Върви лъжец от село на село, та лъже, върви брат му ден по-късно по него, та маже.
Лъжецът. Като идех насам, видях едно яйце, голямо, голямо, та чак прохода на планината затиснало. Цял ден обикалях – не можах да го заобиколя.
Селяните. Бре, истина ли думаш! Много чудеса сме чули, но такова не сме и сънували.
Братът. Що е право – право. Яйце не видях, ама видях една птица голяма, голяма – цялата планина засенила с крилата си, та и полето до половина. Цял ден по сянка вървях.
Селяните. А-а – това яйце трябва да е от тая птица.
Върви лъжец от село на село, та лъже, върви брат му ден по-късно по него, та маже.
Лъжецът. Като вървях, братя мои, из полето, сви се една буря, един вятър – мен лъжа, вам истина – завъртя един керван от триста магарета, та чак ги в небесата дигна!
Селяните. Бре, човече, що думаш! Такова чудо видяло ли се е?
Братът. Що е право – право. Буря и вятър не видях, но днес, като идех насам, съгледах, че от небето самари падаха.
Селяните. А-а – видиш ли, тия самари са от ония магарета.
Върви лъжец от село на село, та лъже, върви брат му ден по-късно по него, та маже.
Лъжецът. Видях, братя, една кула висока, висока, та върхът ѝ се не види. Преди три години майсторът ѝ турнал чучула и тръгнал да слиза, а още го няма.
Селяните. Тю бре – да не повярва човек!
Братът. Как да не повярва. Днес, като минавах оттам, видях, че падна една брадва. Кога е изпусната, не знам, ама докато да падне, дръжката ѝ бе изгнила.
Селяните. Бре! – Майсторът трябва да я е изпуснал на слизане.
Лъжецът. Като идех насам, видях едно яйце, голямо, голямо, та чак прохода на планината затиснало. Цял ден обикалях – не можах да го заобиколя.
Селяните. Бре, истина ли думаш! Много чудеса сме чули, но такова не сме и сънували.
Братът. Що е право – право. Яйце не видях, ама видях една птица голяма, голяма – цялата планина засенила с крилата си, та и полето до половина. Цял ден по сянка вървях.
Селяните. А-а – това яйце трябва да е от тая птица.
Върви лъжец от село на село, та лъже, върви брат му ден по-късно по него, та маже.
Лъжецът. Като вървях, братя мои, из полето, сви се една буря, един вятър – мен лъжа, вам истина – завъртя един керван от триста магарета, та чак ги в небесата дигна!
Селяните. Бре, човече, що думаш! Такова чудо видяло ли се е?
Братът. Що е право – право. Буря и вятър не видях, но днес, като идех насам, съгледах, че от небето самари падаха.
Селяните. А-а – видиш ли, тия самари са от ония магарета.
Върви лъжец от село на село, та лъже, върви брат му ден по-късно по него, та маже.
Лъжецът. Видях, братя, една кула висока, висока, та върхът ѝ се не види. Преди три години майсторът ѝ турнал чучула и тръгнал да слиза, а още го няма.
Селяните. Тю бре – да не повярва човек!
Братът. Как да не повярва. Днес, като минавах оттам, видях, че падна една брадва. Кога е изпусната, не знам, ама докато да падне, дръжката ѝ бе изгнила.
Селяните. Бре! – Майсторът трябва да я е изпуснал на слизане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар