Октомври с дъх на юлски горещници. Бамбукова колиба в провинция Тань-Хоа. Мигавица на звезди. Отвън изтихом сноват стъпки. Слабичък човек, свит в собствената си сянка. Взрян в зиналото небе. Той будува, за да чуе отдалече реактивното бучене и да ме предупреди. Това ми създава още една уязвимост.
Бомба ли избухна, или сърцето се взриви? От съня – скок право в грохота. Страхувам се от страха си. След експлозията – тишина като внезапно оглушаване. Закъсняла сирена надава вой на единак към звездите. Очакване на следващият взрив. Внимателно почукване на вратичката.
– В скривалището! – Гласът е така тих и успокояващ, че тръпки ме побиват.
Под леглото – черна дупка. Все едно жив да скочиш в гроб. Отново самолетен бумтеж пронизва слуха с бормашина...
Издателство ТИХ-ИВЕЛ
Страшния съд в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар