Треванян >> Санкцията Айгер

Джонатан Хемлок е професор по история на изкуството, алпинист и наемник, извършващ „санкции“ за пари, за да попълва колекцията си от картини, купени на черния пазар...

   Уличните лампи от ковано желязо на „Сен Доминик” още не бяха станали жертва на загрозяващите града живачни лампи и Уърмуд се забавляваше, като наблюдаваше как сянката му се изплъзва изпод краката и се удължава напред, докато следващата лампа не превземеше властта и не хвърлеше скъсената му сянка зад гърба му. Докато гледаше през рамо, възхитен от този оптичен феномен, се блъсна в поредния стълб.
   Когато се свести, се огледа гневно по улицата, мислено предизвиквайки всеки, който го е видял.
   Някой наистина го беше видял, но Уърмуд не знаеше това, затова хвърли разярен поглед на виновния стълб, изпъна рамене, обръщайки дланите си напред, и пресече улицата към
хотела си.
   Коридорът миришеше успокоително на онази смесица от мухъл, дезинфектант и урина, типична за долнопробните хотели. Според докладите по-късно Уърмуд трябва да бе влязъл между 11:55 и 11:57. Независимо от точното време, можем да бъдем сигурни, че той бе погледнал колко е часът, наслаждавайки се, както винаги, на светещия циферблат на часовника си. Беше чувал, че фосфоресцентният материал, от който са изработени тези циферблати, може да причини рак на кожата, но той смяташе, че компенсира риска, като не пуши. Беше развил навика да поглежда колко е часът винаги, когато се озове на тъмно. Иначе каква би била ползата от светещ циферблат? Може би времето, което отдели да размишлява над това, съставляваше и разликата между 11:55 и 11:57.
   Докато се качваше по мъждиво осветеното стълбище, застлано с влажен, протъркан мокет, той си напомни, че „победителите побеждават”. Духът му обаче спадна, като чу кашлянето от съседната стая. Беше мъчителна, давеща, болезнена кашлица, която се разнасяше цяла нощ. Никога не бе виждал стареца в тази стая, но мразеше кашлицата, от която не можеше да заспи.
   Застанал пред вратата, той извади дъвката от джоба си и я разгледа. „Вероятно микрофилм. И най-вероятно е скрит между дъвката и хартийката. Където обикновено има смешни картинки.”
   Ключът му завъртя разхлабената ключалка. Когато затвори вратата след себе си, си отдъхна с облекчение. „Няма съмнение – призна той, – победителите...”
   Но мисълта му беше прекъсната в зародиш. Не беше сам в стаята.
   С реакция, която Центърът за обучение би аплодирал, той пъхна дъвката в устата си заедно с хартийката и я преглътна точно в мига, в който тилът му беше размазан. Болката беше наистина много остра, но звукът беше по-ужасен. Нещо като да счупиш стъбло на целина с ръце над ушите си, само че по интимно.
   Чу звука от втория удар съвсем ясно – течно изхрущяване – но за негово учудване не го заболя.
   Заболя го после. Не виждаше, но знаеше, че прерязват гърлото му. От представата за това потрепери. Надяваше се да не повърне. След това се заловиха със стомаха. Нещо студено влизаше и излизаше от корема му. Старецът в съседната стая кашляше и се давеше. Съзнанието на Уърмуд подгони мисълта, която бе прекъсната от първоначалния му страх.
   „Победителите побеждават”, помисли си той и после умря...

Издателство Екслибрис

Санкцията Айгер в Хеликон

Санкцията Айгер в Books.bg