Зейди Смит >> NW

Упражнение по стил

NW прелива от разкъсани личности, хора, отчуждени от онова, което според самите тях ги определя. Тяхната носталгия – по стари филми, стари песни, автобуси, в които вече не се возят – е не толкова успокоение, колкото болка. Винаги можем да си пуснем стара песен, но няма как да бъдем предишното си аз. Това е най-мрачният роман на Смит, и вероятно най-добрият ѝ. London Review of Books

   Угоеното слънце се помайва край високите антени. Лепкавата боя, възпираща катеренето по училищните огради и електрическите стълбове, придобива отровножълт цвят. Цял
Уилсдън плъпва бос, улиците стават европейски, народът хуква да се храни навън. Тя предпочита сенките. Червенокоса. По радиото: Аз съм единственият автор на речника, който ме определя. Хубаво изречение – записва си го на гърба на списание. В хамак, насред градината на приземен апартамент. Оградена отвсякъде.
   На третия етаж в блока четири градини по-нататък сърдито момиче крещи англо-саксонски думи на никого. Тесни балкончета чак до хоризонта. Не е вярно. Не, нищо подобно. Хич не ми почвай. Фас в ръката. Възпълна, червена като рак.
   Аз съм единственият
   Аз съм единственият автор
   Моливът не хваща по гланцираните страници. Някъде е чела, че гланцът причинява рак. Всеки знае, че не може да е толкова горещо. Спаружени цветове, ябълките дребни и нагарчат. Птички пеят неподходящи песни в неподходящи корони на изпреварил сезон. Хич да не си отворил уста! Поглед нагоре: загорелият тумбак на момичето, пльокнат на парапета. Както обича да казва Мишел, не всеки е поканен на купона. Не и през този век. Звучи жестоко – тя не споделя това мнение. Не всичко в брака е споделено. Жълто слънце високо в небето. Синьо кръстче на бяла пръчка, ясно, категорично. Какво да прави? Мишел е на работа. Още е на работа.
   Аз съм
   единственият
   Пепел се посипва в градината долу, следва угарката, накрая пакетът. По-шумно от птиците и влаковете, и уличното движение. Единствен признак на здрав разум: миниатюрно устройство, втъкнато в ухото. Какво си позволява той? Къде ми е чекът? А оная си чеше езика в лицето ми. Какво си позволява, мамка му.
   Аз съм единственият. Единственият. Единственият
   Тя разтваря длан, оставя молива да се изтърколи. Позволява си го. Няма какво друго да слуша, само проклетото момиче. Може поне да затвори очи и да види други гледки.
   Черни точици нагъсто. Лодкари се стрелкат насам-натам, зигзагообразно. Зиг. Заг. Червена река? Разтопено езеро насред ада? Хамакът се залюлява. Списанието тупва на земята. Световни събития и недвижими имоти, и филми, и музика лежат в тревата. Също спорт и кратки сведения за предалите Богу дух...

Преводач Невена Дишлиева-Кръстева

Издателство Жанет 45

N W в Pimodo