четвъртък, 11 декември 2014 г.

Ромен Гари >> Обещанието на зората

Животът е застлан с изпуснати възможности. РГ

   – Значи те е срам от старата ти майка?
   В миг всички люспи фалшива мъжественост, суета и коравосърдечие, с които тъй старателно се бях накиприл, се свлякоха в краката ми
   Спрях да чувах смеховете, не забелязвах присмехулните погледи, обвивах раменете ѝ с ръка и мислех за всички битки, които щях да водя за нея, за обещанието, което бях дал пред себе си в зората на своя живот, да ѝ въздам справедливост, да придам смисъл на нейната саможертва и един ден да се върна вкъщи, след като съм излязъл победител от битката за притежанието на света с онези, чиято мощ и жестокост се бях научил да различавам още от първите си стъпки...

Преводач З. Китинска
Издателство Леге артис


Няма коментари:

Публикуване на коментар