Дарио Фо >> Лукреция Борджия

Една Борджия – човеколюбива и извън клишетата

   На 11 август 1492 година откъм замъка Сант’Анджело се чуват топовни гърмежи, за да напомнят на Рим и на целия свят, че новият римски първосвещеник е избран под името Александър VI. Най-накрая Испания се радва на втория си папа – Родриго Борджия. Из Рим се разнася един пасквил, написан от обичайния неизвестен, който възклицава: „Папският престол отиде при този, който плати повече на онези, които управляват урните на свещената лотария“.
   Римляните познават по име и фамилия всеки кардинал от томболата: Асканио Сфорца, брат на Лодовико Мавъра, който дори получил град Непи като награда заради оказаната подкрепа плюс четири мулета, натоварени със злато, а на Джулиано дела Ровере му било потвърдено, че и той ще се изкачи на върха на пирамидата, но при следващото завъртане, и още много други дарове и ренти от църковни имоти за всички останали гласуващи.
   Но нека да поговорим за този нов папа, чието семейство избрахме за главно действащо лице в нашия разказ.
   За първите Борджии не се знае почти нищо, а и онези оскъдни новини, които са достигнали до нас, са недостатъчни, за да опишем произхода им; произход, който ласкателите на испанския кралски двор твърдят, че дори води началото си от семейството на арагонските крале, но това е малко вероятно.
   В действителност началото на въпросното потекло е свързано само с автентичния основател на тази сган – пардон! – династия: става дума за Алфонсо Борджия. Основоположникът на рода бил наричан понякога Доменико, понякога Хуан, а на майката не се знаело дори фамилното име.
   Алфонсо е роден през 1378 година близо до Валенсия. Назначен като таен писар в двора на арагонските крале, но по някакъв фантастичен начин прави поврат в кариерата си и не след дълго вече е епископ на Валенсия. В ролята на такъв пристига в Неапол като част от свитата на крал Алфонсо Арагонски, който става монарх и на неаполитанците. През 1444 година Алфонсо Борджия е избран за кардинал. Бърза и необикновена кариера!
   Знае се, че планът на Испания още от средата на XV век, в конкуренция с Франция, се е състоял в това да успее да сложи ръка върху папството и европейската империя. Точно Борджиите са тези, които започват завладяването на папския престол. И точно Алфонсо е първият римски папа от семейство Борджия, който слага тиарата през 1455 г. под името Калист III. В свитата на папата по върховете на стълбицата се устройват в Рим забележителен брой преки и непреки роднини на Светия отец от Валенсия. Между тях и неговият най-скъп племенник Родриго.
   Всички многобройни летописци и изследователи на историята на Борджиите са единодушни за факта, че Родриго пристига в Рим, когато е на възраст около осемнайсет години, готов да приеме покровителството на испанския папа. Това е първият знак за явен непотизъм от страна на този висш прелат, който се нагърбва с всичките направени от младежа разходи. Учител на Родриго е Гаспаре от Верона, човек с богата култура и изключителна преподавателска дарба.
   След известно време момчето отива в Болоня да учи право. Времето, определено, за да се дипломира, е седем години. Не може и да се помисли, че той изцяло се посвещава на кодексите и на това да обогатява знанията си по реторика и теология. Момчето, без да се мае, спечелва огромната симпатия и уважение на своите състуденти от университета. Родриго е енергичен младеж с много красиво телосложение, а говорът му е ясен и духовит. Обичан от момичетата и щедър към приятелите си. Заради което веднага става тартор на тази шайка богаташки синчета на аристократи и търговци.
   Присъства на всички лекции и се явява навреме на изпитите, на които получава високи оценки. Но никога не отсъства и от сбирките в кръчмите и бардаците. „Всяка жена изпитва голяма трудност – казвал неговият учител по реторика – да устои на неговото ухажване. Привлича дамите както магнитът – желязото. Желязото, естествено, е синоним на фалос. Ох, какво ме карате да изричам!“
   На 9 август 1456 година, въпреки че все още не е завършил пълния курс на обучението си, но заради специални заслуги Родриго е допуснат до държавен изпит. Ентусиазиран, чичо му, който междувременно се е възкачил на папския престол, му прави подарък, като го провъзгласява за кардинал. Разбира се, назначаването е отпуснато със свян и някак между другото, но е ясно защо – за да не предизвиква по-нататъшните обвинения за семейно покровителстване.
   Но няма да спрем дотук с получаването на привилегии. Калист III, чичото, решава да назначи своя питомец за папски наместник в териториалната единица на Анкона. Това не е лесна задача, тъй като местните барони от Марке са се вдигнали на бунт срещу римското управление и същевременно са в непрекъснати междуособици.
   Младият кардинал Родриго Борджия пристига през нощта с малка групичка сътрудници в града и насрочва за рано на другата сутрин в палата на курията съб­рание с всички отговорници по реда, правосъдието и събирането на данъците.

Преводач Весела Лулова Цалова

Издателство Бард (2015)

Франсоа Волтер >> Векът на Луи XIV [ Том I ]

Европа е задължена за възпитанието и обществения си дух на двора на Луи ХІV. Волтер

   И тъй, Луи ХІV делял времето си помежду развлечения, подобаващи за неговата възраст, и дела, съответстващи на неговия дълг. Всеки ден свиквал съвета, а после работел тайно с Колбер. Тяхната тайна дейност породила бедата на известния Фуке, при която пострадали държавният секретар Генего, Пелисон, Гурвил и още доста хора. Сгромолясването на този министър, към когото имало основание да се отправят далеч по-малко упреци, отколкото към кардинал Мазарини, доказало, че не всеки има право да извършва сходни грешки: погубването му било вече утвърдено, когато кралят приел да посети великолепното тържество, подготвено за него от министъра в дома му във Во. Палатът и градините били стрували осемнайсет милиона, като днес можем да ги приравним към трийсет и пет: той престроявал палата два пъти и изкупил три селца, като землищата им били обхванати от грамадните градини, частично залесени от Льонотр и смятани тогава за най-красивите в Европа. Шадраваните във Во, които впоследствие изглеждали твърде посредствени пред фонтаните във Версай, Марли и Сен Клу, тогава били направо чудо; ала колкото и прекрасен да е бил домът, харчът от осемнайсет милиона, за който все още се пазят сметките, доказва, че устройването му е било прекомерно разточително, а разточителството не е устройвало и самия крал, спрямо когото също се е прилагало. Действително Сен Жермен и Фонтенбло, единствените празнични постройки, обитавани от краля, изобщо не можели да се сравняват с Во: Луи ХІV е усетил това и се е вбесил. Навсякъде из сградата личат гербът и девизът на Фуке: катерица със словата Quo non ascendam? („Къде не бих се покачил?“). Кралят пожелал превод; честолюбието на девиза не го настроило по-миролюбиво. Придворните отбелязали, че катерицата навсякъде била нарисувана преследвана от смок, какъвто имало в герба на Колбер. Тържеството надхвърляло някогашните празненства на кардинал Мазарини и по великолепие, и по вкус: за пръв път било дадено представление на „Неприятните“ на Молиер; прологът бил от Пелисон и всички му се възхитили. Общите развлечения твърде често прикриват или пораждат частни неволи във всеки двор и ако не била кралицата майка, главният интендант и Пелисон щели да бъдат арестувани във Во в деня на увеселението. Неприязънта на краля нараствала, понеже госпожица Дьо Лавалиер, към която владетелят вече изпитвал истинско привличане, била известна с мимолетната си връзка с главния интендант, който не пропускал подобно задоволяване на страстите си: той бил предложил на госпожица Дьо Лавалиер двеста хиляди ливри; предложението било прието с възмущение още преди тя да имала някакви кроежи спрямо сърцето на краля. След като подразбрал какъв могъщ съперник има, главният интендант се опитал да стане душеприказчик на онази, която не бил успял да притежава, и с това бил още по-дразнещ...

Преводач Венелин Пройков

Издателство Изток-Запад (2015)

Векът на Луи XIV [ Том I ] в Pimodo

Георги Марков >> История на войните: Походът на Александър

Ако искаш мир, готви се за война

От зората на цивилизацията хората воюват – за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра.

От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война.

А то е скрито в правилния прочит на историята.

Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им – Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни – шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни – цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс – брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.

Античният свят не е същият след битката при Гавгамела през 331 г.пр.Хр.

Четиридесетхилядна македонска пехота надвива тройно по-многочислената армия на Дарий I и запраща непобедимата Персийска империя в небитието на разрухата и забравата.

Как става възможно това и какви поуки за съвременността крие победният поход на Александър Велики?

Издателство Millenium

История на войните: Походът на Александър в Pimodo

Иван Кънчев, Ивомир Колев, Марио Мишев >> Българската история в 100 събития

От VII век до наши дни

Авторите на книгата са студенти в СУ „Св. Климент Охридски“ и част от екипа на „Българска история“. Създатели са на сайта bulgarian-history.org, чрез който популяризират непознати и забравени моменти от историята на България. Чрез образователните си видео клипове и статии представят исторически събития и личности по достъпен и увлекателен начин, подходящ за широката аудитория. По време на училищните си обиколки изнасят исторически презентации пред ученици и студенти от цялата страна.

Книгата е посветена на 100 събития, случили се в страната ни или пряко свързани с нея, от VII век до наши дни. Включени са както конкретни събития, така и цели процеси: някои от тях по-популярни, а други малко известни, но всички – оставили следа в българската история.

Издателство БГ Учебник Прес

Българската история в 100 събития в Pimodo

>> Черната тетрадка [ Дневникът и досието на Илия Бешков ]

Дневник [1950-1951, 1955]. Досие [1925-1958]. Албум [1930-1957]

57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял, за пръв път се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича „Черната тетрадка“. В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят.

Докато той пише дневника си, други водят „записки“, попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го класифицират и като враг, и като опозиция.

Из донесенията: Бешков е много интелигентен, но и много набожен същевременно. Според него, когато говориш, макар и да се опасяваш от подслушване, не се обръщай, не се смущавай, защото ти сам викаш сатаната, издаваш се, че се опасяваш или страхуваш от това, което говориш. Илия Бешков понастоящем е професор по рисуване в Художествената академия. Водил е открита агитация пред студентите в академията против Отечествения фронт. Минава за един от най-добрите наши художници. Награден е с най-високото отличие за изкуство. Лауреат е на Димитровска награда. Същият често е канен на приеми във Френската легация.

Издателство Изток-Запад

Черната тетрадка [ Дневникът и досието на Илия Бешков ] в Pimodo

Кристина Морато >> Непокорните диви

Съвременните икони...

Мария Калас, Коко Шанел, Уолис Симпсън, Ева Перон, Барбара Хътън, Одри Хепбърн, Джаки Кенеди.

Благодарение на таланта, красотата и ярките им личностни качества, те се превръщат в легенди.

Известни, богати и привлекателни, в очите на целия свят изглеждат съвършени.

Икони на модата и светския живот, те създават собствен стил и са следвани с възхищение от милиони жени, които мечтаят да приличат на тях.

В действителност обаче тези бляскави диви са самотни жени, комплексирани от външността си, ревностно пазещи личното си пространство.

Те носят едни и същи болезнени рани, които така и никога не зарастват: лишени от обич, изоставени от бащите си, и седемте изстрадват последиците от войната, болката от загубата на децата си, травмите от разводите си.

Опитах се да разкрия най-човешката им страна, тази, която е отвъд успеха, славата и властта, тази, която включва техните слабости, комплекси и страхове, като използвах свидетелствата на хора, които са ги познавали такива, каквито са били... Кристина Морато

Издателство Enthusiast

Непокорните диви в Pimodo

Недю Недев >> Александър Цанков

Аз съжалявам за жертвите, които се дадоха, но нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае. АЦ

Професор Недю Недев ни запознава с личността на един от най-противоречивите политици в новата ни история – Александър Цанков.

Биографията на Цанков заема основно място в книгата. Той е два пъти министър-председател на България – първият на легитимно правителство, а вторият на емигрантско правителство във Виена – безпрецедентен случай в историята ни.

Обект на изследване са Народното социално движение, Съюзът на българските национални легиони и Ратник за напредъка на българщината. Освен правителство във Виена, Цанков създава Корпус за борба с Червената армия – корпус в състава на SS-овските войски. По-късно, след като е осъден задочно на смърт от Народния съд, Александър Цанков заминава за Аржентина и остава там до края на живота си.

Издателство Хермес

Александър Цанков в Pimodo

Симеон Радев >> Строителите на съвременна България [ Неиздаван ръкопис ]

Произходът на Съвременна България; Руско-българският конфликт и дипломацията (1886-1887)

С този том за първи път ще се докоснем до един непознат шедьовър, запазен в архивната съкровищница на Симеон Радев. Той завършва неповторимия летопис „Строителите на съвременна България“, като същевременно слага край на мистерията около една от най-българските книги.
„Произходът на съвременна България“ представлява въведение или казано с думите на Симеон Радев „увод“ към „Строителите“. Целта му е да покаже приемствеността на личности и на идеи от времето на Българското Възраждане в следващия следосвобожденчески период.

Излезли изпод майсторското перо на автора пред нас израстват по неповторим начин пълнокръвните образи на титаните на нашата национална революция Васил Левски, Георги С. Раковски, Любен Каравелов и Христо Ботев.

„Руско-българският конфликт и дипломацията (1886–1887 г.)“ представлява също завършено изследване, изградено главно на основата на недостъпни и непознати за българските изследователи чуждестранни документи.

Тук главни герои са Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Драган Цанков – великата тройка на българския политически либерализъм – намиращи се в една от най-екстремните ситуации в нашата история, когато българският въпрос е в центъра на световната политика.

Издателство Skyprint

Строителите на съвременна България [ Неиздаван ръкопис ] в Pimodo

Мишел Дюшен >> История на Шотландия

Дълъг, противоречив и изпълнен с бурни събития път – от древността до днес

Дълголетното минало на Шотландия и на шотландците и тяхната характерна култура заслужават самостоятелно изследване, тъй като не са просто част от развитието на Англия. Макар и днес да не разполага със собствена държава, шотландската нация е една от най-древните в Европа, съхранила специфичния си облик.

Езикът, общественото устройство, кралските династии, особеностите на местното протестантство я открояват и разграничават рязко от южните ѝ съседи, британците.

Дори и когато е налагала своята воля и насилствено е присъединявала региона, властта в Лондон неизменно е трябвало да се съобразява с мощното чувство за национална принадлежност на шотландците.

Докато най-сетне, в зората на XXI век, те добиват автономност.

Издателство Рива

История на Шотландия в Pimodo

Джон Маккормак >> История на Ирландия

Личностите и събитията...

Ирландия – доскоро най-младата независима държава в Европа – има хилядолетна история, изпълнена с борби, интриги и предателства.

От митичните първи заселници на острова – фирболгите и Тдаха де Данан, през зараждането на келтска аристокрация и британското владичество, до борбата за независимост и приемането в Европейския съюз Ирландия извървява дълъг път през размирици и неволи, за да се превърне в една от най-динамичните европейски страни.

Ще научим как островът е бил заселен от келтите, как с коварната си политика Англия постепенно подчинява местните князе, как искрата на свободолюбието не престава да тлее въпреки чуждото владичество и как в крайна сметка, след терор и кръвопролития, усилията на будни личности като Хенри Гратан, Робърт Емет, Даниел О'Конъл, Чарлз Парнел, Джеймс Коноли, Джон Кастело и Еймън де Валера се увенчават успех.

Ирландия – от древните келти, до Ирландска републиканска армия и Шин фейн.

Издателство Жар

История на Ирландия в Pimodo

Хавиер Моро >> Червеното сари

Соня, една от семейство Ганди...

През 1965 г. Соня Майно, деветнайсетгодишна италианска студентка, се запознава в Кеймбридж с млад индиец на име Раджив Ганди. Тя е от скромно италианско семейство от покрайнините на Торино. Той принадлежи към най-могъщия род в Индия.

Това е началото на една любовна история, която надживява дори смъртта. Влюбената италианка се отказва от своя свят и от миналото си, за да се отъждестви с новата си родина.

В приказна Индия почитат двайсет милиона божества, говорят осемстотин езика и гласуват за петстотин политически партии.

Смелостта, честността и всеотдайността на младата жена накрая я превръщат в богиня в очите на една шеста част от човечеството.
Историята на една европейка, озовала се в сложния и опасен свят на династията Неру-Ганди.

Авторът ни въвлича в интригите на това колкото възхвалявано, толкова и охулвано семейство, и ни пренася в Индия – омайваща и разкъсвана от конфликти, но и непрекъснато променяща се.

Романът проследява живота на Соня в Индия, опитите ѝ да се приспособи към местните обичаи, да усвои езика, да се интегрира в семейството на съпруга си и в местното общество. Специално място е отделено на отношенията между Соня и Индира Ганди, на все по-голямата близост, която се установява между тях, и на отношенията в първото семейство в Индия.

Книгата обаче не е посветена единствено на Соня Майно – авторът представя и историята на Индира Ганди: нейното минало, кариерата ѝ, особеностите на характера ѝ, политическите ѝ възгледи.

След убийството ѝ книгата продължава с живота на Раджив Ганди и неговото управление. През призмата на отношенията в семейството на Ганди читателят проследява ситуацията в Индия в решаващ за страната период, когато се оформя нейният съвременен облик.

Издателство Хермес

Червеното сари в Pimodo

Нако Стефанов, Аксиния Колева >> Китай

Социално-икономическо развитие от древността до наши дни

Предизвикателствата, проблемите и перспективите

Целта на изданието е да запознае българския читател със страната с най-продължителните в историята на човечеството държавна традиция и цивилизационен процес, разкрити от гледна точка на социално-икономическите процеси. Основният акцент е върху съвременната обществено-стопанска динамика на Поднебесната, разгледана от позицията на различни измерения – политически, геополитически и геоикономически. Разработката се основава на широк кръг източници: документи на ръководствата на Китайската народна република (КНР) и на Китайската комунистическа партия (ККП) на китайски език, изследвания на водещи западни и руски изследователи и др. Тя е богато илюстрирана, написана на достъпен и лек за възприемане език, за специалисти и за най-широк кръг читатели.

Издателство Изток-Запад

Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни в Pimodo

Дорис Лесинг >> Златната тетрадка

Златната тетрадка е най-точното отражение на женското съзнание. Илейн Рапинг

Златната тетрадка установява приемственост с утвърдените реалистични традиции в английската литература и същевременно е смело новаторска по дух. Сбито са предадени всички най-важни исторически събития в глобален план, всички катаклизми, разтърсили света през миналия век. Творбата маркира двете световни войни, улавя във фокуса си сталинските чистки, издигането на Желязната завеса, създаването на атомната бомба, периода на маккартизма в САЩ, идеологическата поляризация по време на Студената война и т.н. Романът има и пророчески характер, защото от позицията на лявоориентирания интелектуалец героинята предрича краха на социализма. Нещо повече, в пророчески сън тя вижда обединението на Европа цели три десетилетия преди епохалните събития през 1989 г.
Най-характерната особеност на Златната тетрадка е подчертаната фрагментарност на тематично и структурно ниво. За да запази своя разсъдък в изпълнения с трусове съвременен свят, героинята Анна Улф, писателка и общественичка, пише за различни страни от живота си в четири разноцветни тетрадки. В черната описва преживяванията си в Африка по време на Втората световна война. В червената представя разочарованията си от комунистическото движение след разкритията за зверствата на Сталин. В жълтата пише роман, който отразява интимния ѝ живот, а синята е неин дневник. Накрая тя обединява разпокъсаната си същност в златната тетрадка. Общата картина се откроява едва когато отделните елементи се сглобят подобно мозайка. За рамка на цялата картина служи традиционният роман Свободни жени. Поради изключителната многопластовост на творбата е трудно да се определи какъв точно роман е Златната тетрадка – той е едновременно политически, социален, философски, психологически, а също и феминистичен. И не на последно място е и Kunstlerroman, защото очертава трудния път на съвременния творец.

Издателство Летера

Златната тетрадка в Pimodo

Платон >> Държавата

Дали справедливият човек е по-щастлив от несправедливия

   – Кажи ми обаче – продължих аз, – щом това е съвсем така, какво смяташ за висше благо, от което може да се наслади притежателят на голямо богатство?
   Той ми отговори:
   – Вероятно моят отговор няма да бъде убедителен за мнозина. Знай все пак, Сократе, че щом някой започне да мисли за смъртта, у него се появява страх и грижа за неща, за които по-рано дори не му е идвало наум. Разказваните митове за преизподнята, където порочните люде трябва да получават наказания, биват осмивани от тях, а в душата им се промъква мисъл, че може митовете да са верни. Това е или поради присъщата на старите хора слабост, или е защото приближава вече краят на живота и затова повече се замислят за задгробния живот. Изпълнен със съмнение и страх, старецът започва да размишлява и да обмисля дали не е оскърбил някого. Той открива в живота си много неправди и неочаквано пробуден от сън, подобно на децата бързо скача, трепери от страх и живее с лоши очаквания. А този, който няма и мисъл за свои несправедливи постъпки, винаги живее с приятна надежда - тая добра кърмилница на старостта, както я нарича Пиндар. Твърде хубаво, Сократе, той говори за онзи човек, който прекарва живота си справедливо и благочестиво:

   Сладка надежда сърцето му топли, тая кърмилница на старостта, и съпътствува живота му. Тая надежда управлява ума на смъртните, които мислят лукаво.

   Това е казано удивително силно. Затова аз мисля, че припечелването на пари е твърде важно не за всеки човек, а само за разумния и справедливия. Притежаването на пари довежда до голяма степен до положение, та някой преднамерено мами и лъже, когато дължи някакви жертви за бог или пари на човек, и да не се плаши никак. Богатството носи и много други изгоди. Особено бих подчертал, Сократе, че за разумния човек богатството е много полезно.
   – Прекрасно разсъждаваш, Кефале – казах аз. – Самото това, справедливостта, дали ще я наречем просто истина или пък връщане на това, което някой е получил от друг, или пък едни и същи неща един път са справедливи, а друг път са несправедливи? Да си послужа с пример: Всеки би казал, че ако някой вземе оръжие от свой приятел, който е със здрав разум, не би трябвало да му върне оръжието, ако онзи си го поиска, когато вече е загубил разума си. Ако му го върне, той няма да е прав, понеже би го дал и би казал цялата истина на така повреден човек.
   – Правилно разсъждаваш – рече той.
   – Следователно не е вярно определението на справедливостта, че тя е говорене на истината и връщане на взетото...

Преводач Александър Милев

Издателство Изток-Запад

Държавата в Pimodo

Симеон Радев >> Лица и събития от моето време [ Том 2 ]

Хроника на българската история

Вторият том от пълното издание на спомените на Симеон Радев „Лица и събития от моето време“ е хронологически свързан с излезлия вече първи том. Но и той може да се определи и като продължение на шедьовъра на Симеон-Радевото творчество „Строителите на съвременна България“.

Четиво, което не само ще обогати читателя и ще му отвори очите, но той ще получи и информация от първа ръка, излязла от перото на мемоарист, нареждащ се до класиците на българската литература Иван Вазов и Захарий Стоянов.

Издателство Захарий Стоянов

Лица и събития от моето време [ Том 2 ] в Pimodo

>> Тъгата на Древен Египет

Бог е напуснал Египет...

Около 2100 г. пр. Хр. древноегипетската цивилизация се намира в своя така наречен Първи преходен период.
Като спомен от славните владетели на Старото царство са останали само издигнатите от тях храмове и пирамиди.
Рухването на централната власт води до безредици в страната. Управлението си разпределят множество местни големци.
Поради промяна в климата нивото на Нил е невиждано ниско, което води до гладни години...

Трима египетски мъдреци разказват за тези времена.

Превод и коментар Димитър Димитров

Издателство Хелиопол

Тъгата на Древен Египет в Pimodo

Майкъл Добс >> Къща от карти

Лондон, където всичко има дълга и цветна история...

   Истината е като бутилка добро вино. Често я намираш забутана в най-тъмния ъгъл на избата. От време на време трябва да я обръщаш. После малко да я избършеш от прахта, преди да я извадиш на светло и да я използваш.
   Очуканото БМВ стоеше пред къщата на Кеймбридж Стрийт, Пимлико, почти петнадесет минути. Свободните се­далки бяха засипани с такъв хаос от стари вестници и обвив­ки от шоколадови десерти, какъвто само една истински заета с работа необвързана жена може да създаде, а в средата му Мати Сторин хапеше устни. Късно следобед съобщението, че няма да има партийни размествания, беше предизвикало тре­скава дискусия дали министър-председателят е възхитителен и дързък, или просто си е изпуснал нервите. На нея ѝ трябваше гледната точка на хората, помогнали в оформянето на решение­то. Уилямс беше убедителен и уверен, както винаги, но Ъркарт упорито не вдигаше телефона.
   Без съвсем да е наясно защо, след като приключи работ­ния ден във вестник „Кроникъл“, Мати беше решила да мине покрай дома на Ъркарт, който беше само на десет минути от Камарата на общините в една от елегантните странични улици, които кичат по-хубавите части на Пимлико. Очакваше да на­мери къщата празна и тъмна, но вместо това лампите светеха и се виждаше, че вътре има движение. Набра номера още веднъж, но пак нямаше отговор.
   Светът на Уестминстър е клуб с много неписани правила и се пази ревниво както от политиците, така и от журналисти­те – особено, така нареченото „лоби“ от кореспонденти, които тихо и дискретно направляваха медийната дейност в двореца Уестминстър. Допуска се например брифинги и интервюта да бъдат провеждани при ясното условие, че източникът на ин­формация ще остане неразкрит, без намек дори, изцяло в сянка. Това дава смелост на политиците да си развържат езиците и да споделят конфиденциална информация; от друга страна, по­зволява на кулоарните кореспонденти да спазят сроковете на публикациите си и да се прочуят със забележителни заглавия. „Омертата“* е пропускът на журналиста; без него той или тя ще види как всички врати и усти се затварят пред него. Разкрива­нето на анонимен източник се наказва с обесване, тропането по вратата на дома на министър е само малко по-долу в списъка с осъдително поведение, който има за цел да отреже всички фор­ми на полезен контакт. Политическите кореспонденти не пре­следват с въпросите си по домовете, това е проява на лош вкус, който докарва черни точки и псувни.
   Мати още веднъж прехапа бузата си. Беше нервна. Не би нарушила правилата с лека ръка, но защо проклетникът не вди­гаше телефона? Какво ли, за Бога, правеше?
   Дебел глас със северен акцент шепнеше в ухото ѝ, глас, който толкова често є липсваше, откакто напусна вестник „Йоркшир поуст“ и мъдрия стар редактор, който беше дал на Мати първата є сериозна работа. Какво казваше той? „Пра­вилата, моето момиче, не са нищо повече от меко одеяло за старците, да се пазят от студа. Те са инструментът на мъдрите за обезсилване на глупавите. Да не си посмяла да идваш в офи­са ми и да ми казваш, че си изпуснала добрата история заради нечии чужди скапани правила.“
   „Добре де, добре, стар досадник такъв, остави ме на мира“, каза си Мати на глас. Погледна косата си в огледалото, про­кара ръка през нея, за да ѝ върне малко живот, отвори вратата на колата, стъпи на паважа и веднага ѝ се прииска да е някъде другаде. След двайсет секунди къщата проехтя от ударите на орнаментираното медно чукало по входната врата.
   Ъркарт отвори вратата. Беше сам, облечен неофициално, неочакващ посетители. Съпругата му беше отишла в провин­цията, а прислужничката не работеше през уикендите. Когато погледът му се спря върху Мати, очите му бяха пълни с не­доволство; в тъмнината на улицата не беше разпознал веднага кой го безпокои.
   – Г-н Ъркарт, опитвам се да се свържа с вас цял следобед. Надявам се, че не ви притеснявам.
   – В десет и трийсет през нощта? Дали ме притеснявате? – недоволството му се беше превърнало в раздразнение.
   – Простете ми, но имам нужда от малко помощ. Никакви промени в Кабинета, нито една. Това е невероятно. Опитвам се да разбера каква логика стои зад това.
   – Логиката зад това? – гласът на Ъркарт потъна в още по-дълбок сарказъм. – Съжалявам, но нямам какво да кажа.
   Той се опита да затвори вратата, но нежеланата посетител­ка направи упорита крачка напред. Нали това глупаво момиче няма да вземе да сложи крак на вратата, би било твърде комич­но. Но Мати заговори спокойно и тихо.
   – Г-н Ъркарт, това е страхотна реплика. Но не мисля, че ис­кате да публикувам точно нея.
   Ъркарт се замисли, заинтригуван. Какво, за Бога, има пред­вид тя? Мати усети колебанието му и хвърли още малко стръв.
   – В статията ще пише: „Има сигнали за сериозно разеди­нение в Кабинета относно липсата на промени. Камшикът, за когото отдавна се смята, че храни амбиции за нов пост, отка­за да защити решението на министър-председателя“. Как ви се струва това?
   Чак сега, когато очите му свикнаха със сенките отвъд прага му, Ъркарт разпозна новата репортерка на „Кроникъл“. Позна­ваше я бегло, но беше виждал и чел достатъчно, за да подозира, че тя не е глупава. Затова още повече се учуди, че е готова да лагерува на прага му, опитвайки се да го притисне.
   – Не говорите сериозно – каза Ъркарт бавно.
   Мати се усмихна широко.
   – Разбира се, че не. Обаче какво да направя, като не си вди­гате телефона и не искате да говорим лице в лице.
   Честността є го обезоръжи. А и както стоеше под свет­лината на лампата над вратата, с блещукащи кичури в къса­та є руса коса, той трябваше да признае, че е срещал и по-непривлекателни гледки в кулоарите.
   – Наистина ми трябва вашата помощ, г-н Ъркарт. Имам нужда от нещо смислено, нещо, което да става за дъвчене, ина­че всичко е захарен памук. А само това ми оставяте в момента. Моля, помогнете ми.
   Ъркарт си пое въздух през носа, загледа я.
   – Би трябвало да съм бесен. И да се обадя на вашия редак­тор и да искам извинение за този откровен тормоз.
   – Но няма да го направите, нали?
   Съвсем съзнателно кокетничеше. Въпреки че предишните им срещи бяха мимолетни, тя си спомни погледът, който ѝ беше хвърлил веднъж, като се разминаваха в централното лоби, дис­кретния мъжки пламък в очите, които я бяха огледали цялата, без и за момент да изглежда, че се разсейват от целта.
   – Може би все пак е по-добре да влезете... г-ца Сторин, нали?
   – Моля, наричайте ме Мати.
   – Дневната е на горния етаж – каза той. Прозвуча като мал­ко признание.
   Той я заведе в стая, обзаведена консервативно, но с мно­го вкус; тъмножълти стени, покрити с маслени платна – коне и пасторални сцени, мебелите резбовани и елегантни. Висока библиотека с книги, семейни снимки в рамки, камина от бял мрамор. Отсенките бяха кадифени, осветлението – разсеяно и приглушено, атмосферата наситена. Той си наля голяма чаша малцово уиски, отлежал „Гленфидих“, и без да пита, направи същото за нея, преди да се отпусне в кресло от тъмна кожа. Книга с изтъркана подвързия се крепеше на облегалката за ръка – пиеси на Молиер. Мати седна срещу него в края на ка­напето, леко нервна. Извади малък тефтер от чантата си, но Ъркарт махна с ръка.
   – Уморен съм, г-це Сторин... Мати. Беше дълга кампания и не съм сигурен, че мога да се изразявам съвсем точно. Така че без записки, ако нямаш нищо против.
   – Разбира се. Кулоарни правила. Мога да използвам, как­вото ми кажете, но няма да ви цитирам по никакъв начин. Без отпечатъци.
   – Именно.
   Той остави настрана Молиер, а тя своя тефтер и се облегна на канапето. Беше облечена в бяла памучна блуза; беше тясна. Той обърна внимание на това, но погледът му не беше хищнически. Сякаш имаше око, което попиваше всичко, стигаше по-дълбоко от другите. И двамата знаеха, че играят игра...

Преводач Георги Петков

Издателство Сиела

Къща от карти в Pimodo

Джон Лукач >> Кратка история на двайсети век

Векът на демократичното разрастване, но и на национализма и популизма

   Нашето историческо знание, подобно на почти всяко човешко знание, е персонално и пристрастно. Няма как да овладеем изцяло истината, но въпреки това трябва да я търсим. А има твърде много половинчати истини за историята на ХХ век, които си струва да бъдат обсъждани и допълвани.
   Основното, често пъти наричано „научно” схващане за историята е, че тя, особено в демократичната епоха, е резултат от важни материални и икономически фактори, които определят действията и мисленето на хората. Но за мен това е по-малко от половината истина. През 1933 г. Хитлер идва на власт в Германия не просто поради икономическата криза, а поради политическите настроения на повечето германци по онова време. Не състоянието на икономиката възпира британското правителство да се противопостави по-остро на Хитлер през 30-те години. Не ниското качество на въоръжението довежда до краха на Франция през 1940 г. Дж. Л.

Издателство Обсидиан

Паул Карел >> Непознатата операция „Барбароса“ [ Книга 2 ]

Източният фронт: 1941 – 1943 година

Хрониката започва с началния час на операция „Барбароса“ на 22 юни 1941 и завършва с капитулацията на най-мощната армия на Вермахта в Сталинград на 2 февруари 1943 година. Между тези две дати са грандиозните сражения край Смоленск, Минск, Киев, Москва, Ленинград, Харков, Ростов, Сталинград...

Всъщност операция „Барбароса“ постига крайната си цел – немските войски стъпват на брега на Волга. И планираната победа се превръща в катастрофа.

Преводачи Ленко Веселинов, Бойко Ставрев

Издателство Прозорец

Бил О’Райли, Мартин Дъгард >> Да убиеш Линкълн

Разказ за жестоката война, разбила съдбите на цяло поколение американци

Два дни след края на Гражданската война в Съединените щати президентът Линкълн е убит. Оказва се, че войната всъщност не е завършила. Не приключват и досега нито научните изследвания, нито волните тълкования на това трагично събитие.

Автентичните снимки и илюстрации допълват документалната сила на книгата, която не случайно става основа на един от най-успешните филми за президента Линкълн.

Преводач Веселина Бакалова

Издателство Книгопис