Георги Граматиков >> Узунджовският панаир

По римския път...

През 1719 год. анонимен австрийски пътепис за първи път споменава за тържището в Узунджово. Френският дипломат Шарл дьо Пейсонел отбелязва за широко известните пазари в Сливен и Узунджово, за развитата търговия в Одрин. А през 1841 год. френският учен Ами Буе пише: „В равнината Узунджава става един от най-големите панаири в Тракия. Той е през лятото и понякога там има до 100 000 души. Узунджово е паланка от 2 000 души, която се намира на еднакво разстояние от Дунава, Бяло и Черно море. Улиците са препълнени с множество дървени бараки. Театри под открито небе, фокусници, зъбовадачи, менажери заемат част от местата и извършват същите упражнения като нашите. Обаче самият панаир се отличава от панаирите в европейските страни. Никаква обществена сила, никаква полиция не се вижда, а владее голям ред. Гърци и българи, молдовани и власи, турци и перси, руси и австрийци, евреи и християни са събрани тук и живееха в пълно съгласие, въодушевени само от желанието да направят по-добри сделки и да спечелят пари. Аз бях поразен от блясъка на някои търговци. Един от тях, родом от Влашко, имаше дюкян с кожи, който по богатство и избор стоеше по-високо от най-хубавите подобни заведения в Париж и Лондон. Стоката му, на стойност повече от милион и половина франка, беше надиплена в широки кожени чанти. Наблизо персийски търговцли излагаха кашмирски шалове с хиляди светли шарки; фабриканти от Мала Азия разстилаха кадифени персийски килими от най-различна големина, както и повече от 20 души търговци на скъпоценни камъни. Около всичи се трупаха купувачи. Колониалните стоки, материалите за боядисване, желязо на прътове, ориз, кожи, тънки и груби сукна и памучни платове се търсеха много. Стъклария, порцелан, оръжие, вълна, коприна се излагаха в големи количества. Ясно се виждаше, че купувачите се снабдяваха със стоки за цяла година, което и обясняваше голямато движение на тая навалица. Разменната монета на панаира беше златно и сребърно ключе, което всеки можеше да опита на разменния си камък. Начинът, по който тия търговци можеха да преживеят цели 15 дена на такова тясно място, беше наистина за учудване. На едни служеха за жилище колите, други разпъваха палатки на полето и постилаха вътре килими, възглавници и се чувстваха като у дома си. Няколко кафеничета и едно медниче попълваха готварските потребности, които са много прости на Изток. Месарите колят на полето, от близката гора докарват дърва, а чешмите доставят вода. Не се усеща дори и неприятна миризма – толкова много всеки се грижеше за честотата около дюкяна си от страх да не отблъсне купувачите с неприятни впечатления.”

В 12 дюкяна на панаира се продавали произведения на муфтачийския занаят – торби, дисаги, чулове, постелки, чували, върви, колани и др. От табашкия занаят предпочитаните стоки били обущарски кожи, гьон, сахтаяни и мешини (кози и овчи кожи, обработени за лица и хастар на обувки).

На узунджовския панаир се продавали изключително много железарски изделия, съдове от бакър (мед), произведения на папукчийския занаят, щамповани кърпи, златарски изделия, сапун, тахан и много други.

На панаира активно участие вземат и хасковските търговци. През 1860 год. те са 48 души и са на четвърто място сред търговците от Стара Загора, Калофер и Сливен. От тях най-известен е Добри Генев, който бива включен в специалната категория на привилегированите търговци в империята, търгуващи изключително с чужбина. Удостояването му е станало през 1834 год. със султански берет, подновен през 1840 год., в който били вписани всички права и привилегии, присвоени му като член на султанската корпорация „Европа Туджаларъ”. Влиятелен търговец бил и Христодул Вълчев Шишманов, ръководител на българската община в града. Други известни хасковски търговци били Георги Петров, Георги Урумов, хаджи Тоню Вълков, и др.

Австрия е една от страните, които редовно участвали на панаира и е държала винаги първо място по внос на произведения на австрийската промишленост. Вносът на австрийски стоки у нас включвал преди всичко манифактурни стоки. Австрия се наложила главно във вноса на брашно, кибрит, захар, желязо и железни изделия, газени лампи и др. На второ място по значимост на участие на панаира от западноевропейските страни е била Англия. Само през 1857 год. английските търговци с реализирали стокооборот за повече от 78 000 000 пиастра. По-слабо е участието на Франция на панаира. Нейните търговци внасяли оръжие, хартия, индиго, различни видове вълнени, памучни и копринени тъкани, готови храни, фесове, добре обработени кожи, стъклария, бижутерия, часовници, ножове, кинкалерия, пасмантерия, захар, фини вина, колониални стоки: кафе, чер пипер, фармацевтични и химически препарати.

Прегледът на страните-участнички няма да е пълен, ако не се споменат и другите страни, които съобразно с икономическите си възможности вземали участие в него, като Саксония, Германия, Сърбия, Гърция, Влашко, Молдова, страни от Мала Азия.

Узунджовският панаир има и своето историческо значение. Посещаван е от много български революционери за закупуване на оръжия и боеприпаси. Георги Сава Раковски – идеологът на национално-освободително движение е митничар на узунджовския панаир. В качеството си на такъв, той установява безброй контакти и привлича много хора в народната борба. Васил Левски Апостола също посещава панаира за покупка на оръжие. През 1872 год. основава хасковския революционен комитет.

Дейността на узунджовския панаир трае близо два века. Началото му е някъде през първата половина на XVIII в., а краят му е 1876 г. Със започването на освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. панаирът прекъсва своя живот. Разбира се, това е само поводът, а причините за постепенния упадък на панаира и неговия залез са резултат от икономическото състояние на българските земи непосредствено преди войната, което е последствие от развитието на различни социално-икономически процеси, чието начало датира от по-рано. haskovo-bulgaria.com

Издателство АИ Проф. Марин Дринов

Узунджовският панаир в Pimodo