В 12 дюкяна на панаира се продавали произведения на муфтачийския занаят – торби, дисаги, чулове, постелки, чували, върви, колани и др. От табашкия занаят предпочитаните стоки били обущарски кожи, гьон, сахтаяни и мешини (кози и овчи кожи, обработени за лица и хастар на обувки).
На узунджовския панаир се продавали изключително много железарски изделия, съдове от бакър (мед), произведения на папукчийския занаят, щамповани кърпи, златарски изделия, сапун, тахан и много други.
На панаира активно участие вземат и хасковските търговци. През 1860 год. те са 48 души и са на четвърто място сред търговците от Стара Загора, Калофер и Сливен. От тях най-известен е Добри Генев, който бива включен в специалната категория на привилегированите търговци в империята, търгуващи изключително с чужбина. Удостояването му е станало през 1834 год. със султански берет, подновен през 1840 год., в който били вписани всички права и привилегии, присвоени му като член на султанската корпорация „Европа Туджаларъ”. Влиятелен търговец бил и Христодул Вълчев Шишманов, ръководител на българската община в града. Други известни хасковски търговци били Георги Петров, Георги Урумов, хаджи Тоню Вълков, и др.
Австрия е една от страните, които редовно участвали на панаира и е държала винаги първо място по внос на произведения на австрийската промишленост. Вносът на австрийски стоки у нас включвал преди всичко манифактурни стоки. Австрия се наложила главно във вноса на брашно, кибрит, захар, желязо и железни изделия, газени лампи и др. На второ място по значимост на участие на панаира от западноевропейските страни е била Англия. Само през 1857 год. английските търговци с реализирали стокооборот за повече от 78 000 000 пиастра. По-слабо е участието на Франция на панаира. Нейните търговци внасяли оръжие, хартия, индиго, различни видове вълнени, памучни и копринени тъкани, готови храни, фесове, добре обработени кожи, стъклария, бижутерия, часовници, ножове, кинкалерия, пасмантерия, захар, фини вина, колониални стоки: кафе, чер пипер, фармацевтични и химически препарати.
Прегледът на страните-участнички няма да е пълен, ако не се споменат и другите страни, които съобразно с икономическите си възможности вземали участие в него, като Саксония, Германия, Сърбия, Гърция, Влашко, Молдова, страни от Мала Азия.
Узунджовският панаир има и своето историческо значение. Посещаван е от много български революционери за закупуване на оръжия и боеприпаси. Георги Сава Раковски – идеологът на национално-освободително движение е митничар на узунджовския панаир. В качеството си на такъв, той установява безброй контакти и привлича много хора в народната борба. Васил Левски Апостола също посещава панаира за покупка на оръжие. През 1872 год. основава хасковския революционен комитет.
Дейността на узунджовския панаир трае близо два века. Началото му е някъде през първата половина на XVIII в., а краят му е 1876 г. Със започването на освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. панаирът прекъсва своя живот. Разбира се, това е само поводът, а причините за постепенния упадък на панаира и неговия залез са резултат от икономическото състояние на българските земи непосредствено преди войната, което е последствие от развитието на различни социално-икономически процеси, чието начало датира от по-рано. haskovo-bulgaria.com
