Разказ за сблъсъка на един младеж с историята и изкуството. Сблъсък, в който историята се разкрива като поредица от катастрофи или, по-скоро, като една безкрайна катастрофа. Точно както я описва Валтер Бенямин в прочутия си исторически фрагмент: една единствена катастрофа, която трупа развалини върху развалини в краката на ангела на историята, когото бурята на прогреса отвява с гръб към бъдещето.
След катастрофата на „тоталната война“ в Унгария и в цяла Източна Европа, настъпва катастрофата на „тоталния мир“. Младежът попада в свят, в който всеки по всяко време може да бъде отведен неизвестно къде и неизвестно защо; свят, в който няма нищо постоянно, освен истината на палача; свят, в който възрастните са превърнати в деца, страхуващи се от „караконджули“.
Кулминацията на този опит с историята е случката с английското знаме. Един съвсем кратък, почти незначителен епизод от въстанието срещу „тоталния мир“, в който съчувствието и надеждата, олицетворени от английското знаме, се превръщат в предвестници на смъртта. В перверзния порядък на историята надеждата е превърната в инструмент на злото.
Сблъсъкът с изкуството е не по-малко съкрушителен. Героят на новелата го описва като „крайпътно покушение“. Едно представление на „Валкюра“ от Вагнер, видяно случайно, се превръща за него едновременно в обещание за личен живот и в категорически императив за постигане на цялост между живота и неговото формулиране. Реалността на изкуството, дори и катастрофична, остава неотменима от катастрофата на историята. Кирил Василев, Култура
След катастрофата на „тоталната война“ в Унгария и в цяла Източна Европа, настъпва катастрофата на „тоталния мир“. Младежът попада в свят, в който всеки по всяко време може да бъде отведен неизвестно къде и неизвестно защо; свят, в който няма нищо постоянно, освен истината на палача; свят, в който възрастните са превърнати в деца, страхуващи се от „караконджули“.
Кулминацията на този опит с историята е случката с английското знаме. Един съвсем кратък, почти незначителен епизод от въстанието срещу „тоталния мир“, в който съчувствието и надеждата, олицетворени от английското знаме, се превръщат в предвестници на смъртта. В перверзния порядък на историята надеждата е превърната в инструмент на злото.
Сблъсъкът с изкуството е не по-малко съкрушителен. Героят на новелата го описва като „крайпътно покушение“. Едно представление на „Валкюра“ от Вагнер, видяно случайно, се превръща за него едновременно в обещание за личен живот и в категорически императив за постигане на цялост между живота и неговото формулиране. Реалността на изкуството, дори и катастрофична, остава неотменима от катастрофата на историята. Кирил Василев, Култура
Преводач Николай П. Бойков
Издателство Алтера
Английското знаме в Pimodo
