– Какво ти е?
Йоханка се е навела над него и го оглежда загрижено.
– Нищо ми няма! – Душан с усилие се изтръгва от примамливите видения и се завръща в реалността. – Защо питаш?
– Ами оцъклил си се нещо. И се потиш, сякаш си вдигнал висока температура.
– Горещо ми е – оправдава се Душан. Естествено, и зъб не обелва за онова, което се върти из главата му. Не иска да стане за посмешище пред момичето. – Ама какво чакат, защо не почват вече! Киснем тук поне от четвърт час!
В този момент над манежа светва силен прожектор, от пролуката между завесите се подава ръка с голям звънец, като хлопатар на крава, и го разклаща силно няколко пъти. Зрителите притихват, неколцина закъснели забързано се настаняват по последните пейки. Лудек спира да се върти, Тамара преглъща шумно. Йоханка се навежда напред, та да не пропусне нещо. Всички гледат втренчено зелената завеса.
Неочаквано се чува силен, остър звук и на манежа излиза с маршируване малка кафява маймунка. От шията ѝ виси барабан и тя удря по него с палки и се зъби широко. Следва кавалкада от най-различни животни. Куче в моряшка фланелка, мече с цилиндър на главата, коза с тупирана брада, огромен бернардин, който пуши лула. В самия край с достойнство крачи магаре. Цялото е бяло, само около опашката и муцуната козината е леко пожълтяла. Върху гърба му е кацнала черна гарга.
– Гледай, гледай! – шепне Йоханка на Душан и многозначително го сръчква. – Магаре!
– Виждам! – отсича момчето, също шепнешком. – Не съм сляп!
Животните се нареждат в полукръг на манежа, застават на място, маймуната спира да барабани. Завесата отново се отваря и излиза висок мургав мъж с разгърдена риза и златна обица на едното ухо. Върху гърдите му са татуирани череп и кръстосани кости. Той започва зловещо да блещи очи, вади от пояса си кинжал и го върти над главата си.
– Аз съм пиратът Фернандо! Прочут злосторник, страшилището на океаните! – крещи пресипнало мъжът. – Потопил съм петдесет и шест кораба, плячкосал съм сто сандъка злато и скъпоценни камъни, двеста бъчви вино, стотици метри скъпи платове, тонове редки подправки, убил съм осемдесет мъже и три жени, продал съм четирийсет и пет деца в робство! Тялото ми е цялото в белези, а душата ми е черна като нощ! От никого не ме е страх, на нищо не държа, към никого нямам милост! Всеки, който чуе да произнасят името ми, примира от страх! Аз съм пиратът Фернандо! Тази нощ ще нападна кралски кораб, който пътува до Испания, ще заграбя златото, ще избия екипажа и ще похитя прекрасната принцеса Елисабета! Я, ето я и нея!
На манежа с танцова стъпка излиза принцеса Елисабета. Тя е с дълги, разпуснати коси, носи копринена рокля и безброй гривни на ръцете и краката. Отнякъде се чува плискане на вода, свистене на вятър и скърцане на мачти. Принцесата си тананика, танцува по палубата и се закача глезено с животните. Не подозира, че злодеят Фернандо я наблюдава с далекоглед и със сатанински смях точи кинжала си.
– Според теб татуировките му истински ли са? – навежда се Лудек към Душан. – Или само са нарисувани?
– Шшшт! – скарва му се Йоханка. – Гледай!...
Издателство Емас
Ваканция с магарешки уши в Хеликон
Ваканция с магарешки уши в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар