Стоян Михайловски >> Басни

Зад изящните форми, зад прелестните черти трябва душа. Душа в художественото произведение, душа в човешкия образ. СМ

Свиня и Лъвица

– Дванадесет прасци родих –
стопана си обогатих!...
(Тъй бъбрела една свиня,
от много плодовитост изумяла...)
Благословени са онез поля,
онез гори,
където желъди съм яла
и динени кори!...
Дванадесет прасци –
и хубавички кат орли;
да имаха криле,
изпълнили би светлото небе...
Но само Бог е съвършен!
Все пак блазе, блазе на мен!
Туй село ако изгори
в един прекрасен ден,
мор ако го опустоши –
от мен само би могло да се насели,
единствено чрез мен!
Елате се чудете,
елате се дивете!
Свинчета – като херувими!
Ето ги – сучат!
Шопари – като серафими!
Ей ги – да квичат учат!
Да ти е мило, да ти е драго
да ги погледнеш само!...
И тоз рой, и таз чета,
и тоз сонм, и таз войска,
и туй прекрасно стадо –
е плод на моята утробица!...
– Пък аз,
отвърнала тогаз
могъщата лъвица –
едничка рожба аз родих, но Лъв се тя нарича!

Издателство Пан

Стоян Михайловски. Басни в Pimodo