Тодор Влайков >> Личният режим у нас

Тодор Влайков и Найчо Цанов поемат инициативата за създаването на радикалдемократическата партия, която обединява напредничавите среди на интелигенцията и играе важна роля в борбите на българския народ срещу личния режим на Фердинанд Сакскобургготски

   Настъпилата министерска криза приключва след двуседмично протакане на 16 януари 1908 г., като князът натоварва водача на Демократическата партия Александър Малинов да състави ново правителство. По този повод новият министър-председател заявява по тържествен начин, че  „демократическото правителство е било посочено на княза от общественото мнение“. Но фактите – поддържа Влайков – сочат нещо съвсем друго. Правителството на демократите не е посочено от общественото мнение, то, както други правителства преди него, беше „назначено чисто и просто по благоусмотрението на монарха“. Благодарение на своите ловки маневри князът съумява да разстрои и парализира т.нар. опозиционен блок, преди той да се е превърнал в действителна коалиция от всички пет опозиционни партии. Иначе казано: самостоятелното правителство на демократите, които показват „силен ламтеж за власт“, е нов израз на съществуващия в страната личен режим.
   Демократическото правителство, съзнавайки слабостта на собствената си партия, не се задоволява само с това, което ще му даде като зестра моралното влияние на властта, но впряга в предизборната агитация целия административен апарат на държавата. Наистина новото правителство не си служи при изборите с брутални средства– заплашвания, шайки, насилия – с каквито са си служили някои пребивавали вече във властта политически партии. „Никога други път – пише Тодор Влайков – не са толкова много и с такава парадност кръстосвали страната по всички направления и обикаляли всички градове и паланки, па дори и села, за да влияят с авторитета на най-висшата власт и лично, като министри, да раздават всевъзможни обещания.“ Един от най-енергичните агитатори, който си служи с откровено демагогски средства, е министърът на вътрешните работи Михаил Такев, произвел по време на тази кампания знаменития анекдот: „Когато в едно село г-н Такев обещал, че ще му се направи мост, един от слушателите се провикнал: Ний нямаме река, г-не министре! – Нищо! И река ще ви докараме, отговорил министърът.“ Така демократическото правителство печели „неочакваното и от него грамадно мнозинство в Народното събрание“: броят на депутатите демократи нараства от 2 на 172 души. Но използваните от него средства – подчертава Тодор Влайков – „не са по-малко вредни за правилното политическо развитие на страната“, тъй като те „всяват разврат в избирателите и ги деморализират“...

Издателство Изток-Запад

Личният режим у нас в Хеликон

Личният режим у нас в Books.bg

Пиер Розанвалон >> Контрадемокрацията

Провокацията в анализа на Розанвалон е в преобръщането на страховете ни. В невероятния изблик на контрадемократична активност днес – в епохата на интернет и неправителствените организации, на самодейните експертизи и гражданските неподчинения, на хроничните скандали и информационните „течове” – авторът вижда не упадък на демокрацията, а напротив, доказателство за това, че тя е жива и се приспособява към съвременния свят

Демократичният идеал вече властва повсеместно, но режимите, които се позовават на него, почти навсякъде предизвикват силни критики. Това е големият политически проблем на нашето време.
Затова и подронването на доверието на гражданите в управляващите и в политическите институции е сред най-изучаваните от политическата наука явления през последните двайсет години. Редица сериозни изследвания,както национални, така и сравнителни, ясно установяват диагнозата. Изобилстват и трудовете, посветени на
развиващата се тенденция към абстенционизъм, отказ от гласуване.
Многозначителен е фактът, че проблемът не отминава дори новите демокрации, както може да се види от случващото се в бившите
комунистически страни в Източна Европа и от преобладаващото положение в бившите диктатури от Азия и Латинска Америка. Как да си обясним тези факти, обикновено приемани като признак на „криза“, „разстройство“, „безразличие“ или „повреда“? Преобладаващите днес тълкувания говорят – често безразборно – за ефекти от надигането на индивидуализма, за зиморничаво затваряне в личната сфера, за отслабване на политическата воля и все по-голямо откъсване на елитите от народа...

Издателство Изток-Запад

Контрадемокрацията в Хеликон

Контрадемокрацията в Books.bg