Доближавам вратата. Въздухът е студен
като леден чаршаф върху празно легло;
макар и замаян, поглъщам го спокойно.
Пеят невидими птици,
привличат вниманието към листака –
това `и е нужно на гората. Ниско над земята
се приплъзва мъглица без корени.
Опитвам се да не мисля. Искам да отговоря
на познатия поглед, с който гората ни гледа.
Взирам се дълго
в безпаметната мъгла наоколо.
AMANECE EN EL BOSQUE
Me acerco hasta la puerta. El aire es frío
como el gélido lienzo de una cama vacía
y, aún conmocionado, lo acojo quedamente.
Hay pájaros cantando que, invisibles,
reclaman la atención hacia las hojas
que el bosque solicita. A ras de suelo
lo roza una neblina sin raíces.
Procuro no pensar. Quisiera devolverle
la familiar mirada con que el bosque nos mira.
Atento a lo contiguo, observo -me demorola
neblina inconsciente.
Двуезично издание
Преводач Лиляна Табакова
Издателство Жанет 45
Философията и две врабчета в Pimodo
