Доналд Бисет >> Упоритият крал

„Ще правя каквото си искам!“ – казвал постоянно той.

   Имало едно време един крал, който бил много упорит и понеже бил крал, винаги правел каквото си искал.
   „Ще правя каквото си искам!“ – казвал постоянно той. Затова хората го нарекли: „Ще правя каквото си искам!“
   Веднъж жена му, както гледала през прозореца, казала:
   – Я виж, ваше величество и мили мой, желязната ограда на двореца май ще трябва да се боядисва. Ще наредя да повикат бояджиите веднага да я боядисат.
   – А, не! – казал кралят. – Аз сам ще я боядисам.
   – Сигурна съм, че бояджиите ще свършат по-добра работа – отговорила кралицата.
   – Ще правя каквото си искам! – казал кралят.
   И той взел малко боя, една четка, сложил си короната и хубавата червена мантия, излязъл навън и започнал да боядисва. През това време покрай него минавали хората, които отивали на покупки, а врабчетата подскачали наоколо и си търсели трохички.
   По-късно, един прислужник донесъл чиния със сандвичи, дал я на краля, а той я оставил на земята до себе си. Ала ония лакоми врабчета издебвали, когато кралят не гледа и му изяли сандвичите.
   Точно тогава дошла кралицата.
   – Ох, че си лош крал! – извикала тя. – Бива ли да боядисваш оградата с хубавата си червена мантия! Ами нали ще я изцапаш! Да ти дам една работна престилка.
   – Не искам – казал кралят. – По си ми е добре с моята мантия.

   – Ама ще я изцапаш с боя! – казала пак кралицата.
   – Не ме интересува! – отвърнал кралят. – Ще правя каквото си искам!
   – Това, което искаш – забелязала кралицата – е работна престилка или дълга ръка, за да не се цапаш.
   – Да, да, зная – отвърнал кралят. – Само че нали не мога по собствено желание да удължа ръката си? Все едно, вече привършвам, защото трябва да ходя в зоологическата градина. Главният пазач обеща да ми подари някое животинче.
   И кралят оставил четката, целунал за довиждане кралицата и се запътил към зоологическата градина...

Преводач Вера Стоименова

Художник Кремена Пенчева

Издателство Millenium

Упоритият крал в Pimodo