Генераторът замлъкна. Джим се показа точно когато Норм се провираше под вратата. Той го видя. И аз. И Оли.
Иззад ръба на платформата се подаде едно пипало и обви прасеца на Норм. Аз зяпнах. Оли издаде гърлен звук на изненада – ък! Пипалото бе дебело трийсетина сантиметра на мястото, където бе обвило крака на Норм и постепенно се удебеляваше до метър и половина на мястото, където се губеше в мъглата. На повърхността бе сиво, а навътре – розово като плът, а отдолу имаше смукала. Те се движеха и се извиваха като стотици малки, нацупени усти.
Норм погледна надолу. Видя какво го е уловило. Очите му щяха да изскочат.
– Махнете го от мен! Хей, махнете го от мен! За бога, махнете това гадно нещо от мен!
– О, боже! – изхълца Джим.
Норм се вкопчи в долната част на вратата и успя да се придърпа навътре. Пипалото сякаш се наду, така както се издува мускул, когато човек го стегне. Норм бе издърпан отново към стоманената врата. Пипалото се изду още и тялото и краката на Норм започнаха да се изплъзват навън. Ризата му се закачи за долната част на вратата и излезе от панталоните му. Той се дърпаше яростно и се набираше напред като човек, който прави коремни на лост.
– Помогнете ми! – хълцаше той. – Помогнете ми; момчета, моля ви, моля ви!
– Господи, Света Богородице – възкликна Майрън. Той бе излязъл от агрегатното отделение, за да види какво става.
Аз бях най-близо, хванах Норм през кръста и започнах да го тегля с всичка сила, забивайки пети в пода. За миг направихме крачка назад, но само за миг. Беше като теглене на ластик или на дъвка. Пипалото поддаде, но въобще не охлаби хватката. Тогава от мъглата се подадоха още три пипала и посегнаха към нас. Едното се нави около веещата се червена престилка на Норм и я откъсна. То пак изчезна в мъглата, здраво стиснало червения плат. Сетих се за израза, който майка ми обикновено употребяваше, когато ние с брат ми я молехме да ни даде я сладкиш, я книжка, я някоя играчка. „Това ви трябва толкова, колкото на кокошката є трябва байрак“ – казваше обикновено тя. Сетих се за думите ѝ и за пипалото, което развяваше червената престилка на Норм, и се разсмях. Само дето моят смях и писъците на Норм звучаха по един и същи начин. Може би никой не разбра, че всъщност се смея.
За миг другите две пипала се плъзгаха безцелно напред-назад по платформата, като издаваха същия стържещ звук, който бях чул по-рано. Тогава едно плясна по левия хълбок на Норм и се плъзна около него. Усетих как докосва ръката ми. Бе топло, пулсиращо и гладко. Сега си мисля, че ако се бе впило в мен със смукалата си, аз също щях да изчезна в мъглата. Но не се впи. Вкопчи се в Норм. А третото пипало обви глезена му.
Сега усещах как Норм се изтръгва от ръцете ми.
– Помогнете ми! – крещеше той. – Оли! Хора! Подайте ми ръка!
Но те не дойдоха. Не зная какво правеха, но не дойдоха.
Погледнах надолу и видях как смукалата около кръста на Норм започват да се впиват в кожата му. Смукалата започнаха да го ядат там, където ризата бе излязла от панталоните му. Кръв, червена като изчезналата му престилка, започна да се стича от раната, която пипалото си бе отворило.
Ударих си главата в долния край на вдигнатата донякъде врата.
Краката на Норм пак бяха навън. Едната му обувка бе паднала. От мъглата се появи още едно пипало, обви върха си около обувката и изчезна с нея. Пръстите на Норм стискаха долния ръб на вратата. Беше се вкопчил в смъртна хватка. Пръстите му бяха посинели. Той вече не пищеше. Вече беше отвъд писъците. Блъскаше главата си напред-назад в едно безкрайно отрицание на всичко, което се случваше, а черната му коса диво се вееше.
Погледнах през рамото му и видях, че се задават още пипала, десетки, цяла гора. Някои бяха малки, но други бяха гигантски, дебели като онова покрито с мъх дърво, което лежеше повалено на алеята ни същата сутрин. Големите имаха яркорозови смукала с размери на люкове. Едно от тях се удари в бетонната платформа с глухо „туп“ и запълзя към нас като огромен, сляп дъждовен червей. Напрегнах се и дръпнах с всички сили и пипалото, което държеше десния прасец на Норм, леко се отпусна. Но това беше всичко. Преди да го хване здраво, видях, че нещото вече го изяждаше...
Издателство Плеяда
Мъглата в Хеликон
Мъглата в Хеликон
Няма коментари:
Публикуване на коментар