Но ако не може да изчезне греха на миналото, може ли да се заличи съмнението поне в настоящето?
   Бистра. Не.
   Данаил. Значи нищо не може да се върне!
   Бистра. Всичко може да се поправи.
   Данаил. Именно тъй исках и аз... Нели може? Дори след акто беше в хотела при г-на Витанова?
   Бистра. Какво от това, че съм била в хотела при него?
   Данаил. О, знам ли аз!... (С отчаяна смелост към полковника.) Господине, реда е ваш!... Оправдайте майка ми! След като я стъпкахте...
   Попович. Данаиле, никой не съди майка ти!
   Витанов. Аз не разбирам...
   Бистра. Аз разбирам... няма нужда никой да ме оправдава... (Към Попович.) Аз ще кажа една последна дума, когато замине Данаил, и ще се оправдая...
   Данаил. (вън от себе си). Майко! Недей се обръща вече към баща ми! Пощади го. Нима ще искаш той сам да тури ръката ти в ръката на полковника!
   Попович. (бързо). Данаиле!
   Бистра. (затваря очи, бледа като платно). А-а!Това?! Значи, не утре! А сега... Моя час дойде.
   Олга. (плаха). Вуйчо, какво...

   Витанов. (възмутен). Момко, ти нямаш никакви поводи за този език!
   Бистра. (протяга ръце). Недейте! Нека говори... Говорете всички! И когато свършите...
   Попович. (я хваща за ръката). Бистра!
   Бистра. (се отдръпва). И когато свършите, аз ще кажа нещо... (Мълчание.) Никой не продумва? Добре. Тогава ще говоря аз. Аз казвам, че обичам своя мъж... (Мълчание.) Казвала съм го винаги пред всички, които сте тук, казвам го и сега. Аз съм обичала и обичам своя мъж.
   Попович. Бистра, аз вярвам.
   Бистра. Ти не бива ад вярваш сега: вярвал си и ще вярваш подир малко... Ако ходих тая заран при Витанова, то беше, защото не знаех какво ще стане с Данаила... защото допущах, че син ми може да остане сам в света.
   Попович. Бистра, аз казах...
   Бистра. Аз предполагах какво ще кажеш ти и още по-голяма ставаше болката ми... Но естествено беше да кажеш и противното... Едва ли би се намерил и друг някой да постъпи като тебе, когато и оня, който дължи живота си на моя грях... когато и той самия се обявява против мене и против себе си.
   Данаил. (съкрушен, иска да ѝ целуне ръката). Майко, прости ми...
   Бистра. (го отстранява). Аз съм ти простила всичко още когато съм си простила своето престъпление.
   Данаил. (крещи). Майко, как да разбирам тия думи!
   Попович. Бистра, успокой се.
   Бистра. (на Данаила). Не е нужно да ги разбереш. Съвестта на родителите ни трябва да се пробужда в техните деца. Моята съвест мълчи пред бога, защото я укрепява природата. Говори само моята любов, която днес е поругана и очернена.
   Витанов. (трогнат). Госпожо, ако мога да свидетелствувам...
   Бистра. Вие нищо не можете да свидетелствувате. Бог ви изпраща да бъдете свидетел на нещо... Преди двайсет и две години вие ме нападнахте в дива страст. Ако речете да бъдете съвсем искрен, ще ме намерите невинна...
   Витанов. Аз мога да кажа...
   Олга. (тихо на Поповича, който не обръща внимание на нея). Вуйчо, да изляза?
   Бистра. Вие ще ме намерите невинна, но аз не съм такава. Прав бяхте снощи, когато казахте, че аз се отдадох. Можех и да извикам, и да стрелям – но не направих нито едното, нито другото. Аз запазих оръжието, което не спаси някога честта на моя мъж. То ще спаси днес вярата му в моята любов. Бях решила за утре... (Изважда един револвер и го насочва в главата си.) Това е моето изкупление!

Общ уплах.

Данаил. (който е по-близо до нея, се гвърля с вик и блясва ръката ѝ). Майко!

Револвера гръмва.

Попович. (хваща ранена лявата си ръка). Слава богу!

Олга е отишла до стената и е закрила с ръце лицето си.

Витанов. (отива при Поповича, за да му помогне). Какъв ужасен случай...

Бистра стои като вкаменена.

Данаил. Майко, да се приготвим за път!

Издателство Захарий Стоянов

В полите на Витоша в Хеликон

В полите на Витоша в Books.bg

Жан Ануи >> Пещерата

В кухнята и над нея...

„Пещерата“ е кухнята в приземието на благороднически дом, където социалното разслоение е категорично и безусловно. Горните етажи – на господарите, и долният – на прислугата, са два различни свята. Но понякога се случва страстите да пробият границата...

Пещерата е и драматургичен експеримент – едно от действащите лица е „авторът“, който пред публиката изпробва различни варианти за развоя на пиесата.

Издателство Фама

Пещерата в Хеликон

Пещерата в Books.bg