Хосе Ортега-и-Гасет >> Фантазиращото животно

Човекът няма природа – има история. Хосе Ортега-и-Гасет

   ... Повече от век употребяваме думата „разум“, придавайки ѝ всеки ден все по-малко значение, докато фактически не започна да означава чиста игра на идеи. Затова вярата се явява като противоположното на разума. Да забравим, че по време на зараждането си в Гърция и на възраждането си през ХVІ в. разумът не е бил само игра на идеи, а радикално и силно убеждение, от което в размислите на астрономите безпогрешно се е разпознавала абсолютната подреденост на космоса, която чрез физическата мисъл, космическата природа е предавала на човека своята страховита и непреходна тайна. Така че разумът е бил вяра. Затова и само затова – а не дължащо се на други особени атрибути и благоволения – разумът е могъл да се пребори с властващата тогава религиозна вяра. И обратното: не се е знаело, че религиозната вяра също е разум, защото за нея е имало само ограничена и случайна представа. Претендирало се, че разумът е само това, което се прави в лабораториите или кабализма на математиците. Претенцията, погледната от днешна гледна точка, изглежда доста смешна и прилича на една от хилядите форми на интелектуален провинциализъм. Истината е, че неповторимото в религиозната вяра се крепи на една толкова концептуална конструкция, каквато може да бъде диалектиката или физиката. Струва ми се твърде изненадващо, че досега не се е появило – най-малкото аз лично не познавам такова – тълкуване на християнството като система от идеи, сходна на тази, която може да се изгради от платонизма, от кантианството или от позитивизма. Ако тя съществуваше – а е много лесно да се изгради, – щеше да се види родството ѝ с останалите теории и религията нямаше да изглежда толкова рязко разграничена от идеологията...

Издателство Изток-Запад

Фантазиращото животно в Хеликон

Фантазиращото животно в Books.bg