За съжаление речникът на науките за човека изобщо не позволява категоричните дефиниции. Без всичко в тях да е несигурно или в развитие, повечето термини, които далеч не са фиксирани веднъж завинаги, варират при различните автори и не престават да се развиват пред очите ни. „Думите – казва Леви-Строс – са инструменти, които всеки един от нас е свободен да употребява според желаната от него употреба, при условие, че обясни намеренията си.“ Това означава, че в секторите на науките за човека (както и в сектора на философията) най-простите думи често и задължително променят смисъла си в зависимост от мисълта, която ги оживява и използва.
Думата „цивилизация“ – неологизъм – се появява
късно във Франция, през ХVІІІ в., и то рядко.
Била е създадена въз основа на „огражданен“, „огражданявам“, които отдавна съществуват и се употребяват редовно през ХVІ в. „Цивилизация“ все още е (около 1732 г.) само юридически термин, който обозначава юридически акт или присъда, която прави граждански даден криминален процес. модерният израз в смисъла на „преминаване към цивилизовано състояние“ идва по-късно, през 1752 г. изпод перото на Тюрго, който по онова време пише един труд по всеобща история, но самият той няма да го публикува. Официалното навлизане на думата в печатен текст несъмнено е отбелязано с публикуването на Трактат за населението (1756) от мирабо – бащата на революционния трибун: става въпрос за „движещите сили на цивилизацията“ и дори „за лукса на една фалшива цивилизация“.
Като казвам това, нека се позабавляваме, като установим, че самият Волтер не е използвал удобната дума „цивилизация“, „при положение, че именно той е човек, създал понятието... в своето Есе върху Нравите и върху Духа на Нациите (1756) и е направил първото очертаване на една всеобща история на цивилизацията“ (Й. Хьойзинха).
С новия си смисъл „цивилизация“ най-общо се противопоставя на „варварство“. От една страна са цивилизованите народи, от друга – дивите, примитивните или варварските народи. Дори „добрите диваци“, скъпи на мнозина през ХVІІІ в., не са наречени „цивилизовани“. Няма никакво съмнение, че в новата дума „цивилизация“ френското общество от края на царуването на Луи ХV вижда със задоволство собствения си портрет, който, впрочем, и днес още може да ни очарова от дистанцията на времето. Във всеки случай думата се появява, защото от нея е имало нужда. До този момент „учтив“, „възпитан“, „граждански“, „огражданен“ (употребявани за човек, който има добри маниери и светско поведение) не съответстват на никакво съществително. Думата „възпитание“ е имала по-скоро значение, отнасящо се до обществения порядък, което го отдалечава доста от прилагателното „учтив“, което Всеобщият речник на Фюретиер дефинира по следния начин: „Казва се преносно за морал и означава цивилизован. Цивилизоване, оглаждане на нравите, да станеш граждански и социален... Нищо не е по-способно да цивилизова и да оглади един млад мъж от разговора с дамите.“
Думата е в Англия от 1772 г. насетне, а несъмнено и по-рано, под формата civilization, която надделява над civility, установена несъмнено отдавна. Zivilisation се настанява без трудности в Германия, противопоставяйки се на старата дума Bilding. В Холандия обаче се сблъсква със съществителното beschaving, образувано от глагола beschaven: изтънчвам, облагородявам, цивилизовам. Тъй като има почти същия смисъл, beschaving с лекота ще се натовари с понятието „цивилизация“ и по такъв начин ще окаже съпротива на новата дума, която въпреки всичко се появява: civilisacie. Същата съпротива отвъд Алпите и поради същите причини: италианският език притежава и бързо ще започне да използва в същия смисъл като цивилизация старата и хубава дума civiltà, с която още Данте си служи. Тъй като е съвсем на място, civiltà ще попречи на вмъкването на новата дума, но не и на разгорещените спорове, които тя донася. През 1853 г. Романьоси напразно ще се опита да лансира incivilmento, която за него означава преминаване към цивилизованост, както и самата цивилизация.
Всъщност понятието „цивилизация“ е най-малкото двойно.
То обозначава едновременно моралните ценности и материалните ценности. Така Карл Маркс ще разграничава (материалните) инфраструктури от (духовните) свръхструктури, като вторите зависят напълно от първите. Шарл Сеньобос казваше на шега: „Цивилизацията, това са пътищата, пристанищата и кейовете“, своеобразен начин да каже: това не е само духът. „Това е всичко, постигнато от човека“, твърдеше марсел мос, а историкът Йожен Кавеняк: „Това е минимум от наука, изкуство, порядък и морални ценности...“
Следователно цивилизацията има поне два етажа. Оттук произтича изкушението, изпитано от мнозина автори, да разграничат двете думи: „култура“ и „цивилизация“, така че едната да поеме достолепието на духовното, а другата – тривиалността на материалното. За жалост, никъде няма съгласие относно това оразличаване: то ще варира в зависимост от страните или в една и съща страна – в зависимост от епохите, от авторите...
В Германия след известно колебание разграничението ще доведе до известно превъзходство, дадено на „култура“ (Kultur) и на съзнателно обезценяване на „цивилизация“. За А. Тьониес (1922) и Алфред Вебер (1935) „цивилизация“ е само съвкупност от технически и практически познания, сбор от средства, с които да се действа върху природата; „култура“, напротив, са нормативните принципи, ценностите, идеалите, с една дума – духът.
Тези позиции обясняват разсъждението, на пръв поглед странно за един французин, на немския историк Вилхелм момсен: „Днес (1951) е дълг на човека цивилизацията да не разрушава културата, нито техниката – човешкото същество.“ Това изречение ни учудва, защото у нас думата „цивилизация“ остава доминираща, както е в Англия или в Съединените щати, докато в Полша и в Русия „култура“ надделява, както в Германия (и по причина на Германия). Във Франция думата „култура“ запазва силата си само когато трябва да се обозначи „всяка лична форма в живота на духа“ (Анри мару): ние ще говорим за културата, а не за цивилизацията на Пол Валери; като „цивилизация“ обозначава по-скоро колективните ценности.
Ето вече доста усложнения, да добавим и последното, най-важното. Англосаксонските антрополози, като се започне с Е. Б. Тейлър (Примитивната култура, 1874 г.), са търсили, за да я приложат към примитивните общества, които изследвали, дума, различна от „цивилизация“, която на английски обикновено се използва по отношение на модерните общества. Те ще кажат, и почти всички антрополози в крайна сметка ще кажат след тях, примитивните „култури“, противопоставено на „цивилизациите“ на развитите общества. И именно с тази двойна употреба ще се сблъскваме често в този труд, като всеки път ще противопоставяме „цивилизация“ и „култура“.
За щастие за прилагателното „културен“, създадено в Германия около 1850 г., чиято употреба е толкова удобна, не съществува нито едно от тези усложнения. Всъщност то обозначава съвкупността на съдържанието, което покриват едновременно „цивилизация“ и „култура“. При тези условия ще кажем за дадена цивилизация (или за дадена култура), че тя е съвкупност от културни блага, че нейното географско местоположение е културен ареал, нейната история е културна история, че заемките от една цивилизация в друга са културни заемки или преноси, като те могат да бъдат както материални, така и духовни. Това твърде удобно прилагателно предизвиква доста раздразнения; обвиняват го, че е варварско, зле формулирано. Но докато не му се намери съперник, бъдещето му ще остане сигурно. То е единственото, което осигурява службата си.
С новия си смисъл „цивилизация“ най-общо се противопоставя на „варварство“. От една страна са цивилизованите народи, от друга – дивите, примитивните или варварските народи. Дори „добрите диваци“, скъпи на мнозина през ХVІІІ в., не са наречени „цивилизовани“. Няма никакво съмнение, че в новата дума „цивилизация“ френското общество от края на царуването на Луи ХV вижда със задоволство собствения си портрет, който, впрочем, и днес още може да ни очарова от дистанцията на времето. Във всеки случай думата се появява, защото от нея е имало нужда. До този момент „учтив“, „възпитан“, „граждански“, „огражданен“ (употребявани за човек, който има добри маниери и светско поведение) не съответстват на никакво съществително. Думата „възпитание“ е имала по-скоро значение, отнасящо се до обществения порядък, което го отдалечава доста от прилагателното „учтив“, което Всеобщият речник на Фюретиер дефинира по следния начин: „Казва се преносно за морал и означава цивилизован. Цивилизоване, оглаждане на нравите, да станеш граждански и социален... Нищо не е по-способно да цивилизова и да оглади един млад мъж от разговора с дамите.“
Цивилизация и култура. Тръгнала от Франция,
думата „цивилизация“ бързо обикаля Европа.
Думата „култура“ върви заедно с нея.
Всъщност понятието „цивилизация“ е най-малкото двойно.
То обозначава едновременно моралните ценности и материалните ценности. Така Карл Маркс ще разграничава (материалните) инфраструктури от (духовните) свръхструктури, като вторите зависят напълно от първите. Шарл Сеньобос казваше на шега: „Цивилизацията, това са пътищата, пристанищата и кейовете“, своеобразен начин да каже: това не е само духът. „Това е всичко, постигнато от човека“, твърдеше марсел мос, а историкът Йожен Кавеняк: „Това е минимум от наука, изкуство, порядък и морални ценности...“
Следователно цивилизацията има поне два етажа. Оттук произтича изкушението, изпитано от мнозина автори, да разграничат двете думи: „култура“ и „цивилизация“, така че едната да поеме достолепието на духовното, а другата – тривиалността на материалното. За жалост, никъде няма съгласие относно това оразличаване: то ще варира в зависимост от страните или в една и съща страна – в зависимост от епохите, от авторите...
В Германия след известно колебание разграничението ще доведе до известно превъзходство, дадено на „култура“ (Kultur) и на съзнателно обезценяване на „цивилизация“. За А. Тьониес (1922) и Алфред Вебер (1935) „цивилизация“ е само съвкупност от технически и практически познания, сбор от средства, с които да се действа върху природата; „култура“, напротив, са нормативните принципи, ценностите, идеалите, с една дума – духът.
Тези позиции обясняват разсъждението, на пръв поглед странно за един французин, на немския историк Вилхелм момсен: „Днес (1951) е дълг на човека цивилизацията да не разрушава културата, нито техниката – човешкото същество.“ Това изречение ни учудва, защото у нас думата „цивилизация“ остава доминираща, както е в Англия или в Съединените щати, докато в Полша и в Русия „култура“ надделява, както в Германия (и по причина на Германия). Във Франция думата „култура“ запазва силата си само когато трябва да се обозначи „всяка лична форма в живота на духа“ (Анри мару): ние ще говорим за културата, а не за цивилизацията на Пол Валери; като „цивилизация“ обозначава по-скоро колективните ценности.
Ето вече доста усложнения, да добавим и последното, най-важното. Англосаксонските антрополози, като се започне с Е. Б. Тейлър (Примитивната култура, 1874 г.), са търсили, за да я приложат към примитивните общества, които изследвали, дума, различна от „цивилизация“, която на английски обикновено се използва по отношение на модерните общества. Те ще кажат, и почти всички антрополози в крайна сметка ще кажат след тях, примитивните „култури“, противопоставено на „цивилизациите“ на развитите общества. И именно с тази двойна употреба ще се сблъскваме често в този труд, като всеки път ще противопоставяме „цивилизация“ и „култура“.
За щастие за прилагателното „културен“, създадено в Германия около 1850 г., чиято употреба е толкова удобна, не съществува нито едно от тези усложнения. Всъщност то обозначава съвкупността на съдържанието, което покриват едновременно „цивилизация“ и „култура“. При тези условия ще кажем за дадена цивилизация (или за дадена култура), че тя е съвкупност от културни блага, че нейното географско местоположение е културен ареал, нейната история е културна история, че заемките от една цивилизация в друга са културни заемки или преноси, като те могат да бъдат както материални, така и духовни. Това твърде удобно прилагателно предизвиква доста раздразнения; обвиняват го, че е варварско, зле формулирано. Но докато не му се намери съперник, бъдещето му ще остане сигурно. То е единственото, което осигурява службата си.
Около 1819 г. думата „цивилизация“, която до
този момент се употребява в единствено чисто,
преминава в множествено.
От този момент нататък тя „проявява тенденция да придобие нов смисъл, съвсем различен: съвкупността на характеристиките, които проявява колективният живот на дадена група или на дадена епоха“. Ще кажем: цивилизацията на Атина през V в. или френската цивилизация по времето на Луи ХІV. Да се постави ясно проблемът за цивилизацията и цивилизациите означава да срещнем още едно усложнение и то не е малко...
Издателство Изток-Запад
Граматика на цивилизациите в Хеликон
Граматика на цивилизациите в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар