>> Гъливер

Преразказана от Джонатан Коу [ Трета книга от поредицата Запази историята ]

   Преди почти триста години живял мъж със странно име. Казвал се Лемуел Гъливер. Той работел като лекар на големите кораби, които потегляли от бреговете на Англия и кръстосвали света, за да купуват и продават стоки в другите страни. Това било опасна работа. Понякога имало страховити морски бури, а корабите често отивали на места, непознати за моряците и необозначени на никоя карта.
   У дома в Англия Гъливер имал съпруга и деца. Но трябвало да плава на тези далечни пътешествия, за да печели пари. А освен това страшно oбичал да пътува и изпитвал неудържимо любопитство да вижда нови места.
   Това е историята на пътешествията на Гъливер – пътешествия, които ще го накарат да открие четири изумителни нови страни и завинаги ще променят отношението му към себеподобните.
   Първото пътешествие на Гъливер било през 1699 година. Корабът му тръгнал от Бристол и се отправил към Западните Индии. Било много дълго пътуване. Накрая, след шестмесечно плаване, корабът претърпял ужасна злополука.
   Сблъскал се с огромна скала насред океана и бил напълно унищожен.
   Мнозина от моряците загинали, но Гъливер успял да доплува до брега на един непознат остров. Още щом се измъкнал на сушата, заспал от изтощение.
   След много часове, когато се събудил, открил, че лежи по гръб и не може да помръдне. Бил привързан към земята със стотици здрави конци и дори косата му била прикрепена към пясъка. Слънцето блестяло тъй ярко в очите му, че почти не виждал. После усетил, че нещо лази по гърдите му. Погледнал надолу, очаквайки да види някое насекомо или пък мишка, но с изумление установил, че е нещо съвсем различно. Било миниатюрен мъж, облечен във фини, елегантни дрехи, но изправен, той не бил по-висок от молив! Подире му по гърдите на Гъливер вървели още четирийсетина негови придружители. Щом ги зърнал, Гъливер изревал от страх тъй гласовито, че мнозина от миниатюрните човечета изпопадали от тялото му върху твърдия пясък на плажа и се наранили.
   Гъливер задърпал конците и успял да освободи едната си ръка, а също и да извърне малко главата си. Мъжете веднага извадили оръжията си и изстреляли в лицето му куп миниатюрни стрелички. Забоцкало го, сякаш кожата му била изтръпнала, и той изкрещял от болка. Можел с лекота да убие някого от мъничките мъже, но нямал желание да го стори. Вместо това направил знак, за да им покаже, че не иска да ги нарани. Те разбрали, поставили стълба и дървена платформа близо до ухото му, за да могат да се покатерят и да разговарят с него.
   После техен говорител изнесъл дълга реч на собствения им странен език. Гъливер не разбрал много от нея – всъщност едва го чувал, защото гласът на мъжа бил висок и писклив, но схванал, че смятат да го държат като затворник и да го отнесат в столицата си.
   Той решил, че е най-добре да стори както те искат. Междувременно дал сигнали, за да покаже, че желае да се нахрани. Мъничетата се били подготвили и се раздвижили по гърдите му в посока към устата му, като носели месо, хляб и вино. Донесли най-големите порции, които успели да намерят – цели печени прасенца и агнета, самуни хляб, големи колкото собствените им глави и огромни кофи с вино – но за Гъливер това било все едно да яде трохи и да пие от напръстник.
   След това те прекарали дълги часове, за да измайсторят достатъчно голяма каруца, с която да го откарат. Овързали го в каруцата и над хиляда от най-едрите коне в страната я затеглили към столицата. Отнело им повече от пет часа, макар че тя се намирала само на един километър оттам. Край града имало огромен изоставен храм и те решили, че това е подходящо място за нощуване на Гъливер. Развързали въжетата и захванали единия му крак към земята със здрава верига. После той припълзял в храма, който бил тъкмо толкова голям, колкото да може да се промъкне през вратата и да се излегне с изпънато тяло...

Издателство Сиела

Гъливер в Хеликон

Гъливер в Books.bg